Решение № 1953 от 08.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1953 гр. София, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И.а Въззивно гражданско дело № 20211100510191 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 20123099 от 25.05.2021 г., постановено по гр. д. № 3831/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, П.НА Р. Б. е осъдена да заплати на Й. СП. ИВ., на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.302, т.1, предл. предпоследно вр. с чл.301, ал.1, пр.1 и 2 алт.1 вр. чл.20, ал.2 ВК вр. с чл.26, ал.1 НК, за което наказателното производство е било прекратено с постановление за прекратяване от 02.02.2015 г. по ДП № 18-П/2011 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 42570/2011 г. по описа на СГП, ведно със законната лихва от 24.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 520, 96 лв., представляваща лихва за забава за периода 24.01.2017 г. – 23.01.2020 г , като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6 062 лв. и за периода 02.02.2015 г. – 23.01.2017 г. включително. Отхвърлен е предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ за сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени от ищеца разноки за адвокат в хода на досъдебното производство с посочения номер, ведно със законната лихва от 24.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 151 лв. – мораторна лихва за периода 02.02.2016 г. – 24.01.2020 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, 1 ал.3 ЗОДОВ вр. с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 355, 78 лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника – П.НА Р. Б..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи осъществяването на всички елементи от сложния фактически състав на спорното право. По делото не са установени претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснат дискомфорт, стрес, напрегнатост, накърнени добро име, достойнство и репутация в обществото на порядъчен гражданин, преживяна психическа депресия и др., както и наличието на непосредствената им връзка с незаконното обвинение.

Поддържа, че необоснован е изводът на решаващият съд, че посочените неимуществени вреди се установяват от събраните по делото гласни доказателства. При липса на експертно заключение, не би могло да се приеме, че ищецът е изпадна в стресово състояние, тъй като няма поставена психиатрична диагноза. Счита, че по делото е следвало да се изслуша психиатър, тъй като съдът не разполага със специални знания, за да може да установи дали ищецът е преживял депресия и стрес, унижение и потиснатост, несигурност, страх от незаконно осъждане. Излага съображения, че дори да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността, му то определеният размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е прекомерен и не е съобразен с изискванията на чл.52 ЗЗД, както и с икономическия стандарт в страната. Разпитаният по делото свидетел дава показания относно състоянието на ищеца след повдигнатото обвинение, но липсва доказателства за състоянието на ищеца преди предявяване на процесното обвинение. По делото не е установено по време на съдебния процес П.НА Р. Б. на ведомствения сайт или с изрично изявление на говорителя на същата да е дала информация на пресата за задържането на ищеца, чрез посочване на неговите имена и длъжност. При съобщенията за акцията са посочени сами инициали на служители на МВР. Не следва да отговаря за журналистически публикации. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Й. СП. ИВ.. В проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство оспорва въззивната жалба чрез процесуалния му представител адв. Н.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че от1996 г. е служител на МВР. Към м.09.2011 г. е заемал длъжността „младши автоконтрольор, 1 степен, категория Е-1 степен“, Сектор „Престъпления по пътищата“, при СДВР. Въз основа на постановление от 26.09.2011 г. на прокурор на СГП по ДП № 18-П/2011 г. по 2 описа на Отдел „Следствен“ на СГП, пр. пр. № 4 – 2570/2011 г. по описа на СГП, на 27.09.2011 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем и му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. СГП му повдигната обвинение за извършено престъпление по чл.302, т.1 и т.2 вр. с чл.301, ал.1, пр.2, алт.2 НК. С постановление № 4-2570/2011 г. от 02.02.2015 г. за прекратяване на наказателното производство, воденото спрямо него разследване е прекратено. В резултат на неправомерните действия на ответника по повдигане на обвинение за престъпление, което не е извършил, както и незаконосъобразното му задържане под стража се породила нужда от ангажиране на адвокатска защита, за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Наказателното производство спрямо него е продължило повече от 3 г. и 4 м., през което време е бил подложен на огромен психически тормоз от повдигнатото му незаконосъобразно обвинение и третирането му като престъпник от страна на СГР.

Отрицателните изживявания от незаконно повдигнатото му обвинение, задържането му под стража в арест заедно с лица, извършили претъпения, демонстративното развеждане с поставени белезници пред телевизионните камери и фоторепортери е рефлектирало върху общото му физическо и психическо здравословно състояние през време на воденото спрямо него наказателно производство. На 02.02.2015 г. е постановено прекратяване на наказателното производство. В резултат от наказателното производство, задържането му под стража, оставането му без работа и сигурността за бъдещето му преживял стрес, унижение, страдание, страх за бъдещето, емоционално и психическо напрежение, загуба на доверие в институциите, което влошило психическото му и физическо здраве. Публикуването в средствата за масова информация на данни за личността му, дадени от СГП, се е отразило негативно и при осъществяването на социални контакти и общуване от негова страна. Много негови познати и приятели прекратили контактите си с него, след като узнали за воденото спрямо него досъдебно производство. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатен адвокатски хонорар за защита в досъдената фаза, сумата от 151 лв. – мораторна лихва за периода 02.02.2015 г. – 21.01.2020 г., сумата от 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 6 062 лв. – мораторна лихва за периода 02.02.2015 г. – 21.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разонски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва преядвения иск. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираната мораторна лихва. Липсват доказателства и относно момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и относно извършени от ответника действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Счита, че претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно, не е съобразено с формираната съдебна практика за подобни 3 случаи, както и с икономическата обстановка в страната. Поддържа, че деянията, предмет на досъдебното производство, водено срещу ищеца, са фактическа и правна сложност. В досъдебното производство са били привлечени 15 лица, като тяхното поведение също е от значение за продължителността на наказателното производство. Не са ангажирани доказателства за незаконно задържане на ищеца под стража за срок от 72 часа – липсва постановен акт за отмяна на постановлението за задържането му под стража. Спрямо ищеца не е взета друга мярка за процесуална принуда.

Оспорва иска за заплащане на имуществени вреди, тъй като в договора за правна защита не е посочен начина на заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

ДП № 18-П/2011 г. по описа на ОС-СГП, пр. пр. № 4-2570/2011 г. по описа на СГП е образувано с постановление от 30.08.2011 г. СГП срещу неизвестни длъжностни лица – служители на МВР за престъпление по чл.302, т.1, пр. последно и т.2 вр. с чл.301, ал.1, пр.1 и 2, алт.1 вр. с чл.26, ал.1 НК.

С постановление от 27.09.2011 г. Й. СП. ИВ. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.302, т.1 пр. предпоследно вр. с чл.301, ал.1, т.1 пр. предпоследно вр. с чл.301, ал.1, пр.1 и 2, алт.2 и алт.4 вр. с чл.26, ал.1 НК, за това, че в периода 26.08.2011 г. – 11.09.2011 г., на територията на на гр. София – КПП № 51, находящо се на нулев километър на АМ „Тракия“, от южната страна по посока гр. Пловдив, срещу хотел „Черна котка“, гр. София, като длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР (държавен служител в МВР) – полицейски орган – полицай категория Е-I степен, полицай, младши автоконтрольор I степен при СДВР, Сектор „Престъпления по пътищата“, група 03-КПП- при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с други длъжностни лица от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР (държавен служител в МВР) – полицейски орган – полицай категория Е-I степен, полицай, младши автоконтрольор I степен при СДВР, Сектор „Престъпления по пътищата“, група 03-КПП, е поискал и приел дар, за да не състави документ за административна санкция във връзка с констатирано нарушение на ЗДвП, с посочени три деяния.

С постановление № 10-Р-1071 от 27.09.2011 г. Й. СП. ИВ. е задържан за срок до 72 часа до довеждането му пред съда за разглеждане на делото по реда на чл.64 НПК – вземане на мярка за неотклонение от състав на СГС.

С определение от 30.09.2011 г., постановено по ЧНД № С 678/2011 г. по описа на СГС, НО, 25 състав спрямо Й. СП. ИВ. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв.

С определение от 06.10.2011 г., постановено по ВНЧД № П 154/2011 г. по описа на САС, горепосоченото определение е потвърдено.

С постановление от 12.09.2013 г. на СГП мярката за неотклонение е отменена.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.02.2015 г. , постановено по пр. пр. № 4-2370/2011 г. по описа на СГП, ДП № 18-П/2011 г. по описа на ОС-СГП, е прекратено посоченото наказателно производство, включително и спрямо Й. СП. ИВ., на основание чл.199 НПК, чл.243, ал.1, т.2 НПК – поради недоказаност на престъплението, за което са повдигнати обвинения.

4

От показанията на разпитания пред СРС свидетел И.И.В. се установява, че познавал ищеца, били приятели от основното училище досега.