Решение № 580 от 29.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300502336 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, и чл.23 във вр. с чл.22, чл.19, чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *****, гр. *****, чрез юрк. М. М., в качеството на правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК - *****, против Решение № 2968/28.06.2023г., постановено по гр.д.№ 13427/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, VII гр.с., с което на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК е прогласена нищожността на клаузата за заплащане на застрахователна премия в размер на 1209,60 лв., обективирана в Договор за паричен кредит PLUS – 17087842/17.05.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България, ЕИК - *****, и М. Д. В., ЕГН- **********, поради заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и е осъдено „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България, ЕИК: *****, да заплати на адв. С. К.

1

Н., БУЛСТАТ - **********, АК – гр. ****, със съдебен адрес: гр. *****, в качеството му на пълномощник на ищеца М. Д. В., ЕГН: **********, сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., както и е осъдено „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България, ЕИК *****, да заплати на М. Д. В., ЕГН- **********, на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 50 лв., представляваща сторени разноски по делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

Към въззивната жалба прилага заверено копие от Договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс - Клон България" КЧТ и "Юробанк България" АД на 31.05.2023г. Прави искане за заличаването на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, КЧТ и конституирането на нейно място на „Юробанк България“ АД. Уточнява, че след прехвърляне на търговското предприятие на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, КЧТ на „Юробанк България“ АД, е вписано на дата 04.12.2023 г. и заличаването на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, КЧТ, без ликвидация.

В тази насока, въззивният съд констатира и служебно, че в Търговския регистър е постановено вписване на прехвърлянето на търговското предприятие на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, КЧТ на „Юробанк България“ АД – вписване № ****. Също така, на 04.12.2023г. е вписано и заличаването на търговеца „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, КЧТ, без ликвидация, с номер на вписването *****.

С Определение № 37/05.01.2024г. на Окръжен съд -Пловдив е заличена страната „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, КЧТ, и вместо нея като страна по делото е конституирана като жалбоподател „Юробанк България“ АД, ЕИК *****.

Въззиваемата страна М. Д. В., ЕГН - **********, чрез адв.С. Н., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. В открито съдебно заседание на 18.03.2024г. адв.Н. е заявил, че се е запознал с всички приложения и с настъпилите промени по делото. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., за въззивно 2 производство.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от М. Д. В. против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, е заведена искова молба, с която посочва, че на 17.06.2019 г. е сключила Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17087842, по силата на който са предоставени в собственост заемни средства в размер на 4500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 26,76%, ГПР 33,08% . Съгласно раздел „Параметри и условия" от договора като заемателката дължи и такса „Застрахователна премия" в размер на 1209,60 лв., която следва да заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Посочва, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за т.нар.

„застрахователна премия". Поддържа, че тази уговорка от раздел „Параметри и условия", е неравноправна. Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК Писмен отговор, с който счита предявения иск за неоснователен. Признава обстоятелството, че между страните е сключен посочения договор за кредит, но посочената застраховка произтичала от Договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключен между ищцата и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ. След сключване на застраховката бил издаден сертификат, удостоверяващ валидна застрахователна полица. Според ответника се касае за отделни договорни правоотношения, като предвижданията застрахователната премия да се заплаща с вноските по кредита е предвидено за улеснение на потребителя.

3

След усвояване на сумата по кредита за застрахователна премия, същата била превеждана от ответника на застрахователя. Сключването на договора за застраховка било по желание на кредитополучателят и не представлявал задължителна предпоставка за отпускане на сумата по кредита. Предвид изложеното и дължимата сума по застраховката не попадала в понятието „общ разход по кредита“ по пар. 1, т.1 от ЗПК и не следвало да се включва в ГПР. Действително, следвало сумата по застраховката да се заплаща на ответника, но целта била да се обединят задълженията на потребителя за негово улеснение. Неприложима към спора, според ответника, била нормата на чл. 143, т.5 от ЗЗП, доколкото се касаело за клауза, уреждаща възнаграждение, а не такава, уреждаща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение. Относно възражението за необосновано високия размер по договора за застраховка, се посочва, че същият е предмет на договаряне между ищеца и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ.

Прилага Справка за извършени плащания от ищцата към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, и Справка за извършени плащания от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, към застрахователя Кардиф, който е представляван от две дружества „Кардиф Общо Застраховане“ АД, клон България, и „Кардиф Животозастраховане“ АД, клон България, с обща сума, на месечна база. Към Писмения отговор по чл.131 от ГПК прилага също и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по договори за потребителски кредити, предоставен на М. Д. В., преди подписване на процесния договор.

В хода на производството е допусната и изготвена ССЕ с в.л. Й. П..

Районният съд, за да уважи предявения иск излага основни съображения, че няма спор по делото между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като заемодател, и М. Д. В., като заемател, че е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 4500 лв.

Позовава се на разясненията, дадени в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на ВКС, ОСГТК, затова, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без 4 да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Посочва, че съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, като в противен случай, същият се явява недействителен. Първите две изисквания били спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР, но не е налице последното изискване - да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Районният съд мотивира, че в договора е посочено, че ГПР е 33,08 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, още повече, че е сключена застраховка и дължимата застрахователна премия по нея в размер на 1209,06 лв., представляваща сигурен разход за потребителя, който е следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР.

Районният съд посочва, че тези изводи се отнасят и за таксата ангажимент, която е в размер от 157,50 лв., която е сигурен разход за потребителя, който също е следвало да се включи при формирането на ГПР.

Доколкото в договора не са посочени компонентите, формиращи ГПР, не може да се осъществи и преценка дали при включването на застрахователната премия и таксата „ангажимент“, ГПР не би превишил максималната стойност, разписана в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Районният съд аргументира, на следващо място, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, е трябвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР, предвид невключването на застрахователната премия и таксата ангажимент, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и по– специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, §1 от 5

Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Кредитирана е и приетата ССЕ, изготвена от в.л.П..

С въззивната жалба на „Юробанк България“ АД са направени възражения, че процесният ГПР е изчислен съобразно нормативно установената формула в Приложение № 1 към ЗПК. като са взети предвид всички разходи по кредитното правоотношение, противно на необоснованите мотиви, съдържащи се в атакувания съдебен акт. В съдържанието на процесното кредитно споразумение (т. 2. т. 3 и раздел Параметри и условия) ясно и подробно са описани всички разходи по кредита, формиращи ГПР, а те са възнаградителна лихва и такса ангажимент. Съгласно клаузата на чл. 2 Кредитополучателят заплаща такса ангажимент, посочена в съответното поле. срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1 т.5 от ЗПК. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Поради това. че таксата се прихваща еднократно, същата не е част от погасителните вноски по кредита, но е включена в ГПР. Според клаузата на чл. 3 от процесното кредитно споразумение, погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на Кредитора.

От стр. 1, раздел „Параметри и условия", ред 2 от процесното кредитно споразумение от ..БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ ставало видно, че не е отпускан кредит за покупка на застраховка ..Защита на плащанията", посочена била стойност 0.00, което означавало, че плащането на застрахователната премия не е финансирано по сключения договор за кредит. Условието, посочено в чл. 2, че размерът на кредита за покупка на застраховка ще бъде преведен директно на застрахователя. посочен в застрахователния сертификат в настоящия случай не било приложимо, тъй като по изрично изразена от потребителя воля подобен заем не е отпускан.

Разпечатката съдържа 35 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/538a2762-d3ef-49ca-b0e5-17e03904acf3