Решение № 537 от 09.12.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Плевен, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500617 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 851/ 21. 06. 2024 год., постановено по гр. дело № 5484/ 2023 год., Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр. Плевен против Б. Г. Г. от гр. Плевен искове с правно основание чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 638, 27 лв., представляваща главница- стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури, издадени в периода от 25. 01. 2021 год. до 22. 03. 2023 год., ведно със законната лихва, считано от 19. 05. 2023 год. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 68, 66 лв., представляваща лихва за забава за периода от 24. 02. 2021 год. до 17. 05. 2023 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2848/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр. Плевен. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени 1 нарушения на процесуалните правила. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на Плевенския районен съд и уважи изцяло предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител на въззиваемата, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.

В открито съдебно заседание на 14. 11. 2024 год. въззивникът не се представлява. От страна на същия е постъпил списък на направените деловодни разноски.

В открито съдебно заседание на 14. 11. 2024 год. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.

Безспорно по делото е, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр. Плевен против Б. Г. Г. от гр. Плевен, е било образувано ч. гр. дело № 2848/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд.

Безспорно е, че със заповед за изпълнение № 1632/ 22. 05. 2023 год. съдът е разпоредил длъжникът Б. Г. Г. да заплати на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр. Плевен сумата от 638, 27 лв., представляваща главница за периода от 25. 01. 2021 год. до 22. 03. 2023 год., и сумата от 68, 66 2 лв., представляваща лихва за забава за периода от 24. 02. 2021 год. до 17. 05.

2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19. 05. 2023 год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер общо на 75 лв. Безспорно е, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което е обусловило правния интерес на кредитора от предявяването на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, въз основа на който е било образувано гр. дело № 5484/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд. Така предявеният положителен установителен иск е частично основателен. С оглед изложеното в исковата молба и съобразно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни отношения между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период, обема на доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а по иска за заплащане на лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума. Визираните по- горе обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно доказване. В конкретния случай от приложения заверен препис от нотариален акт за недвижим имот, строен от ЖСК върху общинска земя, с № 14, том II, рег. № 2709, дело № 178/ 2021 год. по описа на нотариус Соня Панчева с район на действие Плевенския районен съд, се установява, че на 29. 04. 2021 год. ответницата Б. Г. Г. е придобила правото на собственост върху 1/ 2 идеална част върху апартамент № 11, на четвъртия етаж, етажна собственост в сградата на ЖСК „**********“, находяща се в гр.

Плевен, **********. Установява се, че останалата част от правото на собственост принадлежи на М. М. Р.ова Х. от гр. Плевен. Следователно за една част от процесния период- от 25. 01. 2021 год. до 29. 04. 2021 год.собственик на процесния водоснабден недвижим имот е била жилищностроителната кооперация като юридическо лице /арг. от чл. 35 ал. 2 от ЗЖСК/ и за този период ответницата не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. За останалата част от периода, който е предмет на делото, ответницата притежава качеството потребител по смисъла на §1 т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, чл. 3 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 год. за 3 условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Плевен. Липсата на писмен договор между страните не е основание за друг извод, доколкото нито в цитираната по- горе наредба, нито в общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора е въведено изискването за писмена форма като условие за действителността на договора. Напротив, предвиден е облекчен ред за възникване на договорна връзка: при неподаване на писмено заявление, в което се изразява несъгласие с публикуваните и влезли в сила Общи условия, същите обвързват потребителя и последният дължи изпълнение на задълженията, произтичащи от доставката на ВиК услуги. В този смисъл съдът приема, че първата необходима предпоставка от значение за основателността на исковите претенции е налице. Що се отнася до втория съществен въпрос, релевантен за предмета на спора- доставени ли са претендираните услуги през процесния период- съдът съобрази следното: по делото е приложена справка за дължимите суми към „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр. Плевен на абоната с № 257812- Б. Г. Г.- за периода 01. 01. 2021 год.- 31. 03. 2023 год., в която е разграничено кои суми са самоотчетени от абоната и кои суми са служебно начислени. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават редовността на горните счетоводни записвания, поради което представената справка притежава необходимата доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства /срв. чл.

182 от ГПК, както и указанията, дадени в ТР № 39- 2 от 05. 03. 1954 год. на ОСГК на ВС/. В тази връзка следва да се отчита и фактът, че тази справкаизвлечение е съставена на базата на издадени от ищцовото дружество фактури за процесния период, в които е остойностена консумираната от ответницата питейна вода. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Плевен в 30- дневния срок за плащане потребителят може да подаде писмено възражение пред ВиК оператора срещу опредЕ.та във фактурата дължима сума за използуваните ВиК услуги. В случая по делото не се събраха доказателства за наличието на такова писмено възражение от страна на ответницата, в което същата да е оспорила обективността на отразените в издадените й ежемесечни фактури количества изразходвана 4 питейна вода. Ето защо се налага изводът, че между страните са налице облигационни отношения по сключен договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия, като за процесния период на ответницата са били предоставени и тя е ползвала услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, предвид на което съобразно действащите нормативни актове и общите условия на ищцовото дружество за ответницата е възникнало задължението да заплати стойността на предоставените й услуги.

Видно е, че общата стойност на претендираните услуги възлиза на сумата от 706, 93 лв.- 638, 27 лв. главница и 68, 66 лв. лихва за забава. Както се посочи и по- горе обаче, през част от процесния период собственик на водоснабдения имот е била не ответницата, а ЖСК „**********“, поради което от общата стойност на задължението следва да се изключат сумите, отразени във фактури № 0055633090/ 25. 01. 2021 год., № 0055720927/ 19. 02. 2021 год., № 0055813046/ 24. 03. 2021 год. и № **********/ 22. 04. 2021 год., или общо 75, 52 лв., от които 62, 58 лв. главница и 12, 94 лв. лихва. За останалата част от процесния период е налице съсобственост при равни права между ответницата и М. М. Р.ова Х., поради което следва да се приеме, че задължението на ответницата възлиза на сумата от 287, 85 лв. главница и 27, 86 лв. лихва за забава. В тези размери предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Плевен искове по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

В заключение може да се обобщи, че решение № 851/ 21. 06. 2024 год., постановено по гр. дело № 5484/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, е частично неправилно. Същото следва да бъде отменено в частта, в която предявените искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани за сумата от 287, 85 лв., представляваща главница- стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури, издадени в периода от 20. 05. 2021 год. до 22. 03. 2023 год., ведно със законната лихва, считано от 19. 05. 2023 год. до окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 27, 86 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20. 06. 2021 год. до 17. 05. 2023 год., и вместо това следва да се постанови ново решение, с което до тези размери исковете бъдат уважени. Решението следва да бъде отменено и в частта досежно деловодните разноски. Съразмерно с уважената част от исковата молба ответницата следва да заплати на ищцовото дружество разноски както следва:

5

-сумата от 33, 49 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство;

-сумата от 259, 02 лв., представляваща деловодни разноски в първата инстанция, и

-сумата от 150, 73 лв., представляваща деловодни разноски във въззивната инстанция.

В останалата му обжалвана част решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 851/ 21. 06. 2024 год., постановено по гр. дело № 5484/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр. Плевен против Б. Г. Г. от гр. Плевен искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 287, 85 лв., представляваща главница- стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури, издадени в периода от 20. 05. 2021 год. до 22. 03. 2023 год., ведно със законната лихва, считано от 19. 05. 2023 год. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 27, 86 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20. 06. 2021 год. до 17. 05. 2023 год., както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: