Определение № 776 от 09.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. София, 09.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110172659 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 219248/17.10.2022 г., подадена от ищеца „.......................“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Г.Н., с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на ответниците за адвокатско възнаграждение и същите да бъдат намалени до минималните размери, установени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В молбата се посочва, че определените и присъдени с решението по делото разноски в размер на сумата от 500 лева за ответника С. В. и в размер на сумата от 400 лева за ответника А. В. са необосновано високи, прекомерни и несъобразени с минималните размери, следващи от посочената Наредба. Поддържа се, че в случая не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, тъй като по отношение на ответника С. В. извършената от процесуалния му представител дейност се изразява единствено в представянето на удостоверение за отказ от наследство, а предметът му съвпада със защитата на другия ответник. Ето защо, за съда съществува задължение да намали претендираните и присъдени размери на адвокатските възнаграждения и същите да бъдат определени съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при съобразяване с измененията в последната, направени с ДВ бр. 45/2020 г.

В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна ответниците С. Л. В. и А. Л. В., чрез пълномощника си адв. М. О., оспорват молбата за изменение на разноските като недопустима и неоснователна. Намират, че от страна на молителя не е бил представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, поради което искането му по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява процесуално недопустимо по арг. на т. 9 от Решение от 13.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. По същество оспорват твърденията на ищцовото дружество относно липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Посочват, че се касае за защита срещу предявени кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове, които са поддържани от ищеца до края на процеса, въпреки депозираните възражения по чл. 410 ГПК от длъжниците в предходно развилото се заповедно производство и приложените към същите доказателства, съответстващи на представените в исковия процес. Считат, че при съобразяване с цената на предявените искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно приложимата Наредба би бил 369,92 лева, поради което правилно в решението си съдът е приел, че възнаграждение от 400 лева за ответника А. В. не може да се смята за прекомерно, приемайки за основателно възражението на ищеца по отношение на възнаграждението, 1 претендирано от ответника С. В. и намалявайки същото до 500 лева. В отговора ответниците поддържат, че в настоящия случай се касае за договорени възнаграждения в отношенията между клиент и адвокат, поради което не съществува задължение същите да бъдат определени в минималния им размер, който се съобразява от съда единствено в предвидените от закона случаи. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на молбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо, като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с оглед депозирането му на 17.10.2022 г, при получен препис от акта, чието изменение се иска от молителя на 10.10.2022 – л. 264 от делото/, от легитимирана страна с правен интерес – ищеца по делото. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна следва да се отбележи, че действително съгласно разпоредбата на чл. 80, изр. 2-ро ГПК представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК от страната, най-късно до приключване на съдебното заседание, е процесуална предпоставка за последващо надлежно упражняване на правото на същата тази страна да иска изменение на решението в частта относно разноските.

Следователно, представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. При непредставянето на такъв страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските – арг. т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.

В случая, видно от материалите по делото, е, че в нарочна молба, приложение към молба с вх. № 116597/0806.2022 г., депозирана от ищцовото дружество „.......................“ ЕООД, е обективиран списък на разноските по чл. 80 ГПК, което обуславя извода, че процесното искане е процесуално допустимо.

Разгледано по същество същото се явява частично основателно, предвид следните съображения:

С постановеното по настоящото дело Решение № 10933 от 10.10.2022 г. са отхвърлени предявените от „.......................“ ЕООД срещу С. Л. В., и А. Л. В. кумулативно обективно и пасивно субективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Л. В. и А. Л. В. дължат на ищцовото дружество разделно – всеки по ½ част от сумата от 1 797,89 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №3006167746 от 09.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 41067/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед № 9667 от 25.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С решението са отхвърлени и предявените от „.......................“ ЕООД срещу С. Л. В. и А. Л. В. кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на С. Л. В. и на А. Л. В. да заплатят на „.......................“ ЕООД разделно – всеки по ½ част от следните суми:

837,13 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.03.2018 г. до 10.11.2019 г. по договор за потребителски кредит № 3006167746 от 09.02.2016 г. и 1 354,41 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 3006167746 от 09.02.2016 г. за период до 10.11.2019 г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба 13.07.2021 г. до окончателното им изплащане.

