Решение № 70 от 07.07.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 132/2026
- Вид
- Решение № 70
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- Анна Георгиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 ал.1 т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.1 т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.186 ал.1 т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 70 гр. К., 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20265320200132 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 25-0281-001430 от 25.03.2026 г. на Началник Група в ОДМВР- Пловдив, РУ- К., на П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. С., ул. *** е наложено, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 434,60 евро/850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и са били отнети 18 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и излага доводи за в тази насока. В съдебно заседание, чрез депозирано по делото писмено становище поддържа жалбата и излага доводи по същество. Претендира разноски.
Въззиваемата страна- Началник Група в ОДМВР- Пловдив, РУ- К., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
1
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в 14-дневен срок от издаването му, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ш. като актосъставител и К. като свидетел при съставяне на акта; приетите писмени доказателства- наказателно постановление № 25-0281-001430 от 25.03.2026 г., АУАН серия АД, бл. № 145569 от 21.11.2025 г., докладна записка за предявяване на АУАН, фотоснимка към АУАН, разписка от Еконт, справка за нарушител/водач, справка от ЦБ КАТ, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К3410/05.04.2023 г., протокол за използване на АТСС рег. № 281р-12320/2025 г., фотоснимка на АТСС, протокол № 143-СГ-ИСИС/11.10.2024 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип *** с фабр. № ***, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, удостоверение от АМВР за обучение за работа с техническо средство, ръководство за работа със СПУКС, установи от фактическа страна следното:
На 05.07.2025 г. се осъществявал контрол по безопасност на движението в с. К., П. обл., общ. К., на ул. *** с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип *** с фабр. № ***. Техническото средство било настроено съобразно максимално разрешената за движение в населено място скорост от 50 км/ч. В 11,12 ч. било констатирано движение от запад към изток на мотоциклет „К. Н.“ с рег. № ***, като техническото средство отчело скорост на движение от 123 км/ч. на посоченото превозно средство.
Нарушението било заснето от преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации с фабр.
№ ***, за която било издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г., което към дата на проверката се явява одобрен тип средство за измерване. Същото преминало последваща проверка, за което бил издаден протокол от проверка № 143-СГИСИС/11.10.2024 г., при която било установено съответствие с одобрения тип.
Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в 2
ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т.31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите- една година.
Бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Съгласно приложения по делото протокол за използване на АТСС с рег. № 281р-12320/2025 г., на 05.07.2025 г. АТСС тип *** с фабр. № *** било разположено в с. К., обл. П., общ. К., на ул. *** с посока на движение на заснеманите МПС „отдалечаващи се“, при ограничение на скоростта 50 км/ч. в населено място. Начало на работа на АТСС било в 10,18 часа и край в 12,40 часа, за който период били заснети 40 бр. нарушения. Техническото средство било годно за експлоатация до 11.10.2025 г.
В резултат от извършената проверка в ЦБ КАТ било установено, че процесното МПС- мотоциклет „К. Н.“ с рег. № *** е регистрирано със собственик П. И. П., ЕГН **********. На същият била връчена декларация по чл.188 от ЗДвП, в която лицето собственоръчно отбелязало, че на процесната дата- 05.07.2025 г. лично е управлявал собствения си мотоциклет.
Декларацията била подписана собственоръчно на 15.10.2025 г. от П.. На същият била връчена на 15.10.2025 г. и покана за явяване в РУ- К. в седмодневен срок от получаването й.
Тъй като П. не се явил в посочения седмодневен срок, на 21.11.2025 г. мл. автоконтрольор при РУ- К. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят П. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 05.07.2025 г., около 11,12 часа, в с. К., ул. ***, с посока на движение от запад към изток управлявал собственият си мотоциклет „К. Н.“ с рег. № *** със скорост 123 км/ч. при максимално разрешена скорост в населено място от 50 км/ч. и отчетен толеранс от минус 3 %, наказуема скорост от 119 км/ч., наказуемо превишение от 69 км/ч.Нарушението било установено с АТСС *** с фабр. № *** и фиксирано под № 0159366, с попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП и връчена покана на 15.10.2025 г. с № 39661/2025 г. АУАН бил съставен по преписка № 281р-12878/2025 г.
Така съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя на 16.02.2026 г.
Въз основа на така съставения АУАН, на 25.03.2026 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено атакуваното наказателно постановление, с 3 което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на П. П. било наложено, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 434,60 евро/850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и били отнети 18 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
На 02.04.2026 г. постъпила жалба срещу така издаденото наказателно постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършването му, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размерът на наложената санкция- глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Тъй като АУАН се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели- Ш. и К., които съдът намира за безпристрастно депозирани, без интерес от изхода на делото и пряко относими към предмета на делото.
Правилно е определено наказателно отговорното лице, тъй като съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за 4 извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“.
При ангажиране на административно- наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /Наредбата/. Приложеният по делото протокол с рег. № 281р12320/2025 г. удостоверява използването на процесното мобилно техническо средство на 05.07.2025 г. Видно е къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посоката му на задействане. Ясно е упоменато ограничението на скоростта- 50 км/ч. в населено място, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП. Ето защо, съдът приема, че са спазени изискванията на чл.10 от Наредбата.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на процесния мотоциклет 123 км/ч. В протокола от проверка на мобилната система изрично е отбелязано, че при техническото средство грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч. до 100 км/ч. и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост от 123 км/ч., са били приспаднати 3,69 км/ч. толеранс, поради което наказуемата скорост се явява 119 км/ч., която скорост е посочена в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Безспорно е установено по делото, че в пътния участък, където е установено нарушението- с. К., ул. „П.“ е действало ограничение на скоростта, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП, в населено място, а именно 50 км/ч.
Безспорно липсва и подадена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП за друго лице, различно от собственика на процесното МПС, което да го е управлявало на 05.07.2025 г. в 11,12 ч. Напротив, в подадената такава собственикът П. собственоръчно е отбелязал, че лично той е управлява на инкриминираната дата мотоциклета си.
При това положение, съдът намира, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП с автор собственика на МПС, а именно П. И. П..
Приложена е и относимата към нарушението санкционна разпоредба на чл.186 ал.1 т.6 от ЗДвП, съгласно която „за превишаване над 50 км/ч. - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно 5 средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв.“ Правилно е определен размера на наложената глоба от 850 лв., доколкото превишението над 100 км/ч. в конкретния случай е 19 км/ч. или 150 лв. над минималния размер от 700 лв.
Правилно са отнети и 18 контролни точки на жалбоподателя, съгласно чл.6 ал.1 т.12 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Относно направените възражения с жалбата и писменото становище, съдът намира същите за неоснователни. Безспорно установено е мястото на извършване на процесното нарушение, а именно- с. К., т.е. в населено място.
Посочените обстоятелства са установени от протокол с рег. № 281р12320/2025 г., фотоснимка на разположението на процесното АТСС и снимка към АУАН. Ясно видим е и рег. номер на процесното МПС в приложената фотоснимка към административно- наказателната преписка. Не е налице допуснато нарушение на чл.42 ал.1 т.7 от ЗАНН с непосочване на адреси и дати на раждане на актосъставителя и свидетеля по акта, доколкото в АУАН е посочено, че и двамата са служители на РУ- К., поради което са индивидуализирани в достатъчна степен. Приложеното в административнонаказателната преписка и прието по делото наказателно постановление съдържа подпис на издалото го длъжностно лице, както и печат на РУ- К..