Решение № 171 от 12.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. С.З., 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Росица Г. Стоянова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20255501000137 по описа за 2025 година

Обжалвано е Решение № 43/ 24.01.2025г., постановено по гр.д. № ***/2024г. по описа на Районен съд – К., което се признава за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, че С. А. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Ш., общ.

К., обл. С.З., ул. „***“ № 14 дължи н а „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК ***, ул. „Д.Х.” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. - изпълнителни директори, следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 1185/29.07.2024 г. по ч.гр.д. №***/2024г. по описа на РС-К., а именно: сумата в размер на 2325,68 лв. /две хиляди триста двадесет и пет лева и 68 ст./ - чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № *** от 24.08.2023 г. на основание чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда - 24.07.2024 г., до окончателното плащане.Искът е отхвърлен за горницата до претендираните като главница 3715,75 лв.,както и за исковете с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че С. А. Д., ЕГН **********, с постоянен и 1 настоящ адрес: с. Ш., общ. К., обл. С.З., ул. „***“ № 14, дължи на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК ***, ул. „Д.Х.” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. - изпълнителни директори, следните суми по Договор за потребителски кредит № *** от 24.08.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 1185/29.07.2024 г. по ч.гр.д. №***/2024г. по описа на РС-К., а именно: 765,91 лв. - договорна лихва за период 05.01.2024г. - 25.06.2024г.; 109,13 лв. - обезщетение за забава за период 05.01.2024г. - 11.07.2024г.

Въззивникът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД ЕИК *** в депозираната въззивна жалба излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в неговата отхвърлителна част, като са изложени подробни оплаквания.

Направено е искане да се отмени обжалваното решение в неговата отхвърлителна част и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважат предявените искове .Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на С. А. Д. чрез нейния процесуален представител като се взема становище,че решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Направено искане да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят разноските по делото.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е решението на районния съд по предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и цена на иска: 4590,79 лева.

Ищецът твърди ,че е подадено заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу С.

А. Д. ЕГН: **********, по което било образувано ч.гр.д. ***/2024 на PC - К..

Срещу издадената заповед за изпълнение, длъжникът възразил.

Сочи, че на 24.08.2023 г. „Т.Б.А.Б.” ЕАД сключило Договор за потребителски кредит № *** с ответника С. А. Д. ЕГН: **********, „Т.Б.А.Б." ЕАД предоставила сума в общ размер 3956.70 лв., от нея: 3 000,00 лева за общо ползване на потребителя и 956,70 лева - предоставени в кредит за заплащане на избрана от потребителя допълнителна услуги по смисъла на § 1 ЗПК - застраховка Защита на кредита и сметките.

2

При Потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „Т.Б.А.Б.’’ ЕАД с IBAN *** 715601.

Сочи, че сключването на застраховка с третото лице застраховател, финансирана от ищеца, била доброволна възможност за потребителя, който по свое желание и съгласие пожелал да се сключи процесната допълнителна услуга, без тя да е задължителна за получаването на сумата по кредита или за включването му при съответните условия и лихвен процент. В случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от Кредитора, за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, за което Потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.

Общата дължима сума на Потребителя била разсрочена на 30 погасителни месечни вноски, 29 вноски по 213.04 лева и последна изравнителна вноска в размер на 213.14 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 05.10.2023 г. а последната - на 05.03.2026.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 41.07 %% (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент бил фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл.

10 от Договора - 47.94 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 6391.30 лева. В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора.

Длъжникът допуснал забава при изплащането на три поредни дължими вноски с падеж 5.01.2024 г.; 5.02.2024 г.; 5.03.2024 г„ поради което кредиторът изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на договора. Същото било получено лично от ответника на 25.7.2024 г., видно обратната разписка, считано от която дата, договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

3

Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (25/07/2024), задължението на ответника към „Т.Б.А.Б." ЕАД по Договора било в размер на 4590.79 лева, от които: 3715.75 лева главница;765.91 договорна лихва;109,13 лева обезщетение за забава.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето С. А. Д., е ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *** сключен на 24.8.2023, дължи изпълнение на парично задължение към „Т.Б.А.Б.” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер на 4590.79 лева, от които:Изискуема главница:

3715.75 лева;

Изискуема договорна

(възнаградителна) лихва за период от 5.1.2024 г. до 25.6.2024 г. : 765.91 лева;

Обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 5.1.2024 г. до 11.7.2024 г. : 109.13 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (25.07.2024), до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се присъждането на разноски.

Ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен недоказан.Излага съображения и претендира за разноски по делото. и

В хода на производството безспорно се установява,че въззиваемата С. А.

Д. ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Т.Б.А.Б." ЕАД Договор за потребителски кредит №***/24.08.2023 година за общо ползване, с разрешен размер на кредита 3956,70 лева. Съгласно чл.7.1 от Договора сумата на кредита е 3000,00 лева, а сумата в размер на 956,70 лева - застраховка-защита на кредита и сметките.

Съгласно чл.10 от Договора ГПР по отпуснатия кредит е 47,94 %, а общата дължима сума от ответника е 6391,30 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Годишният процент на разходите /ГПР/ е изчислен при отчитане на следните допускания: За начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договор за потребителски кредит №***;

Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; Приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо, дали годината е високосна; Лихвеният процент и другите разходи по кредита /такси и 4 комисиони, ако има такива/ са неизменни, спрямо техния първоначален размер; При просрочие от страна на кредитополучателя дължимата от него сума ще се увеличи с лихвите и разходите по чл.15.

За усвоения кредит, кредитополучателят дължи на ищеца - „Т.Б.А.Б." ЕАД годишна годишен лихвен процент в размер на 41,07 %.

Поради допускане на забава при изплащане на дължими вноски по кредита от страна на ответника, „Т.Б.А.Б." ЕАД предприел действия за предсрочна изискуемост на договора, като същият се счита за такъв, считано от 25.06.2024 година.

Приложено е ч.гр.д. № ***/2024 г. на PC-К. към кориците на делото, от което е видно, че със Заповед №1185 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист длъжникът С. А.

Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на кредитора „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК ***, ул. „Д.Х.” № 5254, сумите: 3715,75 лева - главница; 765,91 лева - договорна лихва за периода от 05.01.2024 г. до 25.06.2024 г.; 109,13 лева - обезщетение за забава за периода от 05.01.2024 г. до 11.07.2024 г.; законна лихва върху главницата, считано от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; разноски по делото 91,82 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза като относно анализа на експертните изводи въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн.чл.272 ГПК.

Съгласно посоченото в договора за потребителски кредит, размерът на отпуснатия кредит, реално получаван от потребителя, е 3000,00 лв. Към него е отпусната допълнителна сума от 956,70 лв. за застрахователна премия.

Съгласно пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия съставлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на договора. Предвидената застраховка е допълнителна услуга, която оскъпява кредита с повече от 30 %, а в същото време се финансира от кредитора като част от главницата и по този начин се олихвява и с възнаградителна лихва. Застрахователната премия може да се приеме като част от общите разходи по кредита. Като разход по кредита това задължение следва да намери израз в ГПР. В случая това не е сторено, тъй като премията е 5 включена в главницата, а не е третирана като разход. В същия смисъл е и заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Некоректното посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

На основание чл. 23 от ЗПК не се дължи договорната лихва, нито обезщетението за забава, уговорено и претендирано въз основа на договора.

Единствено дължима е сумата за чистата стойност на кредита, това е само сумата от 3000,00 лв., реално отпуснати на потребителя. Застрахователната премия не следва да се включи в понятието чиста стойност на кредита, а в понятието - разход по кредита. Недействителността на договора за кредит води до недължимост и на застрахователната премия, тъй като застраховката е сключена именно по повод недействителния договор.

Постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно ,поради което следва да се потвърди.

Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата: Съдът не е обвързан с посочените в Наредбата минимални размери на адв. възнаграждения,но може да се използват посочените в същата размери, като се съобразят други критериисложност на казуса брой съдебни заседания и др. като се определи възнаграждение, както в по-нисък, така и в по-висок размер от посочените минимални размери.

Във всеки конкретен случай, следва да се съобрази предмета на спора, материалния интерес по делото , а също така и обема на оказаната адвокатска защита.В конкретния случай предвид цената на исковите претенции и осъщественото представителство пред въззивната инстанция адвокатския хонорар следва да бъде намален на 300 лв.