Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 793 от 28.05.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 400/2025
Вид
Решение № 793
Подписан
28.05.2026
В сила
18.06.2026
Състав
Майя Йончева Йончева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Русе, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520100400 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД гр. София, представляван от управителите Петр Валента и Христо Маринов Маринов, чрез пълном. юриск.

Б. Т. в исковата молба, уточнена с молба вх. №8251/11.03.2025г., твърди, че на 29.10.2018г. между “Кредисимо” ЕАД и Д. Г. В., ЕГН **********, бил сключен Договор за потребителски кредит №1157565 по електронен път при условията на ЗПФУР, по силата на който кредитополучателят-ответницата е получила сума в размер на 600 лв, срещу което се е съгласила да върне 13 броя месечни вноски по 58 лв в срок до 30.11.2019г. - дата на падеж на последната вноска, съгласно Приложение 1 - Погасителен план, неразделна част от договора. Страните уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите – 50 % и се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска (Раздел Х, чл.2 ОУ).

Договорът е сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК. На 29.10.2018г. ответницата е сключила с “Ай Тръст” ЕООД гр. София Договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който дружеството се е задължило да сключи с “Кредисимо” ЕАД договор за поръчителство и да отговаря пред него, солидарно с ответницата, за всички задължения по Договора за кредит №1157565. На 29.10.2018г. “Ай Тръст” ЕООД и “Кредисимо” ЕАД сключили Договор за поръчителство. Тъй като ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по настоящия договор, “Кредисимо” ЕАД е поканило “Ай Тръст” ЕООД да плати всички изискуеми задължения на 1

Д. Г. В. по Договора за кредит №1157565. На 23.02.2021г. “Ай Тръст” ЕООД е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от Договора за предоставяне на поръчителство и за встъпването му в правата на кредитора “Кредисимо” ЕАД. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.07.2023г. “Кредисимо” ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД, като цедент, прехвърлили възмездно на цесионера “АПС Бета България” ЕООД гр. София вземанията си към длъжника по описания договор за потребителски кредит, за което ответницата е била уведомена на 30.03.2021г. по електронна поща с имейл. Вземането срещу ответницата-длъжник е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия. Тъй като задължението по настоящия договор не е погасено, за събиране на вземането си новият кредитор подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №4662/2024г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено съществуването на вземането му към Д. Г. В. за сумите 307.14 лв (157.04 евро) главница по Договор за потребителски кредит №1157565/29.10.2018г., заедно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 27.69 лв (14.16 евро) възнаградителна лихва за периода от 29.10.2018г. до 30.11.2019г. и 162.89 лв (83.28 евро) лихва за забава върху главницата за периода от 29.10.2018г. до 05.08.2024г. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №4662/2024г. на РРС, както и тези по исковото производство.

Ответницата Д. Г. В. чрез назначения й особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК взема становище за неоснователност на иска. Заявява, че не е пасивно легитимирана по иска поради липса на уведомление за извършената цесия по електронната й поща. Оспорва размера на лихвата по ДПК №1157565/29.10.2018г. - 41.23 %, като прекомерна. Оспорва посочения в договора ГПР – 50 %, като неверен, без да е посочено от какви компоненти е съставен - нарушени са чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, поради което сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 ЗПК. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на възнаграждение за особен представител.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №4662/2024г. на Русенски районен съд.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ЧГД №4662/2024г. на РРС, че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2383/20.08.2024г. срещу ответника Д. Г. В. за сумите 307.14 лв главница по Договор за потребителски кредит №1157565/29.10.2018г., заедно със законната 2 лихва, считано от 16.08.2024г. до окончателното изплащане, 27.69 лв договорна възнаградителна лихва за периода от 29.10.2018г. до 30.11.2019г., 162.89 лв лихва за забава за периода от 29.10.2018г. до 05.08.2024г., както и 25.00 лв разноски за държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения

Договор за потребителски кредит

№1157565/29.10.2018г. се вижда, че “Кредисимо” ЕАД е предоставило на Д.

Г. Н кредит в размер на сумата 600.00 лв, при уговорен годишен лихвен процент 41.24 % и ГПР 50.00 %. Ответникът се е задължил да върне кредита разсрочено на 13 месечни вноски по 58.00 лв в срок до 30.11.2019г., когато е датата на последното плащане, съгласно Погасителен план – Приложение №1 към договора. Общият размер на всички плащания е 754.00 лв.

Договорът за потребителски кредит №1157565/29.10.2018г. е сключен за предоставяне на финансови услуги по електронен път чрез средства за комуникация от разстояние при условията на ЗПФУР.