Ищцовото дружество е осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответниците сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съответно в 2 размер на сумата от 500 лева в полза на ответника С. Л. В. и в размер на сумата от 400 лева в полза на ответника А. Л. В..

В мотивите на съдебния акт, в частта за разноските, съдът е посочил, че с оглед изхода на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, имат само ответниците, приемайки за доказано извършването на разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство, с оглед отразеното в представените по делото договори за правна защита и съдействие от 23.02.2022 г. и от 25.02.2022 г. (л. 63 и л. 67 от делото) плащане на сумите в брой, в която част договорите имат характера на разписка за получаването им. Настоящият състав е счел за неоснователно възражението на ищцовото дружество, обективирано в молбата му от 08.06.2022 г. за прекомерност на претендираното от ответната страна А. В. адвокатско възнаграждение, доколкото същото е малко над минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но за основателно възражението по отношение на възнаграждението, претендирано от ответника С. В. в общ размер от 600 лв., което надвишава минималния размер с 230 лв., поради което е намалил същия до 500 лв., съобразявайки предмета на делото (предявени обективно съединени искове), както и извършените процесуални действия от пълномощника на ответната страна, изразяващи се в депозиране на писмен отговор и в процесуално представителство в съдебно заседание, от една страна, съответно приключването му в рамките на едно съдебно заседание, без допълнително събиране на доказателства, от друга.

Страните не спорят за принципната дължимост на разноски по делото за адвокатско възнаграждение в полза на ответниците, както и по отношение на реалното извършване на същите, като основният спорен въпрос е относно размера на адвокатското възнаграждение, с оглед доводите на ищеца относно прекомерността им и несъответствието им с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като съобрази, че предмет на настоящото исково производство са кумулативно обективно и пасивно субективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, кумулативно съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вида на осъществената от пълномощника на ответниците дейност, изразяваща се в депозиране на писмени отговори по чл. 131, ал. 1 ГПК от всеки от ответниците и участие в открито съдебно заседание, от една страна, съответно характера на проведеното от ответниците оспорване на исковите претенции, изразяващо се в отричане на материалноправата легитимация на ответниците да отговарят за процесните суми, без оспорване на дължимостта им и на правопораждащия ги юридически факт, конкретно представените писмени доказателства и приключването на делото в рамките на едно открито съдебно заседание, от друга страна, намира, че възнаграждението, присъдено в полза на ответника С. Л. В. следва да бъде намалено до размер от 400 лева, съответстващ на възнаграждението, присъдено в полза на другия ответник по делото. В тази връзка съдът съобрази, че осъществената от общия им пълномощник защита в процеса е идентична за двамата ответници и се изразява в представянето на писмени отговори с идентично оспорване и идентични доказателства, като защитата, осъществена спрямо ответника С. В. не е в по-различен обем, което да обуславя присъждането на възнаграждение в по-висок размер. Този извод не се променя от уговорения по-висок размер на адвокатското възнаграждение в договора между ответника С. В. и пълномощника му, тъй като последното касае отношенията между клиент и адвокат, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него, по повод осъществяваното процесуално представителство и не рефлектира върху същите – в т. см. т. 3 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.

Ето защо, искането на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено по 3 отношение на адвокатското възнаграждение, присъдено с решението по делото в полза на ответника С. Л. В., като същото бъде намалено до сумата от 400 лева. В останалата част искането на ищцовото дружество се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Така определените размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответниците са малко над минималните такива, установени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 04.07.2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция) и възлизащи на сумата от по 369,63 лева., поради което и при съобразяване с вече описаните дейности, извършени от процесуалния им представил, съдът намира, че последните са съобразени с фактическата и правна сложност, не са прекомерни и не следва да бъдат намалявани, а да останат в размер от по 400 лева за всеки от ответниците.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът