Определение № 298 от 10.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. Пловдив, 10.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Иван Хр. Ранчев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20225000600323 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 2 49 ал. 3 вр. с гл. ХХІІ-ра НПК.

С определение № 911/11.07.2022 г. по НОХД 574/2022 г. Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по въпросите, визирани в чл. 248 НПК, и е преценил, че по време на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са неотстраними в съдебната фаза на наказателния процес. Прекратил е съдебното производство по делото и го върнал на Окръжна прокуратура Пловдив.

Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура - Пловдив, която го е протестирала с искане то да бъде отменено.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

1

За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд правилно е преценил, че според внесения обвинителен акт на подсъдимия Д.

П. са вменени нарушения по чл. 20, ал. 2 /в хипотезите и на двете изречения/, освен по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В атакуваното определение, което неточно в протеста се посочва като разпореждане, с основание е прието, че е било необходимо в хода на досъдебното производство да бъде изяснен въпросът дали пострадалият е попадал в обсега на видимост на фаровете на лекия автомобил, тъй като във фактическата обстановка, приета от прокуратурата, е отразено, че в един момент подсъдимият изгубил от поглед бягащите лица.

Първостепенният съд с основание е посочил, че на практика прокурорът е приел, аргументирайки извършено нарушение по чл. 20 ал 2 ЗДвП, несъобразяване скоростта на движение от страна на подсъдимия, въпреки че съгласно автотехническата експертиза скоростта на движение на моторното превозно средство е била съобразена с конкретната пътна обстановка. В случая действително липсват аргументи защо прокуратурата не възприема заключенията на компетентните вещи лица.

И настоящата инстанция счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, в която се описват действията на подсъдимия, липсват съществени елементи относно фактологията, която прокуратурата приема за установена и по този начин обвинителният акт не може да изпълни целите, регламентирани в чл. 246 НПК, а именно да очертае рамките на обвинението, което след внасянето му в съда ще е свързано и с предмета на доказване.

От една страна действително в обвинителния акт се приема, че пострадалият е бил невидим за подсъдимия, а в същото време се посочва, че той е нарушил и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да спре автомобила, когато е възникнала опасността за движение. От съществено значение за делата с такова обвинение действително е моментът, в който водачът на моторното превозно средство обективно е имал възможност да забележи пострадалия и оттам нататък да се направи преценка на това дали последният е бил в опасната зона и изпълнил ли е подсъдимият задължението си при възникнала опасност да намали скоростта или да спре управляваното от него моторно превозно средство.

Основателно е и становището на първостепенния съд, че съгласно отразеното в обвинителния акт изобщо не става ясно дали в случая 2 подсъдимият е управлявал автомобила по път, отворен за обществено ползване. Посочено е само, че инцидентът се е развил в местността „*“, в землището на с. * и, по-точно, в нивите на тази местност. И настоящата инстанция споделя указанието, дадено от първоинстанционния съд, че при изготвянето на обвинителния акт, ако прокуратурата прецени, че това следва да бъде сторено, е необходимо да се прецени дали в конкретния случай по отношение на местопроизшествието са съотносими нормите на Закона за движение по пътищата или в случая правните изводи биха се насочили, евентуално, за осъществено друго съставомерно деяние.

Това е така, защото съгласно чл. 1 ал. 1 ЗДвП законът урежда правилата за движение по пътищата за обществено ползване и изискванията към пътните превозни средства за участието в движението по тези пътища и т.н.

Съгласно Параграф 6 от ПЗРЗДвП, "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

Отделно от това, в ППЗДвП, § 1, т. 9, е дефинирано понятието „обхват на пътя“. Той включва платното /платната/ за движение, банкетите, тротоарите, разделителните ивици, отводнителните окопи, откосите и ивиците, ограничаващи пътя.

Следователно, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми, е необходимо да се направи извод дали местопроизшествието се е намирало на път, към който са приложими правилата за движение по пътищата. Наред с това, ще трябва много по-внимателно да се изследва поведението на подсъдимия, да се анализират събраните гласни и писмени доказателства, включително те да бъдат съпоставени със заключението на автоекспертите, както от моноекспертизата, така и от тройната автотехническа експертиза.

Въз основа на това да се направят съответните правни изводи за съставомерността на деянието, което прокуратурата твърди, че подсъдимият е осъществил и неговата точна правна квалификация, като се има предвид, разбира се, и развитието на наказателното производство до този момент.

Поради изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че доводите, които са развити в протеста пред настоящата инстанция по отношение основанията за връщане на делото, които бяха анализирани обстойно по-горе, не могат да бъдат възприети.

3

Впрочем, първоначално спрямо подс. Д. П. е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК и приключило с присъда № 26/30.08.2021 г. по НОХД № 1418/2021 г. Тази присъда е била предмет на въззивна проверка от Пловдивския апелативен съд, който в друг състав, по ВНОХД № 591/2021 г., е преценил, че са допуснати именно тези съществени процесуални нарушения, вкл. е и посочил, че при постановяване на първоинстанционния съдебен акт са подценени изискванията, регламентирани в чл. 246 НПК за обвинителния акт, като процесуален документ, поставящ началото на съдебната фаза на процеса. Изрично в мотивите на въззивната инстанция е прието, че в него липсват факти относно това с какви конкретни неблагоприятни фактори подсъдимият е следвало да съобрази скоростта си на движение. Поради това е накърнено правото на защита на подсъдимия, който не е могъл да се защитава по съотносими към посочените нарушения факти. Така, наред с другите съзрени процесуални нарушения, съдът е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

В атакуваното определение пред настоящия състав, с което съдебното производство е прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура Пловдив, на практика Окръжният съд е споделил разбирането на въззивната инстанция и в изпълнение на тези указания е счел, че допуснатите съществени нарушения са отстраними в хода на досъдебното производство и е постановил напълно законосъобразен съдебен акт.

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 911/11. 07. 2022 г., по НОХД 574/2022 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5