Ответницата е получила/усвоила сумата 600.00 лв, предмет на договор №1157565/29.10.2018г., с паричен превод на Easy Pay на 29.10.2018г., по което обстоятелство няма спор по делото.

В изпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от договора ответницата на 29.10.2018г. е сключила с “Ай тръст” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство.

Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 29.10.2018г., “Ай Тръст” ЕООД, поръчител и Д. Г., потребител, са сключили договор, с който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с “Кредисимо” ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред “Кредисимо” ЕАД за изпълнение на всички негови задължения, възникнали по Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по ДПК. За поемане на задължението потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 44.26 лв на месец за периода на действие на договора за кредит, като 3 възнаграждението се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителен план - Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство.

На 29.10.2018г. “Кредисимо” ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който “Ай Тръст” ЕООД се е задължило да отговаря пред “Кредисимо” ЕАД солидарно с потребителя Д. Г.

В. за изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит №1157565/29.10.2018г. Тъй като ответницата не е погасила задължението си по него, “Ай Тръст” ЕООД е изплатило дължимите от ответницата на “Кредисимо” ЕАД суми, както следва: 307.14 лв главница по договора за кредит и 162.89 лв обезщетение за забава, съгласно изложеното в исковата молба. По делото не са представени доказателства за изплатените суми на ищеца от “Ай Тръст” ЕООД.

На основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.07.2023г. и Приложение №1/06.07.2023г. “Кредисимо” ЕАД – Цедент 1 и “Ай Тръст” ЕООД – Цедент 2, заедно наричани Цеденти, са прехвърлили възмездно на “АПС Бета България” ЕООД - Цесионер, вземането си по Договор за потребителски кредит №1157565/29.10.2018г., посочени в Приложение №1 в размер 600.00 лв – л.30.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД твърди, че е уведомил ответницата на електронната й поща за вземанията по договора за кредит №1157565/29.10.2018г., които Цедентите са прехвърлили на ищцовото дружество и че “АПС Бета България” ЕООД встъпва в правата на кредитор срещу нея, за което по настоящото дело не са представени доказателства.

Няма такива данни и по ч. гр. дело №4662/2024г. на РРС, видно от извършената служебна справка, отразена в протокола на съдебното заседание, проведено на 28.04.2026г. По настоящото дело е представено писмено Уведомление за цесия без дата, за което няма данни да е получено от ответницата преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

В хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за изпълнение в полза на правоприемника на предишния кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде 4 установено с документ, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). В т. см. е даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г., ВКС, ОСГТК, т.4г.

За да бъде уважен установителният иск на “АПС Бета България” ЕООД, е необходимо да бъде изпълнена процедурата по надлежното съобщаване за прехвърляне на вземането на длъжника. В настоящия случай не е налице уведомяване преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След като цесионният договор от 06.07.2023г. не е съобщен на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същият няма действие по отношение на него. За него старият кредитор - “Кредисимо” ЕАД е единственият кредитор и цесионният договор от 06.07.2023г. с нищо не го обвързва. Макар да е загубил качеството си на кредитор по отношение на цесионера - “АПС Бета България” ЕООД, цедентът “Кредисимо” ЕАД се счита за кредитор до съобщаването на цесията не само спрямо длъжника, но и по отношение на третите лица.

Поради това уведомяването на длъжника по кредита за извършената цесия от 06.07.2023г. едва с получаване на препис от исковата молба е ирелевантно, тъй като съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно ищецът в случая не е материалноправно легитимиран да предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу ответника по Договора за потребителски кредит №1157565/29.10.2018г. и предявеният на основание чл.422 ГПК иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Освен гореизложеното, съдът намира за необходимо да отбележи и следното: във връзка с направените възражения в писмения отговор ищецът не е ангажирал доказателства за изясняване задължението на ответницата по размер. Следователно, искът се явява недоказан по размер - не е установено задължението на ответницата към датата на подаване на заявлението за 5 издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, нито към момента и поради това – отново е неоснователен.

Предвид изхода на делото съдът не обсъжда останалите възражения на процесуалния представител на ответницата.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, бул. “България” №81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов Маринов, ЕИК 203374133, срещу Д. Г. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Русе, ул. “****” №1, вх.4, ет.7, ап.11, иск да се признае за установено съществуването на вземането му за сумите 307.14 лв (157.04 евро) главница по Договор за потребителски кредит №1157565/29.10.2018г., 27.69 лв (14.16 евро) възнаградителна лихва за периода от 29.10.2018г. до 30.11.2019г. и 162.89 лв (83.28 евро) лихва за забава върху главницата за периода от 29.10.2018г. до 05.08.2024г.