Решение № 7 от 13.01.2025, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 880/2024
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 27.03.2025
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23, т. 4 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Тетевен, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100880 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от С. Т. Н. с ЕГН:
********** с постоянен адрес общ. Тетевен, с. Черни Вит, ул. „улица“ 10, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров с цена на иска 54.15 лева.
Предявен е осъдителен иск за осъждане на ответното дружество за заплати сумата от 54.15 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № ********, сключен между С. Т. Н. с ЕГН: ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434.
Излага се в исковата молба, че на 24.06.**** г. С. Т. Н. сключила договор за паричен заем № 3957483 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 700 лева, видът на вноската е месечна. Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.
На следващо място се излага, че на датата на сключване на договора, между „Изи Aceт Мениджмънт“ АД, ищцата и ответното дружество сключили договор за предоставяне на поръчителство № ********, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сума в 1 размер на 354.84 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Подписвайки договорът за поръчителство, ежемесечната вноска на ищцата била изменена като било добавено към всяка вноска възнаграждението на гаранта.
Сочи, че с влязло в законна сила Решение постановено по гр.д. № 260/2023 г. по описа на PC - Тетевен е признато за установено в отношенията между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и С. Т. Н. недължимостта на сумата от 354.84 лева представляваща договорено възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на поръчителство № ********.
Към датата на депозиране на исковата молба С. Т. Н. била заплатила лихви по нищожния договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД сума в размер на 54.15 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът указва банкова сметка:
BG83CECB979050C6694200, по която ответника би могъл да изпълни задължението си.
Моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров да заплати на С. Т. Н. с ЕГН: ********** сума в размер на 54.15 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем № ********, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на Исковата молба от дружеството ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434.
В молба вх. № 7537 от 03.12.2024 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Ответникът не оспорва, че между страните по настоящото дело е бил сключен договор за кредит, който е действителен и въз основа на което ответното дружество не следва да възстановява суми, получени без правно основание на ищцата.
От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 54.15 лева представляваща недължимо платена от ищцата по процесния Договор за паричен заем № ********, сключен от С. Т. Н. с ЕГН: ********** с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне“. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищцовата страна следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната - основанието за нейното получаване, респ. задържане, ако твърди наличие на такова основание. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Ищецът претендира връщане на суми, за които твърди, че са дадени без правно основание – нищожен договор за предоставяне на кредит с ответното дружество. При началната липса на основание още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, каквито са и фактическите твърдения на ищеца. В случая фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответницата, липса на валидно 2 правоотношение между страните, което да обуславя имущественото разместване.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и въведените от страните твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, че е извършено плащане на процесната сума, чието възстановяване претендира, получаването й от ответницата, както и обстоятелството, че същата е недължима – че не е налице валидно правоотношение, което да съдържа задължения за извършването й и да оправдава имущественото разместване.
Със съдебно Решение № 48 от 22.02.2024 г. по гр. дело № 260/2023 г. по описа на РС – Тетевен, съдебният състав прогласил за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № ******** от 24.06.**** г., сключен между С. Т. Н., с ЕГН ********** от с.
Черни Вит, общ. Тетевен , ул. „Капитан Войновски“ № 10 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благоев Дамянов на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във с чл. 22, вр. с чл.10а, вр. с чл. 11 и чл. 19 от ЗПК във вр. с чл. 143 от ЗЗП. С оглед на което сумата изплатена от ищцата Недялова по повод сключения договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД съдебният състав на основание чл. 55 от ЗЗД е постановил същата да бъде изплатена на ищцата като получена без правно основание.
На следващо място не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 24.06.**** г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ******** при фиксиран лихвен процент 35,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) 41,87 %. В изпълнение на договора, на ищеца е предоставена сумата от 700 лева, като последният е следвало да върне същата на ответника, заедно с уговорената лихва или общо сумата в размер на 773,16 лева, на 6 месечни вноски. В чл. 4, от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер па трудовото възнаграждение да е в размер па минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Съгласно посоченият член от договора ищцата и „Файненшъл България” ЕООД сключили договор за предоставяне па гаранция № ********, по силата на който „Файненшъл България” ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Aceт Мениджмънт“ АД задълженията на Н., като същата следвало да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 354,84 лева, която сума била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 24.06.**** г. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 24.06.**** г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в 3 частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдебният състав приема, че в договора за потребителски кредит е налице клауза, която води до пълна недействителност на договора между страните – чл. 4, ал. 3 от Договора.
С клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договора кредитополучателя се задължава в случай, че не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора в установения срок и съгласно ОУ, следва да сключи договор за предоставяне на гаранция, с посочен от дружеството кредитор гарант и единствено на него да заплаща суми по предоставената гаранция. В този смисъл, за да избегне начисляването на тази сума, предвидена за гаранция, в размер на 354.84 лева, кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение в срок от три дни с банкова гаранция или поръчители, за които са поставени условия за това Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер па трудовото възнаграждение да е в размер па минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството, като е предвидено че при непредставянето на обезпеченията потребителят следва да сключи договор за предоставяне на гаранция, с комисионна по същия в размер на 354.84 лева, което е предвидено за обезпечение на договора за кредит, чиято главница е в размер на 700.00 лева.