Решение № 45 от 10.04.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

И.на Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря СтА. Ст. А.а като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20212000500275 по описа за 2021 година

С решение № 40 от 10.03.2021 г. по т.д. № 81/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол е осъдено ЗАД “А.” да заплати на И. С. А. сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2019 г. до окончателното плащане, като до претендирания размер на обезщетението от 100 000 лв. и за законна лихва за времето от 07.11.2018 г. до 06.02.2019 г. претенциите са отхвърлени. Разноските са присъдени съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Ответникът ЗАД “А.” е обжалвал решението в частта, с която исковете са уважени. Във въззивната си жалба повдига оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт в тази част. Сочи, че в района на мястото на настъпване на произшествието нямало спирки на градския транспорт, отбивки, знаци, обозначаващи вероятна опасност и необходимост от управление на МПС с повишено внимание или по-ниска скорост. Скоростта, с която се е движил водачът на л.а. А., е била в рамките на допустимата за съответния пътен участък, като същият е управлявал превозното средство правомерно, с включени къси светлини, в полагащата му се лента за движение. ППС с животинска тяга било непредвидимо и неочаквано препятствие на пътя – небоядисана, неосветена, неснабдена със светлоотразителни елементи каруца, в тъмната част на денонощието, в участък от пътя, в който било забранено движението на този вид превозни 1 средства. В конкретния случай се касаело за случайно деяние, при което към момента, в който водачът на л.а. А. е имал възможност да възприеме косо навлязлата в платното и несигнализирана каруца, той се е намирал на такова разстояние от мястото на настъпване на удара, че не е имал възможността да го предотврати. Съгласно заключенията на автотехническите експертизи водачът е възприел каруцата като опасност на около 59 м. от мястото на удара, при осветено пространство пред автомобила, представляващо част от крива, предният фронт на която е ограничен отляво на около 40 м., а отдясно на около 60 м. Още повече че водачът на автомобила не е очаквал и не е бил длъжен да очаква появата на това препятствие и е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, единствената причина за реализиране на което било неправилното общественоопасно поведение на водача на ППС с животинска тяга И. А..

От страна на ищеца не били доказани всички твърдени неимуществени вреди и търпените болки и страдания, включително краткотрайната загуба на съзнание, загрозяване, затруднена концентрация, липса на апетит, тревожност и безсъние, а определеното от съда обезщетение било силно завишено.

Застрахователно обезщетение се дължало само и единствено за реално претърпени вреди, които следвало да бъдат оценени разумно, като при определянето на справедлив размер съдът е трябвало да вземе предвид всички релевантни факти и обстоятелства, в т.ч. възрастта на пострадалия – 18 г., вида и степента на травмите му, краткия лечебен (7 дни) и възстановителен период в домашни условия и пълното му възстановяване след това.

Въззивното дружество поддържа изложените в първоинстанционното производство възражения във връзка с претенцията за законна лихва, а именно че такава се дължи не от 07.02.2019 г., а от изтичането на предвидения в КЗ тримесечен срок за произнасяне по доброволно предявената претенция, в случай че са представени всички изискуеми и необходими документи, както и банкова сметка. Сочи още, че съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП лихва не тече за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.

Иска се отмяна на решението на Окръжен съд – Ямбол в обжалваната му част. В условията на евентуалност, ако ищцовата претенция бъде счетена за основателна, моли за намаляване на определения от Окръжен съд – Ямбол размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Не се правят доказателствени искания.

Въззиваемият И. С. А. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва и развива доводи, че тя е неоснователна.

Поддържа се в отговора, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена с конкретните условия на видимост скорост и виновно е реализирал удар с навлязлата на платното под ъгъл 7 градуса каруца, чиито задни десни състави са били на разстояние около 1,3 м. вляво от десния край 2 на пътя, при което тя е била отхвърлена напред и надясно, дървените части са били разрушени, а конят се е отделил от впряга. Скоростта от 88 км/ч била несъобразена с осветеността на фаровете и според вещото лице по делото при движение със скорост от 67 км/ч с включени къси светлини произшествието е било предотвратимо. Оспорва доводите на въззивника за внезапно появила се опасност като сочи, че каруцата се е движила продължително време по пътното платно преди да настъпи удара, а и според допълнителната АТЕ към момента на навлизане на каруцата на платното за движение дистанцията между двете превозни средства е била около 128 м.

Не можело да се презумира знанието на ищеца, че каруцата, управлявана от него, била без светлоотразителни елементи. Тежестта за доказване била върху позоваващата се на съпричиняването страна, каквито доказателства не били събрани в производството, а констатацията за състоянието на каруцата не обуславяло автоматично намаляване на обезщетението за причинени вреди. Освен това от изслушаната по делото АТЕ се установило, че дори към момента на ПТП да е имало поставен знак В10, забраняващ влизането на ППС с животинска тяга, същият е бил поставен на около 1,5 км. преди мястото на ПТП, преди комплекс „Е.“, откъдето е излизал И. А. и не е имал видимост към същия.

