Решение № 3635 от 07.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3635 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100505095 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.11.2021 г. по гр.д. № 4677/19 г., СРС, IІ ГО, 57 с-в е признал за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *******, ул. „*******, че дължи на М. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, офис партер, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.04.2018г. по ч.гр.д. № 2011/2018г. на CPC, II г.о., 57- ми състав, както следва: на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД сумата в размер 270,63 лв., представляваща представляваща платена на 17.11.2015г. без основание /на отпаднало основание/ сума въз основа на обезсилена заповед за изпъленние по ч. гр.д. № 63631/2015г. по описа на CPC, I г.о., 57- ми състав за цена на доставена от „Т.С.“ ЕАД и съответно потребена в топлоснабден имот, представляващ офис № 4 в гр. София, ул.“******* на М. К. Г. за периода 01.11.2012г. - 31.12.2012г. топлинна енергия в размер на 367,83 лв., мораторна лихва за периода 31.12.2012г. - 07.10.2015г. - 77,90 лв. и законната лихва за периода 21.10.2015г до плащането - 17.11.2015г. в размер на 2,76 лв., като е 1 отхвърлил иска за разликата над 270,63 лв. до пълния предявен размер от 448,49 лв. Осъдил е „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *******, ул. „******* да заплати на М. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, офис партер на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както следва: разноските по настоящото делото в размер на 15,08 лв., разноските по ч.гр.д. № 2011/2018г. на CPC, И г.о., 57- ми състав в размер на 15,08 лв. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *******, ул. „******* на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА да заплати, както следва: на адвокат К.И.Б., ЕГН *******, с адрес гр. София, ул. *******, офис партер адвокатско възнаграждение в размер на 90,51 лв., на адвокат В.В.Т., с адрес гр. София, ул.

*******, офис партер адвокатско възнаграждение в размер на 30,17 лв. Осъдил е М. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, офис партер да заплати на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *******, ул. „******* на основание чл.78 ал.З от ГПК разноските по делото в размер на 257,77 лв.

Решението в частта, в която СРС, IІ ГО, 57 с-в е отхвърлил предявения иск за сумата от 177,86 лв., представляваща разликата над 270,63 лв. до пълния предявен размер от 448,49 лв. е обжалвано от ищцата М. К. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Н. И. И. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, офис партер с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че ищцата е извършила плащане въз основа на издадена ЗИ по чл.410 ГПК. В последствие заповедта за изпълнение е била обезсилена с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо, ищцата е предявила иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата, платена на отпаднало основание. Съдът е смесил фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД с този на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. В случая е без значение обстоятелството дали е била действително извършена доставка на ТЕ, тъй като плащането не е било извършено на основание на тази услуга, а на основание издадената ЗИ.

Моли да бъде отменено процесното решение в обжалваната част, а именно за сумата от 177,86 лв. и да бъде постановено друго по съществото на спора, като бъде уважена в цялост исковата претенция. Претендира разноски за държавна такса от 25 лв. и адвокатско възнаграждение от 300 лв.

2

Въззиваемото дружество „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *******, ул. „*******, представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника юрисконсулт И.М. оспорва въззивната жалба.

СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предмет на делото е предявен от М. К. Г. срещу „Т.С.“ ЕАД по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 448,49 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума въз основа на обезсилена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63631/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 57 състав.

Ответникът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е оспорил иска с твърдение, че сумата е платена за потребена услуга, като цитираната в исковата молба ЗИ на парично задължение е обезсилена поради неподаване в срок на иск по чл.422 от ГПК, но поради извършено плащане от ищеца.

От правна страна:

Относно искът с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД:

Текстът сочи, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, т.е. в посочената разпоредба са уредени три фактически състава. При фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на 3 прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

В процесния случай страните не спорят, а и от материалите по приложеното по делото по ч.гр. дело № 63631/2015 г., се установява, че по заявление на ответното дружество „Т.С.“ ЕАД вх. № 3072310 на 21.10.2015 г. срещу ищцата М. К. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 367,83 лв. цена на доставена ТЕ през периода от м.11.2012 г. до м.12.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 21.10.2015 г. до изплащане на вземавнето, лихва в размер на 77,9 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 07.10.2015 г. и 325 лв. разноски по делото, а именно 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнатграждение за юрисконсулт.

