Определение № 2328 от 26.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2328 гр. София, 26.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

М. Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002100633 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото М. Б. С.-А. срещу решение № 424/06.10.2022 г., постановено по възз. търг. дело № 358/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260029/31.01.2022 г. по търг. дело № 72/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу „НДН груп“ ООД, иск за признаване за установено съществуването на вземането за неустойка в размер 21 475 EUR по сключения между страните договор за строителство от 18.12.2017 г., ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 11642/2020 г. на Пловдивския районен съд; в тежест на жалбоподателката са възложени разноски за първоинстанционното производство по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли съдът да извърши преценката си относно съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави само въз основа на критериите, посочени в т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, или следва да вземе предвид и конкретните обстоятелства по делото; 2) (в допълнение на горния въпрос) следва 1 ли конкретните обстоятелства по делото да бъдат предмет на комплексна преценка; 3) (в продължение на горните въпроси) както и какви критерии следва да бъдат прилагани при тълкуването на договорни клаузи и следва ли при тълкуване на договора да се издири действителната обща воля на страните, да се тълкуват отделните уговорки с оглед целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността, както и да се изследват всички обстоятелства, при които е сключен договора, включително друг договор, който е във функционална връзка с процесния; 4) при преценката за валидността на неустоечна клауза от гледна точка на накърняване на добрите нрави, съдът ограничава ли се до изследване само на договорната клауза или извършва цялостна преценка и на съпътстващи фактори, като всички представени (заявени и установени) по делото отношения между страните, равнопоставеността на страните, насрещните престации и др.; 5) преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора; 6) при преценка за нищожност на неустоечна клауза поради противоречие с добрите нрави не подлежи на съобразяване действителния размер на търпими вреди, предвид момента, към който се преценява валидността на клаузата – сключването, а не изпълнението на договора; и 7) за задължението на въззивната инстанция, освен да изложи, да обсъди и се произнесе по всички възражения и доводи във въззивната жалба, като при отхвърлянето им се мотивира. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тeзи правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – в противоречие с решение № 122/18.07.2019 г. по гр. д. № 3238/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение № 223/19.04.2016 г. по търг. д. № 3633/2014 г. на І-во търг. отд., решение № 229/29.06.2017 г. по търг. д. № 3550/2015 г. на ІІ-ро търг. отд. и решение № 104/26.06.2017 г. по гр. д. № 2559/2016 г. на ІVто гр. отд.; вторият въпрос – в противоречие с решение № 223/19.04.2016 г. по търг. д. № 3633/2014 г. на І-во търг. отд. и т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК; третият въпрос – в противоречие с решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ІV-то гр. отд., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV-то гр. отд., решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 229/29.06.2017 г. по търг. д. № 3550/2015 г. на ІІ-ро търг. отд.; четвъртият въпрос – в противоречие с решение № 144/28.02.2020 г. по търг. д. № 167/2019 г. на І-во търг. отд. и т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК; петият и шестият въпрос – в противоречие с т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК, решение № 148/25.02.2020 г. по търг. д. № 219/2018 г. на ІІ-ро търг. отд. и решение № 216/20.02.2018 г. по търг. д. № 861/2017 г. на І-во търг. отд.; и седмият въпрос – в противоречие с решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на І-во гр. отд. и решение № 93/27.10.2016 г. по търг. д. № 1882/2015 г. на І-во търг. отд.

Насрещната страна – ответникът „НДН груп“ ООД в отговора си на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата.

За да отхвърли предявения по делото установителен иск за съществуването на вземането за процесната неустойка, въззивният съд е приел, че клаузата на чл. 11 от сключения между 2 страните договор за строителство от 18.12.2017 г., с която неустойката е уговорена, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

За да достигне до този свой решаващ извод по делото, апелативният съд, позовавайки се на т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, е посочил, че на първо място съобразява, че уговорката е за неустойка само за забава при изпълнение на строителството от страна на ответника-изпълнител, т.е. – за мораторна неустойка, предвид което е приел, че преценката му се свежда до това, доколко уговорената неустойка за забава, продължила повече от шест месеца, съответства на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На следващо място въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателката-ищца, че при тази преценка следва да се съобрази както наличието на договора за строителство с процесната клауза за неустойка в него, така и сключените между страните три договора за прехвърлянето от ответника на ищцата на правото на строеж на обектите (апартамент и два гаража), чието строителство е възложено на ответника с първия договор. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения, в които е приел, че процесната неустойка няма отношение към придобитото от ищцата право на строеж и заплатените от нея суми за придобиването му, които са различни от дължимите суми за изграждането на обектите, уговорени в договора за строителство. Също в тази връзка съдът е намерил за неоснователни и доводите на ищцата, че процесната неустойка към момента на сключване на договора е уговорена както при забава за изграждането на обектите, така и при пълно неизпълнение на договорните задължения от ответника-изпълнител.