Установено било, че уврежданията – 2 средни и множество леки телесни повреди, които бил получил А., се характеризирали с изразена интензивност на болките и страданията и били в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Според вещото лице не било налице пълно възстановяване на ищеца. От свидетелските показания на св. К. И. и св. А. А.а се установявало, че А. бил в много тежко състояние непосредствено след инцидента, а след изписването му от болницата се наложило близките му да го хранят, обслужват и придържат, тъй като не можел да се придвижва самостоятелно. И към настоящия момент продължавал да изпитва болки и страдания, които променили емоционалното му състояние – станал избухлив, силно раздразнителен и нервен, а поради дългото обездвижване и необходимостта от чужда помощ изпитвал срам и притеснение, че не може да работи и да осигурява своята и на семейството си издръжка.

Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Не се правят с отговора искания по доказателствата.

Ищецът И. С. А. е останал недоволен от отхвърлителната част на решението, в която част го е обжалвал с въззивна жалба. В нея поддържа, че в отхвърлителната част решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика при прилагане разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като съображенията във въззивната жалба се припокриват с тези, изложени в отговора на страната по въззивната жалба на застрахователя.

Първоинстанционният съд не бил съобразил в достатъчна степен болките, страданията и съпътстващите изключително негативни емоционални 3 преживявания и състояния, които бил претърпял и продължавал да търпи.

Травмите му били в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, при което водачът на автомобила се движил с несъобразена с конкретните условия на видимост скорост и виновно е реализирал удар с управляваното от А. ППС с животинска тяга. Въззивникът получил 2 средни и множество леки телесни повреди – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в лявата половина на челната област с дължина около 3 см, счупване на фронталната кост на черепа в ляво, както и мозъчно сътресение; контузия в областта на лявата очница с изразени травматичен оток на меките тъкани, кръвонасядане и данни от образните изследвания за счупване на горния и долния ръб на лявата орбита без дислокация на костните фрагменти; контузия в областта на носа с клинични и рентгенологични данни за счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти; контузия на гръдния кош с умерено изразени палпаторна и функционална болезненост предимно в неговата дясна половина, са данни от образното изследване за наличие на леко изразени контузионни участъци в белите дробове; контузия на гръдния и поясен сегменти на гръбначния стълб със счупване на десните напречни израстъци на десети, единадесети и дванадесети гръдни прешлени и десните напречни израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени, с наличие на малък хематом вдясно, в областта на меките тъкани; разкъсноконтузна рана в тилно –теменната област на главата. Пострадалият претърпял и краткотрайна загуба на съзнанието, а поради разкъсно-контузната рана на меките черепни обвивки с дължина 3 см, била налице реална опасност за живота му. Той бил хоспитализиран по спешност и опериран, но и до момента според вещото лице не било налице пълно възстановяване от претърпените травми, предвид болките, които продължавал да изпитва. Зависимостта му от грижите на близките се отразила негативно и на емоционалното му състояние, което било видно от свидетелските показания на св. К. И. и св. А. А.а, а загрозяващите белези в областта на челото му го смущавали.

Решаващият състав не бил преценил в съвкупност горепосочените факти и не бил извършил правилна преценка на всички събрани по делото доказателства, поради което присъденият размер на обезщетение бил изключително занижен, не съответствал на всички претърпени неимуществени вреди и противоречал изцяло на съдебната практика.

Мотивите му били лаконични. Липсвали коннкретни мотиви относно определения размер и критериите при определянето му. Социалноикономическите условия през 2018 г. и нарастващият лимит на застрахователното покритие били предпоставка и условие за по-пълно обезщетяване на пострадалите при произшествия лица, поради което справедливият размер на обезщетение в случая бил 50 000 лв.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания и досежно приетия от съда процент съпричиняване. Не било доказано по категоричен начин, че каруцата не била снабдена със светлоотразителни елементи и осветление, а и знанието на пострадалия за този факт не можело да се презумира. Реакцията 4 на водача била закъсняла, тъй като според приетата по делото АТЕ същият би могъл да възприеме каруцата като обект при разстояние между превозните средства 70 м, а той я е забелязал на разстояние 59 м. Оттук не била налице пряка причинно – следствена връзка между липсата на светлоотразителни елементи и настъпИ. вредоносен резултат. Следвало да се подложи на съпоставка тежестта на конкретното нарушение на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на процесното пътно произшествие. Страната счита, че виновният водач на МПС е допуснал повече на брой и по-тежки нарушения, които били основната причина за настъпване на произшествието.

Навеждат се оплаквания и досежно началния момент, от който започва да тече законната лихва за забава, като въззивникът претендира, че той трябва да е от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, а именно - 07.11.2018 г.

Иска се отмяна на решението на Окръжен съд - Ямбол в обжалваната му част и уважаване на предявения иск срещу ЗАД „А.“ АД в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдВ, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за МРАВ с начислен ДДС.