Решение № 12 от 31.01.2022, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. В., 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря А. А. Т. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20211300500439 по описа за 2021 година

С Решение №342/23.07.2021г. по гр.д.№ 193/2019г. по описа на ВРС е прието за установено, с оглед събраните в производството доказателства, че ищецът не е доказал в производството, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на твърдяното деривативно основание – осъществена приватизационна сделка, тъй като не е установил правото на собственост в патримониума на прехвърлителя - Държавата, към момента на прехвърляне на правото. Прието е, че със заповед №РД -19-498:03.11.1992г. на Министъра на културата за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е разпоредил преобразуване на такива, съгласно Приложения към заповедта от 2 до 29, включително под №6 се образува дружеството „В. ф.“ ЕООД, което поема активите и пасивите на Управление „Кинефикация В.“ по баланса му към 30.09.1992г. С договор за продажба на дружествени дялове от 28.01.1999г., „В. ф.“ ЕООД прехвърля на „В. ф. 98“ ООД 80 % от капитала си. С решение на ВОС от 07.06.2000г. по ф.д.№67/2000г. е вписано прекратяване на „В. ф.“ ЕООД , и преобразуването му във „В. ф.“ ООД, в което съдружници са „В. ф.98“ ООД с 80% от капитала и Държавата с 20% от капитала. С договор за приватизационна продажба Държавата продава на В. ф. 98“ ООД своите 20% и е вписано преобразуване на дружеството във „В. ф. ЕООД, и с решение от 29.11.2005г. на ВОС по ф.д.№67/2000г. е вписана промяна в наименованието му – „Н. И. Г.“ООД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Н. И. Г.“ ООД с ЕИК 1

. и седалище и адрес на управление гр.В. против Решение №342/23.07.2021г. по гр.д.№ 193/2019г.по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Народно читалище Ц.-1870“ В. ревандикационен иск за признаване за установено, че дружеството притежава право на собственост върху реално обособена част от 430 кв.м от имот с идентификатор *** /с номер по предходен план 209 в к -с Централна градска част/ по КККР на гр.В. с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, която реално обособена част се намира в югоизточната част от посочения поземлен имот, при граници и съседи:от североизток-алея градски парк; от югоизток- поземлен имот №210 на Драматичен театър „Вл.Т.“В.от югозапад- поземлени имоти 0212 общински, от северозапад – сграда и терен на Народно читалище „Ц.-1870“ В. като границата между имота на Народно читалище „Ц.-1870“ и имота, собственост на „Н. И. Г. ООД представлява мислената линия, успоредна на северозападната и югоизточната граници на целия имот, минаваща по югоизточната калканна стена на сградата на читалището, ведно с построените в реално обособената част от имота:

1. сграда с идентификатор

*** с площ от 10 кв.м. брой етажи:1, предназначение: допълващо застрояване; 2. сграда с идентификатор *** с площ от 50 кв.м. брой етажи: 1, предназначение: сграда за култура и изкуство; 3. сграда с идентификатор *** с площ от 14 кв.м. брой етажи:1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 4. сграда с идентификатор *** с площ от 71 кв.м. брой етажи:1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 5. сграда с идентификатор *** с площ от 51 кв.м. брой етажи: 1, предназначение: друг вид обществена сграда; включително всички други подобрения върху терена, в т.ч. масивна ограда с височина 2.80 м., който имот е обособен като лятно кино „Ц.“, и за осъждане на Народно читалище „Ц.1970“ В. да предаде владението върху имота.

Излага се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, необосновано, немотивирано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в производството не е оспорен акт за държавна собственост №1584/18.09.1995г.,който установява собствеността у праводателя на ищеца, както и че ответникът не оспорва правото на собственост върху сградите, по отношение на които съдът се е произнесъл с отхвърлително решение. Сочи се, че сградите са построени от Кинефикация В., чиито правоприемник е дружеството-ищец. Твърди се, че липсват доказателства за придобиване по давност на имота от ответника, тъй като от 1909 година, когато имотът с площ от 913.75 кв.м. е дарен от държавата с крепостен акт, до настоящия момент давността е прекъсвана многократно.

Сочи се още, че съдът не е изложил мотиви относно събраните доказателства, достоверността и относимостта им, защо кредитира част от тях и не дава вяра на други. Излага, че решението е необосновано с оглед липсата на доказване от страна на ответника на твърдените придобивни 2 основания на тази част от имота, както и обема на собственост на ответника в размер 1328 кв.м. , както и с оглед безспорното установяване от страна на ищеца на придобиването на собствеността на основание приватизационна сделка, като правоприемник на Държавното предприятие “Кинефикация“, преобразувано в еднолично търговско дружество по ЗППДОП. Твърди се още, че имотът е съсобствен на страните, като дружеството има съсобственост върху 430 кв.м.

Моли да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск, като бъдат присъдени и разноските.

Въззиваемата страна в отговор на въззивната жалба излага, че жалбата е неоснователна, че решението е допустимо и правилно, както и че в мотивите са обсъдени всички събрани в производството доказателства. Сочи се, че решението е допустимо, тъй като съдът следва да анализира събраните доказателства, вкл. и акта за държавна собственост. По отношение на сградите сочи, че множеството претендирани сгради не съществуват, и ищецът не е доказал, че са съществували към момента на приватизационната сделка. Излага се, че площта на имота е различна, тъй като е бил различно урегулиран с действалите през годините регулационни планове, както и че не е установено основанието за собственост на държавата, като само оперативното управление на имота е била предоставено на Кинефикация В. поради което и при приватизацията на държавното предприятие имотът не е бил част от имуществото, което е прехвърлено на приобретателя. Излагат се доводи, че ответникът осъществява фактическа власт върху имота много повече от 10 години, необезпокоявано, видно и от сключено споразумение с „В. ф. на 06.03.2003 година. Сочи, че оплакванията в жалбата са бланкетни и неоснователни. Моли решението да бъде потвърдено и присъдени разноските .