С възражение вх. № 3080758/ 17.11.2015 г. длъжникът М. К. Г., ЕГН ********** е заявила, че не възразява за сумата от 367,83 лв. и лихвата от 77,90 лв., като възразява само за разноските от 325 лв., които моли да й бъдат възстановени. На практика е налице признание на длъжника по отношение на претендираната главница и лихва.

Ищцата М. К. Г. твърди, че е извършила цялостно плащане на ЗИ, като не представя писмени доказателства, но това обстоятелство не се оспорва от страните.

С разпореждане от 18.11.2015 г. СРС, ГО, 35 състав е дал указания по реда на реда чл.415 ГПК на заявителя да предяви исковете си по реда на чл.422 ГПК.

Такива не са предявени, поради което с определение от 10.10.2018г., влязло в сила на 04.11.2016 г., заповедта по чл.410 ГПК е обезсилена изцяло, а заповедното производство е прекратено.

В настоящето производство предмет на иска е само част от заплатената сума с касов бон от 17.11.2015 г. в размер на 448,49 лв., включваща плащане относно цена на доставена от „Т.С." ЕАД и потребена в топлоснабден имот, представляващ офис № 4 в гр. София, ул. „******* на М. К. Г. за периода 01.11.2012г. - 31.12.2012г. топлинна енергия в размер на 367,83 лв., мораторна лихва за периода 31.12.2012г. - 07.10.2015г. - 77,90 лв. и законната лихва за периода 21.10.2015г до плащането в размер на 2,76 лв.

Действително, налице е плащане от страна на въззивницата, но 4 плащането, извършено въз основа на обезсилена в последствие заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не установява недължимостта на сумата, както се твърди от въззивницата/ищца. Това е така, защото определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение няма сила на присъдено нещо относно вземането на заявителя. Необходимо е да се съобрази и същността на заповедното производство, а именно, да провери дали между страните има спор относно заявеното вземане и ако има такъв, спорът следва да се разреши по реда на общия исков процес, чийто краен съдебен акт има сила на присъдено нещо.

Първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод, че обезсилването на заповед за изпълнение, по което е извършено плащане от длъжника не решава спора за дължимостта на сумата от длъжника към заявителя, а единствено относно дължимостта на съдебните разноски присъдени на заявителя и предмет на обезсилената заповед.

При разглеждането на спора и при разпределяне на доказателствената тежест между страните, съдът е посочил, че ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че извършеното в негова полза плащане е на дейстително правно основание.

Установено по делото е, че ищцата М. Г. е собственик на процесния недвижим имот, офис № 42, че между страните са се развили облигационни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди. От приетата по делото СТЕ се установява, че за процесния период ответното дружество е изпълнило задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Съдът е констатирал различие между стойността на потребената ТЕ за процесния период между СТЕ и ССЕ, като е кредитирал заключението на СТЕ относно дължимия размер, защото вещото лице въз основа на начисления на количество топлинна енергия по прогнозен дял, както и допълнени данни от отчет на топлинния счетодовител само за процесния период, без прихващания и доплащания за други периоди, е изчислило въз основа на действащия за съответния период цени на топлоенергията дължимите суми.

Направен е законосъобразен извод, че дължимата главница от ищеца 5 като потребител за процесния период е в размер на 137,55 лв., от което следва и че размерът на мораторната лихва за периода 31.12.2012г. - 07.10.2015г. е различен-38,70 лв. и мораторна лихва до датата на плащане 1,61 лв. т.е. общо дължимата сума от ищеца за потребена топлинна енергия за периода 01.11.2012г. - 31.12.2012г. и мораторна лихва е 177,86 лв. При тези данни, плащането с касов бон от 17.11.2015г. е на действително правно основание до размера от 177,86 лв., като за разликата до пълния размер от 448,49 лв. ответникът не е провел доказване на основанието за плащане т.е. същото е без основание.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.11.2021 г. по гр.д. № 4677/19г. на СРС, IІ ГО, 57 с-в в частта, в която СРС, IІ ГО, 57 с-в е отхвърлил предявения иск от М. К. Г., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за признаване за установено по реда на чл.422 от ГПК, че „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *******, ул. „*******, дължи на М. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

*******, офис партер, за сумата от 177,86 лв., представляваща разликата над 270,63 лв. до пълния предявен размер от 448,49 лв.

Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________