Протокол № 45 от 11.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 45 гр. Пазарджик , 11.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър Л. Александров

Членове:

Ирина А. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова

Сложи за разглеждане докладваното от Александър Л. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20215200600249 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Жалбоподателят П. П. Б. не се явява. За него се явява адв. Ч., редовно упълномощена от днес.

Подсъдимият И. Н. Б. се явява лично и с адв. Ч, редовно упълномощен от днес.

Адв. Ч.: – Да се даде ход на делото.

Адв. Ч: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

Адв. Ч.: – Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.

1

Адв. Ч: – Оспорвам жалбата. Поддържам подаденото възражение.

Нямам доказателствени искания.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. Ч.: – Уважаеми окръжни съдии, считам, както съм изложила в жалбата, поддържам я изцяло и считам, че становището на районния съд е неправилно. Сроковете в закона са ясни и те имат начало и край. Считам също така, че в случая е явен стремежът да се обельоса тъжителят.

Цитираната в жалбата му преписка № 623/2020 г. е образувана преди да се образува преписката срещу него. По нея е чакал произнасяне той и по нея е представил доказателствата, които сега сме представили по тъжбата – медицинските доказателства, само че тази преписка видяхме едва след внасянето на обвинителния акт, закачена към досъдебното производство. Без да правя неправилни изводи, по стечение на обстоятелствата тази преписка, която е образувана по свидетел на случая, се е оказала на бюрото на разследващ полицай Я.М., която е кума на И.Б.. Незнайно как представените доказателства – медицински доказателства, са изчезнали от тази преписка и до ден днешен, както твърдим и в жалбата, по нея няма произнасяне на прокурора, а очевидно, видно и от тъжбата, И.Б. е извършил престъпление от общ характер – типично автомобилно хулиганство. Ето защо поддържам искането, направено в жалбата и моля да уважите жалбата на повереника ми.

Адв. Ч: – Уважаеми окръжни съдии, аз, за разлика от колежката, ще се спра на фактите и обстоятелствата, които касаят настоящото производство: За да постанови процесното си разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че в случая реално липсват реквизитите на чл. 81 от НПК, тъй като в същата тъжба реално не са изложени обстоятелства дали се иска повдигане на обвинение, касаещо обида чрез изричането на конкретни думи и изрази или се касае за телесна повреда по смисъла на чл. 131, ал. 1 или ал. 2 от НПК, което са съществени реквизити, с оглед на императивните изисквания на НПК. От друга страна е несъстоятелно да се твърди в жалбата, че 2 първоинстанционният съд е проявил недобросъвестност като излишно е забавил производството по наказателното дело от частен характер. Видно е от самото входиране на тъжбата, че същата е подадена последният ден – на 16-ти март и да се твърди, че тя е подадена в последния ден на 16-ти март, тъй като не са знаели имената на моя подзащитен е несъстоятелно, при положение, че се твърди за някакви преписки, във връзка с които те са сезирали съответна прокуратура, че едва след това са разбрали за образуваното наказателно дело от общ характер срещу именно пострадалото лице така, както се твърди в настоящото съдебно заседание, тъй като няколко месеца преди това е имало досъдебно производство, при което на това пострадало лице му е повдигнато обвинение за причинените увреждания на моя подзащитен по хулигански подбуди, за което има безспорни и категорични доказателства и съответни видеозаписи и още тогава той е знаел за какво деяние му се вменява съответното обвинение и спрямо кое пострадало лице, така че несъстоятелно се твърди, че последният ден на 16-ти март, когато е получил обвинителния акт, тогава разбрал за това лице. Още повече, че в случая такива обстоятелства, видно от днешното изказване на процесуалния представител на жалбоподателя, са били известни, така че аз считам, че с това производство, което е било образувано не е имало за цел да се обельоса пострадалото лице, както се твърди, а напротив – това наказателно дело от частен характер е именно с оглед защитната теза на уж пострадалото лице по отношение на обвинението, което е повдигнато по наказателното дело от общ характер за същите факти и обстоятелства, касаещи и това, което те твърдят, че е извършил, така че аз считам, че в случая правилно първоинстанционният съд е приел, а и те не оспорват това обстоятелство, че самата тъжба страда от пороци, в същия момент единственото обстоятелство, което трябва да бъде обсъдено е дали правилно първоинстанционният съд, след като тъжбата е страдалата от пороци и след като е изтекъл 6-месечният срок, е следвало да им даде възможност те да го поправят това обстоятелство и че можело да се поправи и попълни тъжбата в съдебно заседание. Напротив – след като е изтекъл 6-месечният е категорично и от практиката на Върховния съд в тази насока, има Тълкувателно решение, че дори в съдебно заседание не могат да се правят конкретизации и уточнения, тъй като ако се постанови една такава присъда, извън 6-месечният срок, това е основание да бъде обезсилено от горната инстанция. В тази връзка аз считам, че правилно 3 първоинстанционният съд е прекратил съответното наказателно производство и следва да бъде оставен в сила съдебният акт.

Адв. Ч. /реплика/: Уважаеми окръжни съдии, ще добавя само, че според районния съд, а очевидно и според колегата, тъжителят е следвало да има юридическа правоспособност и да е работел най-малкото като прокурор, за да се съобрази с Тълкувателното решение, например, което в никакъв случай не в този смисъл, в който се твърди и от районния съд, и от колегата, и е следвало да бъде юрист може би, за да съобрази практиката на съдилищата, да съобрази закона, и въпреки това изложеното в жалбата на тъжителя е категорично и съвсем коментира точно разпореждането на районния съд, а не както колегата счита – някакви произволни изводи.

Адв. Ч /дуплика/: Аз считам, че това, което се говори от колежката е несериозно. Тук сме изправени пред императивни разпоредби. Този срок е императивен, преклузивен и дори съдът да иска да даде допълнителна възможност за изясняване на конкретните обстоятелства, това е абсолютно недопустимо и е основание за отмяна на това действие от по-горната инстанция, а що се касае до обстоятелството, доколкото ми е известно и това не е спорно от Вас, че тази тъжба е подадена чрез Вас, така че ако някой е оформил тази тъжба, това сте Вие и Вие сте грамотен юрист, доколкото знам, така че е несериозно да се твърдят и да се вменяват обстоятелства, че вашият доверител не е знаел как да оформи съответната тъжба.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия И.Б.: Поддържам думите на адвоката ми и моля да бъде потвърдено разпореждането на районния съд.

ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия И.Б. : Моля да бъде потвърдено разпореждането на районния съд.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с решение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:42 ч.

Председател: _______________________

4

Секретар: _______________________

5