Определение № 1105 от 27.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105 гр. Велико Търново, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVA, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20264100500715 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е отхвърлена молба за изменение на основание чл.248 ГПК, на Решение № 469/03.04.2026. постановено по гр. дело № 20254110102245 по описа за 2025 година на Районен съд – гр. Велико Търново, в частта за разноските, като: отхвърля искането на пълномощника на ищците М. А. Й. и Г. А. Й. - адвокат Ж. Д. от ХАК за изменение на решението в частта за разноските, като присъди изцяло заплатените от тях адвокатски възнаграждения в размер на по 613 евро, като неоснователно.

Жалбоподателите, чрез упълномощения адвокат са недоволни от произнасянето, с което е отказано допълването от първоинстанционния съд на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. Твърдят, че в случая липсват достатъчно мотиви, които да обосноват извода, че възнаграждението от 613 евро за всеки от ищците е прекомерно. Всеки от ищците е самостоятелна страна в процеса, със самостоятелно материално право и отделно качество на носител на претендираното вземане.

Обстоятелството, че защитата е осъществена от един адвокат, не води автоматично до извод, че разноските следва да бъдат третирани като едно общо възнаграждение. Всеки ищец е сключил договор за правна помощ и е заплатил възнаграждение, което следва да бъде възстановено при условията на чл.78 ГПК.

Жалбоподателите молят въззивния съд да постанови определение, с което като отмени първоинстанционното определение, да осъди „Агенция за събиране на 1 вземания” EАД, ЕИК: 203670940 да им заплати като на ищци по делото разноски за адвокатска защита, в размер на по 613 евро за всеки един от тях.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е основателна и следва да бъде уважена касателно разноските за исковото производство.

Видно е, че по делото са представени доказателства за действително заплатени адвокатски възнаграждения от всеки един от ищците в размер на 613 евро. Видно е също, че тези разноски са реално извършени и са били необходими за защитата на правата на ищците в производството. Макар решаващият съд да разполага с правомощие да намали претендирано адвокатско възнаграждение при прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, това правомощие следва да бъде упражнявано след конкретна и обоснована преценка на фактическата и правната сложност на делото.

Първоинстанционният съд е приел, че делото е напълно лишено, както от правна, така и от фактическа сложност и съдът не е обвързан с никакви минимални размери на адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба №1 /09.04.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, т.е. не е задължен да ги прилага, тъй-като в разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА след изменението й с ДВ.бр. 17/2026г. вече не съществува норма, препращаща към тях, а норма, въвеждаща обвързаност с идеята за справедливост и обоснованост на възнаграждението на адвоката по всяко конкретно дело и за всяка конкретна работа в съответствие с постановките и разсъжденията в Решение от 25.01.2024г. по дело № С438/2022 г. на СЕС. Без значение е колко на брой са ищците в подобни случаи, щом защитата е на еднакво на всеки от тях право на погасителна давност за вземания, породени от един и същ /общ/ юридически факт и няма обстоятелства, влияещи по различен начин на възникването или упражняването му поотделно.

Аргументацията на районния съд не е правилна.

Налице е уговорено и действително заплатено адвокатско възнаграждение.

Същото не следва да бъде намалявано поради обстоятелството, че делото според ВТРС е лишено, както от правна, така и от фактическа сложност и съдът не е обвързан с никакви минимални размери на адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба №1 /09.04.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, т.е. не е задължен да ги прилага.

2

Според ВТОС:

Първоинстанционният съд правилно отбелязва концептуалната промяна след измененията в Закона за адвокатурата, обнародвани в ДВ, бр.17 от 13.02.2026г. В съответствие с Решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. вече не съществуват задължителни минимални размери, под които съдът не може да слиза.

Първата инстанция обаче е приела, че е „напълно освободена“ от критерии.

Отпадането на задължителния минимум не означава право на съда да проявява произволно усмотрение или да присъжда символични суми без мотиви.

Разпоредбата на чл.36, ал.2 и ал.3 от ЗА въвежда кумулативни критерии за определяне на справедлив размер. Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /със заглавие, изменено още в ДВ, бр. 14/2025г./ остава легитимен ориентир и обективен критерий в практиката. Районният съд е длъжен да съпостави извършената работа с тези критерии, вместо изцяло да игнорира подзаконовия акт.

Твърдението на районния съд, че делото е „напълно лишено от сложност“, представлява бланкетен извод, който не почива на реален анализ на доказателствата, съдебните заседания и обема на подадените книжа.

Въззивният съд указва, че критерият за „справедливост и обоснованост“, изведен от съдебната практика на СЕС, изисква изследване на конкретния принос на адвоката, направените възражения и икономическия контекст на спора. Пълното отричане на сложността на процеса без обсъждане на реално положения труд е съществено процесуално нарушение.

Изводът на първата инстанция, че „броят на ищците е без значение, щом защитата е еднаква“, противоречи на процесуалния Закон. Дори при идентични претенции или обективно съединени искове, участието на всяка отделна страна формира самостоятелно правоотношение и индивидуален правен интерес.

Защитата на повече от едно лице /дори при общ процесуален представител/ винаги изисква допълнителни усилия — събиране на индивидуални пълномощни, съобразяване на личните предпоставки за всеки ищец и поемане на по-голяма професионална отговорност от страна на адвоката. Ето защо съдът е следвало да отрази този факт при определяне на крайната сума, а не да го дефинира като „без значение“.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК - страната има право да получи разноските, които е извършила.

Настоящият въззивен състав счита, че тези разноски не следва да бъдат редуцирани, както е постановил районният съд.

3

В този смисъл част частната жалба е основателна и следва да се уважи, като атакуваното определение се отмени и определението на ВТРС бъде изменено по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение за сумата от 613 евро за всеки от ищците.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1021/12.05.2026г., с което е отхвърлено искането на ищците М. А. Й. и Г. А. Й., чрез адвокат Ж. Д. от ХАК за изменение на основание чл.248 от ГПК на Решение №469/03.04.2026. постановено по гр. дело № 20254110102245 по описа за 2025 година на Районен съд – гр. Велико Търново, в частта за разноските, за присъждане изцяло на заплатените от тях адвокатски възнаграждения в размер на по 613 евро, като неоснователно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ “ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София , ж.к. Люлин, бул. “Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на М. А. Й., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. С., ул. “Р. сумата от 288,56 евро - представляваща допълнително дължими разноски за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.36, ал.2 и ал.3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ “ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София , ж.к. Люлин, бул. “Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на Г. А. Й., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. В. Т., ул. “П. сумата от 288,56 евро - представляваща допълнително дължими разноски за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.36, ал.2 и ал.3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК.

Определение не подлежи на обжалване, тъй като предявеният иск е под размера по чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5