В писмени защити страните поддържат изложените факти и обстоятелства и правните си доводи. Пред въззивната инстанция не са правени доказателствени искания.

Видинският окръжен съд, като взе предвид въззивната жалба и отговора и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Предявен е иск от „Н. И. Г.“ ООД с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр.В. срещу Народно читалище Ц.-1870“ В. с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че дружеството ищец притежава право на собственост върху реално обособена част от 430 кв.м от имот с идентификатор *** /с номер по предходен план 209 в кв-с Централна градска част/ по КККР на гр.В., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, която реално обособена част се намира в югоизточната част от посочения поземлен имот, при граници и съседи:от североизток-алея градски парк; от югоизток- поземлен имот №210 на Драматичен театър „В..Т.“В.;от югозапад- поземлени имоти 0212 общински, от северозапад – сграда и терен на Народно читалище „Ц.-1870“ В., като границата между имота на Народно читалище „Ц.-1870“ и имота, собственост на „Н. И. Г.“ ООД представлява 3 мислената линия, успоредна на северозападната и югоизточната граници на целия имот, минаваща по югоизточната калканна стена на сградата на читалището, ведно с построените в реално обособената част от имота: 1. сграда с идентификатор *** с площ от 10 кв.м. брой етажи:1, предназначение: допълващо застрояване; 2. сграда с идентификатор *** с площ от 50 кв.м. брой етажи: 1, предназначение: сграда за култура и изкуство; 3. сграда с идентификатор *** с площ от 14 кв.м. брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 4. сграда с идентификатор *** с площ от 71 кв.м. брой етажи:1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 5. сграда с идентификатор *** с площ от 51 кв.м. брой етажи: 1, предназначение: друг вид обществена сграда; включително всички други подобрения върху терена, в т.ч. масивна ограда с височина 2.80 м., който имот е обособен като лятно кино „Ц.“, и за осъждане на Народно читалище „Ц.1970“ В. да предаде владението върху имота. Сочи се придобивно основание приватизационен договор от 28.01.1999г. за продажба на капитала на „ В. .ф“ ЕООД , създадено през 1992г с изцяло държавно имущество, и поело активите и пасивите на ДП „Кинефикация В.Купувачът „В. ф. 98“ ООД купува 750 дяла от дружеството, а с договор от 26.06.2003г. купува и останалите 188 дяла и стават едноличен собственик на капитала. През 2005 година дружеството В. филм ООД е преименувано на Н. И. Г. ООД. Твърди с,че в капитала на преобразуваното В. филм ООД е било включен и имот Лятно кино Ц. , находящо се на площад Б. с площ от 430 кв.м., построено през 1959 г., държавна собственост, съгласно представения акт за държавна собственост.

Ответникът оспорва иска с твърдения, че посочената част не е собственост на ищеца, тъй като е част от имот, собствен на ответника, никога не е била държавна собственост и не е могла да бъде придобита впоследствие от търговските дружества по приватизационната сделка. Сочи, че читалищната собственост не подлежи на отчуждаване, и е извадена от гражданско обръщение. Сочи се още , че собственикът на терена е и собственик на постройките в него. Оспорва се съществуването н а постройките или се твърди, че се намират в дворното място на Драматичен театър В. а не в спорните реално обособени 430 кв.м.

С Решение №342/23.07.2021г. по гр.д.№ 193/2019г. по описа на ВРС ВРС, с оглед събраните в производството доказателства, е отхвърлил предявения иск, поради липса на твърдяното деривативно основание – осъществена приватизационна сделка, по силата на която имотът е придобит от ищеца, и липса на установяване на правото на собственост в патримониума на прехвърлителя - Държавата, към момента на прехвърляне на правото. Със заповед №РД -19-498:03.11.1992г. на Министъра на културата за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е разпоредил преобразуване на такива, съгласно Приложения към заповедта от 2 до 29, включително под №6 се образува дружеството „В. ф.“ ЕООД, което поема активите и пасивите на Управление „Кинефикация В. по баланса му към 30.09.1992г. С договор за продажба на дружествени дялове от 28.01.1999г., 4

„В. ф.“ ЕООД прехвърля на „В. ф. 98“ ООД 80 % от капитала си. С решение на ВОС от 07.06.2000г. по ф.д.№67/2000г. е вписано прекратяване на „В. ф.“ ЕООД , и преобразуването му във „В. ф. ООД, в което съдружници са „В. ф.

98“ ООД с 80% от капитала и Държавата с 20% от капитала. По силата на договор за приватизационна продажба Държавата продава на В. ф. 98“ ООД своите 20% . Вписано е преобразуване на дружеството във „В. филм“ ЕООД, и с решение от 29.11.2005г. на ВОС по ф.д.№67/2000г. е вписана промяна в наименованието му – „Н. И. Г.“ООД.

Предвид предстоящата приватизационна сделка, е представен информационен меморандум от 30.08.1998г., изготвен съгласно Наредба за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОП, в който е записано, че държавно предприятие „Кинефикация“ В. е преобразувано във „В. ф. ЕООД, както и че според изготвена от община В. скица, лятно кино Ц. – имот 970, кв.371 има площ 1339 кв.м. и няма документи за собственост на терена на същото. В меморандума е записано, че земята не се води на баланса на дружеството.