Основното съображение на въззивния съд за извода му за нищожност на процесната клауза за неустойка е, че уговарянето на неустойка за забава в глобален размер, независещ от периода на забавата, във всички случаи според съда е несправедливо и противоречи на добрите нрави и на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, които функции изискват размерът на неустойката да е в зависимост от периода на забавеното изпълнение на задълженията, за да има стимулиращ ефект, както и да обезпечи възложителя за вредите от конкретна забава, продължила определен период от време. В тази връзка въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, че в случая ответникът-изпълнител е предал на ищцата обектите по договора за строителство със забава от малко по-малко от година след определения в договора краен срок, както и че вредите, които ищцата е търпяла през този период и които следва да се съобразят при решаването на въпроса за противоречието на неустойката с добрите нрави, се изразяват в това, че тя е била лишена от възможността да ползва собствените си обекти до завършването на сградата. Съдът е приел, че тези вреди биха били съизмерими с евентуалния пазарен наем за обектите, но във всички случаи са свързани и с продължителността на периода, а не става дума за еднократно претърпяна вреда, която да бъде компенсирана с уговорената като глобална сума неустойка.

Апелативният съд е приел още, че уговореният размер на неустойката е твърде висок, и в този смисъл също е несправедлив, тъй като се доближава до пълната стойност без ДДС на изграждане на обектите по договора за строителство. Като допълнителен аргумент за противоречието на процесната неустойка с добрите нрави, съдът е посочил несъответствие 3 между нея и неустойката за забава на ищцата-възложител по чл. 10 от договора, която е обвързана с периода и с размера на забавеното плащане, докато процесната неустойка по чл.

11 за забава на ответника-изпълнител е в глобален размер, независещ от периода на забавата и конкретните вреди за ищцата, и осигуряващ възможност на ищцата да получи освен изградените обекти, макар и със забава, и неустойката, доближаваща се до пълната заплатена от нея цена на строителството.

По наведените основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

С изложените от него мотиви към обжалваното въззивно решение, апелативният съд е дал разрешение на последния формулиран от страна на жалбоподателката процесуалноправен въпрос (за задължението на въззивната инстанция, освен да изложи, да обсъди и се произнесе по всички възражения и доводи във въззивната жалба, като при отхвърлянето им се мотивира), което не е в противоречие, а напротив – в съответствие е с посочената в изложението във връзка с въпроса практика на ВКС (решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д.

№ 1060/2014 г. на І-во гр. отд. и решение № 93/27.10.2016 г. по търг. д. № 1882/2015 г. на Іво търг. отд.), поради което не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос.

Обобщени и уточнени от настоящия съдебен състав, съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, останалите шест правни въпроса, формулирани в изложението към касационната жалба, се свеждат до един – по-общо формулиран правен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 92, във вр. с чл. 9 и с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно: относно критериите (обстоятелствата), предвид които съдът извършва преценка за валидност, респ. – за нищожност поради противоречие с добрите нрави, на договорна клауза за неустойка. Настоящата инстанция намира, че с изложените от него съображения в подкрепа на решаващия му извод по делото, въззивният съд е дал разрешение на този правен въпрос, в противоречие с посочената от жалбоподателката практика на ВКС (т. 3 от ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. на ОСТК, решение № 122/18.07.2019 г. по гр. д. № 3238/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение № 223/19.04.2016 г. по търг. д. № 3633/2014 г. на І-во търг. отд., решение № 229/29.06.2017 г. по търг. д. № 3550/2015 г. на ІІро търг. отд., решение № 104/26.06.2017 г. по гр. д. № 2559/2016 г. на ІV-то гр. отд., решение № 144/28.02.2020 г. по търг. д. № 167/2019 г. на І-во търг. отд., решение № 148/25.02.2020 г. по търг. д. № 219/2018 г. на ІІ-ро търг. отд. и решение № 216/20.02.2018 г. по търг. д. № 861/2017 г. на І-во търг. отд.), в която се приема следното: Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, само ако единствената цел, за която е уговорена неустойката, излиза извън присъщите `и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност/валидност на клаузата се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тълкувателното решение са изброени примени критерии, които имат принципен характер и са приложими при преценката относно валидността/нищожността на уговорена с договор неустоечна клауза поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като: естество на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка – парични или непарични, и техния размер; наличие или липса на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка 4