Присъда № 13 от 24.11.2021, Районен съд - Перник

Мотиви към присъда № 13 от 24.11.2021 г. по НОХД № 00770/2021 г. по описа на Районен съд - П.:

С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на подсъдимия Х. П. Х. е било повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.131, ал. 1, т.12, пр.1-во, вр. чл. 129, ал. 2, пр.6, вр. ал.1 НК, затова че на 28.08.2020г. в гр.П., в парк „Централен“, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с твърд предмет в областта на главата, причинил на А. И. А. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение за няколко минути, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Съдебното производство е разгледано по общия ред, регламентиран в НПК.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура П. поддържа изцяло изложената обвинителна теза. Счита, че с оглед на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал е доказана по несъмнен и категоричен начин изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Изразява позиция, че описаното инкриминирано деяние е осъществено от подсъдимия, като категорично е доказано авторството на деянието, неговият механизъм на извършване, обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението, за което Х. е предаден на съд. Посочва, че в случая не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а смекчаващо такова е чистото съдебно минало на подсъдимия. Във връзка с изложеното счита, че подсъдимият Х.Х. следва да бъде признат за виновен, като предлага да му се наложи наказание 3 /три/ години лишаване от свобода, като така индивидуализираното по вид и размер наказание на основание чл. 66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от 5/пет/ години.

Повереникът на частния обвинител А. И. А. - адв. В., в хода на пренията изразява становище, с което се консолидира изцяло към изложеното от прокурора. Счита, че защитната теза на подсъдимия изразена в обясненията му пред съда, не се подкрепя от другите доказателства по делото, освен от неговите изявления, предвид на което намира, че същите не следва да се кредитират от съда. Изразява мнение, че повдигнатото обвинение е доказано безпротиворечиво в хода на съдебното следствие като Х. е осъществил от обективна и субективна страна са признаците на инкриминираното деяние. Предвид изложеното моли съда да признае подсъдимия за виновен.

Защитникът на подсъдимия - адв. Ц., в хода на съдебните прения изразява становище за несъгласие, че повдигнатото обвинение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Смята, че с оглед на събраните по делото доказателства, единственото заключение до което може да се стигне е, че Х. не е осъщесвил състава на престъплението, обективирано в обвинителния акт и следва да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият Х. П. Х. в хода на съдебното следствие е дал обяснения по предявеното му обвинение, чрез които не се признава за виновен.

Пернишкият районен съд, в настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х. П. Х. е роден на ** *** ****. в гр. П., Живее в с. Д., общ. П..

Същият е със средно образование. Работи в „****“ гр. П., на длъжност „администратор“. Не е осъждан.

На 28.08.2020г., около 22:30 часа, на паркинг, намиращ се зад сградата на Архива в гр. П., в близост до фитнес площадка на централния градски парк, частния обвинител А. И.

А. бил в компанията на свидетелите СВ. В. Р., Р. Р. В., К. П. Б. и АЛБ. Р. С.. Петимата се познавали по между си и докато разговаряли били застанали до лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“ с рег.№ ********, собственост на св. Р.В.. В близост до тази кола бил паркиран друг лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег. № *******, тъмен на цвят, собственост на подсъдимия Х.. Към този момент последният бил в компанията на 1 свидетелите В.Б. С. и ЮЛ. В. Й. в заведение, намиращо се в близкия градски парк.

По време на разговора със своите познати св. А.А. се подпрял на „Форд Фокуса“ с рег. № *******.

През това време в близост до компанията на пострадалия, на пейка в парка, били свидетелите к. бр. Б. и Д. А. Д.. В един момент към тях се присъединил подсъдимия Х. П.

Х.. Забелязвайки, че момче от компанията стои облегнато на автомобила му, Х. се подразнил и се насочил към групата, за да му направи забележка. Застанал в близост до събралите се момчета и се заканил на А., че ако не се махне веднага от автомобила му „ще стане страшно“ и „че ще му избие зъбите“. Тонът му бил висок, заплашителен и агресивен.

