Решение № 201 от 22.12.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Г. като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450101270 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба с вх. № 4726/24.09.2025г, депозирана от Т. А. А. ЕГН ********** от гр.Враца, против „***“ ООД, ЕИК 203483104, с адрес гр. София, р-н Сердика, кв.Бенковски, ул. „Оралица“ №29. С исковата молба е поискано да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00лева, представляваща левовата равностойност на уговорения размер за плащане от 90 кг. на декар за зърнени култури по договор за наем на земеделски земи от 28.07.2023г за стопанската 2024година, ведно със законната лихва, начиная от 24.09.2025г/датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите. С исковата е поискано на основание чл. 86 ЗЗД на ищеца да бъде присъдена лихва за забава за плащане на главницата, за периода от 01.10.2024г до 30.09.2025г. в размер на 128,24лева. претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2023 г в гр.Мездра между страните по делото е сключен договор за наем на зем. земя, представляваща 3 ниви с обща площ от 25,008дка, находящи се в землището на с.Цаконица, Община Мездра, възстановени на наследодателя на ищеца б.ж. Стефан Данов Заешки от с.Цаконица, Община Мездра. Договорът е за една стопанска година и наемното плащане е дължимо най-късно до 31.12.2024г. Твърди се, че до момента наемателят- ответник не е заплатил на ищеца уговоР. наемна цена, въпреки проведените обаждания по телефона и разговори сумата да му бъде доброволно заплатена. В подкрепа на изложеното са представени следните доказателства: Копие от договор за наем от 28.07.2023 г., документ за собственост на зем. Имоти, удостоверение за наследници, актуално състояния на ответното дружество

С депозирани отговор е заявено становище, че иска е основателен и действително претендираната от ищеца сума от 1000 лева, представляваща неплатен наем за стопанската 2023-2024г, ведно с лихвата за забава за периода 01.10.2024г до 30.09.2025г е дължима и е формулирано искане да бъде постановено решение при признание на иска.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца също е поискал постановяване на 1 решение на основание чл. 237 ГПК.

С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищеца, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявените искове я иск с правно основание чл.79 във вр с чл.232 ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно по делото, че на 28.07.2023 г между страните по делото е сключен договор за наем на земеделски земи. за срок от една година, за стопанската 01.10. 2023-30.09.2024 год. и претендираната от ищеца сума от 1000лева, представляваща неплатен наем за стопанската 2023-2024г е дължима.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съдебното дирене и преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, респ. исковете следва да бъдат уважени така, както са предявени, като e достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – спр. чл. 237, ал. 2 ГПК. В т. см. и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.

В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, ведно с последиците от това.

Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК, поради което не излага мотиви по посоченото по-горе решение.

По разноските: Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски в размер на 500,00 лева, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК. Искането е допустимо, като настоящия съдебен състав намира, че направените по делото разноски следва да се уредят по правилата на чл. 78, ал.1 от ГПК. Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признава. Съдът обаче, намира то е основателно за сумата от 100 лв. държавни такси и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК 203483104, с адрес гр. София, р-н Сердика, кв.Бенковски, ул. „Оралица“ №29 ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. А. ЕГН ********** от гр.Враца, сумата от 2

1000,00лева, представляваща левовата равностойност на уговорения размер за плащане от 90 кг. на декар за зърнени култури по договор за наем на земеделски земи от 28.07.2023г за стопанската 2024година, ведно със законната лихва, начиная от 24.09.2025г/датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите, сумата 128,24лева, представляваща лихва за забава за плащане на главницата, за периода от 01.10.2024г до 30.09.2025г., сумата от 500.00лева – деловодни разноски /100.00лева платена държавна такса и 400лева платен адвокатски хонорар /.

РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл. 237 от ГПК, може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________

3