Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 16.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 884/2022
Вид
Решение № 141
Подписан
16.03.2023
Състав
Николай Грънчаров, Емилия Дончева, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 61 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 9 ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 37 · Закон за собствеността
  • чл. 203 · Закон за устройство на територията
  • чл. 40 ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 40 ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Благоевград, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500884 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв. Е. П., в качеството и на пълномощник на В. В. Й. и В. Г. Й., двамата от гр. С.- съделители по делото за делба, срещу Решение № 900263/18.08.2022г., постановено по гр.д. № 1212/2020г. по описа на РС С., в частта му в която първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска за делба на самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на гр.С., в частта с която се обявява за невярна схема № 15-759844/20.08.2020г., издадена от СГКК Благоевград, относно предназначението на обект с идентификатор * за търговска дейност, както и в частта, с която е допуснат до съдебна делба самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на гр.С., само по отношение на определените от съда квоти на собственост на съделителите, като моли съда да го отмени като неправилно и като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост от събраните доказателства в тяхната съвкупност.

Поддържа се искането за отмяна на решението на РС С. в обжалваните му част и вместо това постановяване на ново решение от въззивния съд.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност поради неправилното приложение на материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост от доказателствената съвкупност.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липсата на предпоставките за допускането на съдебна делба, по отношение на обект с идентификатор * по КККР на гр.С., за което съдът е счел че този обект неправилно е бил обособен в самостоятелен обект с предназначение за търговска дейност и е приел, че същият съставлява принадлежност към изградените в тази сграда жилищни обекти. Възразява се с въззивната жалба, че за да стигне до този извод, съдът се е позовал единствено на волята на прехвърлителите Р. С. и В. С., материализирана в представените по делото нотариални актове за продажба. Именно позовавайки се на посоченото в тях, първоинстанционният съд е приел че обект с идентификатор * по КККР на гр. С. няма търговско предназначение, тъй като наследодателят Р. С. е прехвърлил части от тези обекти на своите синове като отделни помещения за мазета. С въззивната жалба се излагат доводи, че предназначението на един обект се определя от одобрения архитектурен проект, а не от волята на собственика или от фактическото ползване на помещението към момента на извършването на сделката. Излагат се доводи от въззивната страна, че ползването на обекта от собствениците за други нужди, не може да доведе до промяната на предназначението на обекта, тъй като такава промяна може да настъпи само по предвидения в закона ред за това- чрез внасяне на съответните проекти за промяна на предназначението и неговото одобряване от компетентния за това орган. Навадени са доводи, че в тази насока съдът не е обсъдил и всички събрани по делото доказателства, включително гласни такива.

С въззивната жалба се възразява от пълномощника на съделителите В. В. Й. и В. Г. Й., че в отговора на исковата молба от ответника пред РС С., липсва оспорване на истинността на представените схеми за двата обекта чиято съдебна делба се иска да бъде допусната. С отговора на ИМ е направено искане за извършване на косвен съдебен контрол, по реда на чл.

17 ал.2 от ГПК, по отношение на Заповед № 18-4227/28.05.2018г., с която е одобрено изменението на КК и КР на гр. С., касателно заснемането на обект с идентификатор * по КККР на гр.С., но не и досежно обекта в южната част на имота.

Поддържа се с въззивната жалба, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на верността на Схема № 15759844/20.08.2020г. за обект с идентификатор * по КККР на гр. С. и Схема № 15759846/20.08.2020г. за обект с идентификатор * по КККР на гр. С., в частта им относно посочването на предназначението на обектите. Във връзка с така откритото производство пред първоинстанционния съд, поддържа се от жалбоподателите чрез техния пълномощникадв. П., че съгласно разпоредбата на чл. 26 от АПК, административният орган има задължение да уведоми за започнатото административно производство, единствено и само известните заинтересовани страни- граждани и организации. След като ответниците по делото на се имали към момента на развитието на административното производство заявени права по отношение на обект с идентификатор * по КККР на гр. С., то не е съществувало за административния орган и задължение да ги уведоми за образуваното административно производство за заснемане на жилищния етаж от сградата, по искане на част от 2 съделителите по делото.

С въззивната жалба са навадени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част досежно определените от съда квоти по отношение на допуснатия до делба недвижим имот- обект с идентификатор * по КККР на гр.С..

Възразява се че съставът на РС С., неправилно е приел за основателно направеното от ответниците възражение за наличие на отказ от страна на С. К., от наследството останало от смъртта на баща и- Р. С.. Навадено е оплакване от жалбоподателите чрез пълномощника им адв. П., че това е станало в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се че съдът без да е предявен установителен иск за признаване на правата на собственост, е допуснал зачитане на правните последици от сключените договори за прехварляне на права по отношение на процесния недвижим имот, като и извършил неправилна промяна на квотите на страните в съсобствеността при допускане до делба на обект с идентификатор * по КККР на гр.С.. Излагат се доводи, че този обект следва да бъде допуснат до делба при следните квоти: 1/4 ид.ч. за В. В. Й., 1/4 ид.ч. в режим на СИО за В. В. Й. и В. Г. Й.,1/ 4 ид.ч. за Ю. Л. П. и 1/ 4 ид.ч. ОБЩО за Г. Г. С., Я. И. С. и И. И. С. при равни права, т.е всеки по 1/12 ид.ч./по една дванадесета ид.ч./.

Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС С., като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което:

ДА ДОПУСНЕ до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-80 от 11.11.2009г. на ИД на АГКК, с предназначение на обекта за търговска дейност, с площ на обекта от 61 кв.м., разположен на етаж „0” в сграда № * по КККР на гр. С., при квоти: 1/ 3 ид.ч. за ищцата В. В. Й., 1/ 3 ид.ч. за съделителката Ю. Л. П. и 1/ 3 ид.ч. ОБЩО за съделителите Г. С., Я. С. и И. С., от която 4/ 18 ид.ч. за Г. С. и по 1/18 ид.ч. за Я. С. и И. С.;

ДА ОТМЕНИ изцяло решението на РС С. в частта, в която бявява за НЕВЯРНА схема № 15759844/20.08.2020г., издадена от началника на СГКК Благоевград, в частта относно предназначението на обект с идентификатор * по КККР на гр.С. и ДА ИЗМЕНИ решението на РС С. в частта, в която съдът е допуснал до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * по КККР на гр. С., като допусне делбата при следните квоти на собственост между съделителите, а именно: 1/4 ид.ч. за В. В. Й., 1/4 ид.ч. за В. В.

Й. и В. Г. Й., която е в режим на съпружеска имуществена общност, 1/4 ид.ч. за Ю. Л. П. и 1/ 4 ид.ч. ОБЩО за Г. Г. С., Я. И. С. и И. И. С. при равни права, т.е за всеки по 1/12 ид.ч.

Претендират се с въззивната жалба и разноските направени от жалбоподателите пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от адв. В. Х. С., процесуален представител и пълномощник на И. И. С., Я. И. С., Г. Г. С. и Ю. Л. П., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от 3 въззивния съд да остави същата без уважение.

Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстационното решение е аргументирано, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и съобразено с материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Възразява се, че същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Поддържа се от въззиваемата страна, че обжалваното решение на РС С. в обжалваната му част, в която съдът е отхвърлил предявения иск за съдебна делба по отношение на обект с идентификатор * по КККР на гр.С., е правилно и обосновано, тъй като от събраните доказателства се установява че този самостоятелен обект не е съсобствен на страните по делото от *. и до настоящия момент, както по предназначение така и по начина на фактическото му ползване. Излагат се доводи с отговора на в. жалба, че наследодателите на страните са се разпоредили приживе с този обект на собственост в полза на синовете си/покъсно след тяхната смърт наследодатели на страните по делото/, с договори за покупкопродажба, материализирани в НА №*, том *, дело № */*. и НА № *, том *, дело № */*.

Поддържа се от въззиваемата страна, че съгласно заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд СТЕ, жилищната сграда е без мазета и складови помещения за съответните жилищни етажи, като източното помещение в северната половина е без осветление, с обособен гараж и складово помещение, а западното помещение е със светла площ и представлява обособена стая с кухненски бокс, в който живее майката на ищцата и към настоящия момент. Изложени са правни доводи от процесуалният представител на въззиваемите по делото, че така установеното по делото фактическо положение в северната половина, заснета като обект с идентификатор * по КККР на гр.С., е установено както по волята на общите наследодатели, материализирана в двата нотариална акта за прехвърляне на правото на собственост, така и по волята на страните по делото, които са установили фактическо владение върху прехвърлените обекти в северната половина на приземния етаж от *. до сега, като същите са установили добросъвестно владение върху тази част, без противопоставяне помежду им, а след тяхната смърт и от техните наследници в продължение на 47 години. В този смисъл развити са правни доводи от процесуалният представител на въззиваемите, че правилно в обжалваното решение първоинстанционният съд е счел че в тази част не съществува съсобственост и е отказал да допусне съдебна делба по отношение на обект с идентификатор * по КККР на гр.С..

Оспорват се като незаконосъобразни доводите, изведени с въззивната жалба, че след като по архитектурен проект от 1956г. северната половина на приземния етаж е търговски обект, то при производството за делба същата следва да се извърши по одобрени архитектурни проекти. Поддържа се с отговора на в. жалба, че ноторно известно е че делбата следва да се извърши само за съществуващи обекти по действителното им фактическо положение към момента на нейното допускане. Застъпва се становището от адв. С., че в случая предназначението на северната половина е променено по волята на всички съсобственици, включително и техните правоприемници по закон- страните по делото, които продължават 4 да упражняват фактическо владение, съобразно с промененото предназначение, още повече, че съгласно действащото законодателство от *./ЗТСУ/ и след това, всеки жилищен етаж следва да притежава складово помещение/мазе/ обслужващо съответния етаж.

С отговора на в. жалба се излагат доводи, че заснемането на обект с идентификатор * по КККР на гр. С. е по инициатива на ищеца, с цел предявяване на иск за делба. Образувано е административно производство което е следвало да бъде съобщено на заинтересованите лица, каквито са останалите съсобственици, по реда на чл. 61 от АПК, което не е сторено.