Опитвайки се да избегне конфликт, А. заявил със спокоен тон, че не желае спорове и неприятности и че ще се махне от автомобила. Пострадалият предприел действия за отдалечаване от автомобила на Х., като зааедно със св. С.Р. си тръгнали от мястото, насочвайки се в посока към сградата на Община П.. В това време, подсъдимият Х. отворил вратата на автомобила си и извадил от нея твърд предмет, наподобяващ на бухалка, с който подгонил двете отдалечаващи се лица. Забелязвайки действията на Х., св. Р. и частният обвинител се затичали, но последният се подхлъзнал и паднал на земята. Подсъдимият настигнал А.А., като в момента, в който пострадалият се изправял, Х. замахнал с носения от него твърд предмет, нанасяйки му удар в областта на лявото бедро, в резултат на който А. се свил от причинената му болка. Подсъдимият нанесъл и втори удар в областта на главата на А.А., след който пострадалият паднал на земята и изпаднал в безсъзнателно състояние.

Възприемайки случващото се свидетелите Р.В., К.Б. и А.С. се отправили към А., с управлявания от първия лек автомобил „Мазда“ с рег.№ ********. След като доближили до намиращия се на земята частен обвинител, възприели, че той лежи на земята със затворени очи и не е контактен. Св. Р.В. и св. С.Р. сигнализирали за случая на тел. 112. Същевременно с намерение да се окаже своевременна помощ на пострадалия, с помощта на св. С. и на св.

Б., А. бил качен на задната седалка на автомобила на св. В., за да го транспортират до близко лечебно заведение. Частният обвинител бил в отпуснато състояние и бил придържан по време на придвижването до МБАЛ „Рахила Ангелова“, гр. П.. Непосредствено при пристигането на лекия автомобил „Мазда“ на паркинга на Спешното отделение, А. се свестил. Слязъл от автомобила с помощта на свидетелите, които подкрепяйки го, го въвели в приемния кабинет, за да бъде прегледан. При извършения медицински преглед, на А. била поставена диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Частният обвинител бил приет незабавно за стационарно лечение в Неврологично отделение на МБАЛ „Рахила Агелова“ гр.П., където бил лекуван до изписването му на 01.09.2020г..

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка, съдът прие за категорично доказана, след като извърши съвкупен анализ на доказателствените средства и доказателствата по делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Р.В., св. А.С., св. К.Б. и св. С.Р., депозирани в хода на съдебното следствие, доколкото същите по отделно и преценени съвкупно са логични, последователни и без противоречиви. От показанията на изброените лица се доказа безспорно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние, неговият механизъм, както и причините и мотивите за неговото осъществяване.

Посредством анализа на депозираните показания категорично се изяснява и авторството на деянието. Следва да се отбележи, че относно посочените обстоятелства, касаещи съставомерността на деянието, свидетелските показания си кореспондират изяло, последователни са и се подкрепят взаимно. Доколкото посочените лица имат качеството и на свидетели очевидци на случая, настоящият състав счита показанията им за изключително ценни за разкриване на обективната истина и постигане целите на наказателното производство, имплементирани в НПК. По тези съображения, ведно с факта, че твърденията им хармонизират изцяло, настоящият състав счита изявленията на св. Р.В., св. А.С., св. К.Б. и св. С.Р., че представляват годен източник на доказателства. По-нататък изложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св. Ю. Й., св. В.С. и св. К. Б., доколкото същите изразяват личните си възприятия, досежно времето, мястото на деянието 2 и присъстващите лица, както и вероятната причина за деянието като в тази част показанията им съответстват на останалите доказателствени материали по делото. Поради тези съображения, съдът ги кредитира единствено в тази част. Настоящият състав намира за необхоД. да акцентира върху обстоятелството, че не дава вяра на твърденията на св. Ю. Й., св. В.С. и св. К. Б., в частта относно механизма и средството на престъплението. В тази част същите са противоречиви и нелогични, не конкретизират в детайли обстоятелствата свързани с начина на осъществяване на престъплението, а напротив лансират теза, която не кореспондира с останалите доказателствени средства.

В тази посока изявлението на св. К. Б. депозирано пред настоящия състав, описващо начина на осъществяване на деянието като „сборичкаха“ не следва да бъде възприето като годен източник на достоверна информация, разкриваща обективната истина.

На първо място, същото е в противоречие с изявленията на свидетеля, тъй като същият заявява „мисля, че Х. удари А., но не съм сигурен“. Свидетелят следва да изрази личните си възприятия, касаещи случая, за които е убеден, а не да изразява своите разсъждения или предположения. На следващо място останалите доказателствени средства по безспорен начин доказват средството на извършване на престъплението- с твърд предмет, имащ характеристичните особености на бухалка. По- нататък следва да се отбележи, че сборичкването е ясно разграничимо действие от нанасянето на удар в определена част от тялото. Механизма на двете деяния е съвършено различен както по характер и естество, така и добре разграничим визуално. Действително К. Б. заявява, че са били на разстояние от „1516 метра“ в момента на сборичкването, което вероятно е и препятствало добрата виД.ст. По тези съображения съдът не следва да възприеме изложените твърдения за сборичкване между пострадалия и подсъдимия за достоверни.

За пълнота настоящият състав следва да отбележи, че показанията на К. Б. са противоречиви и в частта, където се излага довод, че частният обвинител си е тръгнал заедно с момчетата от неговата компания. Така свидетелят първо, заявява „.. А. мисля, че си тръгна с тях“, а след това твърди „… нямам ясен спомен дали А. е останал на мястото, дали се е върнал или е продължил“, поради това същите не следва да се кредитират. В същата посока са и твърденията на св. Й. „ …нямаше човек, който да куца, да е лежал в безсъзнание“, като същите не са относими към материалите по делото и не се подкрепят от други доказателства, поради това настоящият състав ги възприема като недостоверни.

Действително К. Б., както В.С. и Ю.Й. в качеството на свидетели, надлежно уведомени под страх наказателната отговорност би трябвало да имат възприятия, лишени от емоция и пристрастие, поради което непредубедено да свидетелстват за възприетите от тях факти и обстоятелства. С оглед на прецизната преценка и оценка на техните изявления, настоящият състав намира, че предвид близките отношения на посочените лица с подсъдимия е възможно да е налице предубеденост на техните изявления, което е допълнителен аргумент за критичната им оценка.

Съдът не дава вяра и на свидетелските показания на Д. Д., които не са изчерпателни и детайлни, а също и не изразяват конкретни визуални възприятия за случая, поради което същите не могат да бъдат актуален източник на доказателства, да опишат и конкретизират инкриминираната деятелност.

Съдът не кредитира и изложените от подсъдимия в хода на съдебното следствие обяснения, тъй като неговите твърдения изцяло противоречат с останалите събрани доказателства по делото. Същите не кореспондират с нито едно от другите доказателствени средства. Установяват се съществени разминавания за причината, поради която подсъдимия се е приближил и отворил автомобила си. В тази връзка той е заявил, че е „тръгнал към колата, за да си остави очилата“, а св. Й., заявява, че „мисля, че си отключи колата за да пие вода…“. Разминавания се установяват и по отношение на механизма на деянието, докато Х. твърди, че „неволно ударих А. с коляното…“, в показанията си Р.В., К.Б., С.Р., А.С. и А.А. еднозначно заемат позиция, че подсъдимият е нанесъл два последователни удара на частния обвинител, съответно първо му нанесъл удар в областта на лявото бедро, в резултат на което, А. се свил от причинената му болка и тогава подсъдимият му нанесъл и втори удар в 3 областта на главата. Тези факти се потвърждават и от изготвената в досъдебна фаза съдебно медицинска експертиза като в същата се посочва, че „описаните увреждания са в резултат на действието на тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време както е съобщил пострадалия“. Въз основа на изложеното и след като, прецени доводите на експерта изготвил съдебно медицинската експертиза, съдът следва да релевира фактите, посочени от вещото лице д-р С.. Настоящият състав, счита, че заключението от вещото лице следва да се кредитира изцяло, доколкото същото детайлно описва травматичното увреждане, евентуалната причина и механизъм на деянието.