Решение № 462 от 30.05.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20225530100634 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът Й. Г. Г. твърди в исковата си молба, че на 04.10.2021 г. майка й Йо. С. Г., починала, като в тази връзка тя, баща й – ГГ.Г.Г, и сестра й М.Г.Н, на основание чл. 5 и чл.

9 от Закона за наследството придобиват качество си на универсални правоприемници на наследството на Йо. С. Г.. М.Н и Господин Георгиев депозирали в РС Ст.Загора своите откази от наследството на Йо. С. Г.. Поради това обстоятелство Йо. Г. Г., оставала единствен наследник.

Твърди, че на 29.10.2021 г. се осъществила справка за наличие на образувани дела срещу майка й, като се установило, че съществували 2 /две/ висящи изпълнителни дела срещу нея. И двете изпълнителни производства били образувани по описа на ЧСИ Иван Димитров Стръмски, с peг. № 870 към КЧСИ, като първото било под № 521 от 2013 г., а второто 174 от 2019 г.

Сочи, че на 04.02.2022 г. се установило, че взискател по производството бил „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, в качеството си на цесионер. Установило се още, че във връзка с изпълнително дело № 521 от 2013 г. били предприети две обезпечителни мерки, а именно – запор на банкови сметки и възбрана на притежаваната от майка й 1/4 идеална част от Поземлен имот № 501.505, с площ от 834 кв. м., находящ се в квартал 14 по ПУП за регулация на село Хрищени. Второто изпълнително действие било осъществено на 02.12.2013 г. като след този момент други изпълнителни действия по това дело не били предприемани срещу майка й.

Заявява, че през 2016 г. по изпълнителното производство се конституирал като взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, тъй като вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, било продадено на ответника в настоящото производство.

Въпреки това обстоятелство не били предприеми нови изпълнителни действия, като в следствие на това пасивно поведение от страна на взискателя, на 22.03.2019 г делото било 1 перемирано и прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В същия ден било образувано изпълнително дело № 174 от 2019 г., въз основа на същия изпълнителен лист от 2013 г., издаден по частно гражданско дело № 2421 от 2013 г., образувано по описа на Старозагорски районен съд, видно и от приложените по делото молби за образуване на изпълнително дело.

Сочи, че по силата на процесния изпълнителен лист Йо. С. Г., била осъдена за заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД следните суми: BGN 962.03 главница; BGN 230.89 - такса обработка на кредит; BGN 119.28 - мораторна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 25.04.2013 г.; Законна лихва от 16.05.2013 г. до изплащане на вземането; BGN 126.24 - разноски по делото;

Твърди, че на 11.02.2022 г. е получено Съобщение от страна на ЧСИ Иван Стръмски за приемане или отказ от наследство с цел тя да бъде конституирана като страна в производството. Въпреки това обстоятелството обаче счита, че ответникът в настоящото производство е проявил пасивно поведение по отношение на упражняването на частното си притезание срещу майка й и в частност срещу ищцата като универсален правоприемник и бил пропуснал възможността да прекъсне общата 5-годишна давност, прилагаща се за главницата по издадени изпълнителен титул от Старозагорски районен съд, както и тригодишната давност по отношение на мораторните лихви за забава, които са се натрупали от датата на издаване на изпълнителния лист.

Предвид обстоятелството, че погасителната давност била сложен юридически факт, състоящ се от два елемента – бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време и предвид, че началото на давностния срок бил денят, от който вземането било станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, алтернативно от деня, в който давностния срок е бил прекъснат поради предявената искова претенция пред арбитражния съд или от датата на последното предприето изпълнително действие, смята това вземане на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ“ БГ за погасено по давност. Това било така, тъй като от една страна не били предприемани същински изпълнителни действия срещу майката на ищцата в настоящото производство в период, надхвърлящ 5 години от издаване на изпълнителния титул, а от друга, поради липсата на доброволни плащания от нейна страна във възвирания период от 02.12.2013 г. до 08.08.2021 г.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че Й. Г. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, с. Хан Аспарухово, ул. Кестен № 7 не дължи общата сума от BGN 1 438.44 /хиляда четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща сбор от главница, такса за обработка по кредита, мораторна лихва и разноски по делото на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, с ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо Владирегов №21, Бизнес сграда „Люлин – 6“, представлявано от Зорница Димитрова, Барбара Анна Руджикс и Томаш Яжембович във връзка с Изпълнителен лист от 13.06.2013 г., издаден по частно гражданско дело 2421 от 2013 г. от Районен съд – Стара Загора.

Претендира за разноските по делото.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, в който заявява, че искът е допустим, но изцяло неоснователен.

Твърди, че на 28.12.2011 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Йо. С. Г., в качеството й на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № CREX-02751482. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Йо. С. Г. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

2

Сочи, че по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 26.09.2013 г. било образувано изп. дело № 531/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски, с peг. № 870 към КЧСИ, и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 13.06.2013 г.

Заявяват, че с молбата си за образуване на изпълнително дело на 26.09.2013 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Иван Стръмски. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.“ Сочат, че по аргумент на противното, следва да заключат, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагали правата по чл. 18 ЗЧСИ била редовна и водила до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.

Твърдят, че на 02.12.2013 г. по делото е била наложена възбрана върху идеални части от недвижим имот, собственост на Йо. С. Г. – наследодател на ищеца в настоящото производство.

На 16.10.2014 г. до длъжника била изпратена призовка за принудително изпълнена от ЧСИ Иван Стръмски, която била получена на 04.11.2014 г.

На 22.06.2016 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие също прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение № 266082/12.10.2021 на СГС по в.гр.д 11196/2020 г.; Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Сочат, че след като изп. дело № 531/2013 г. е било прекратено, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 22.03.2019 г. с депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изп. дело № 174/2019 г.. по описа на ЧСИ Иван Стръмски, с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи.

Заявяват, че на 10.03.2020 г. е било изпратено запорно съобщение до установения работодател на длъжника „Палиррия България“ ЕАД. Запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника бил наложен и в периода от 30.03.2020 г. до 28.06.2021 г. по образуваното изпълнително дело редовно били постъпвали суми от „Палиррия България“ ЕАД, явяващи се удръжки от получаваното трудово възнаграждение от Йо. С. Г..

Постъпването на всяка една от вноските било довело до прекъсване на давността, тъй като:

„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица – т. 10 от Тълкувателното решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи, че на 29.10.2021 г. до „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изпратено съобщение, с което ЧСИ Иван Стръмски е уведомил взискателя, че длъжникът е починал и 3 изпълнителното дело е спряно. Видно от предшестващите това събитие действия и последващите такива, дружеството не се е дезинтересирало от своето вземане и са предприемани своевременни действия. Изискано било издаването на удостоверение за наследници на покойния длъжник и след установяването им, ЧСИ Иван Стръмски бил предприел действия, като до наследниците на длъжника били изпратени съобщения за приемане или отказ от наследството на Йо. С. Г., с цел конституирането им по делото. Както правилно се сочило и от пълномощника на ищеца в настоящото производство – двама от наследниците на покойния длъжник представяли вписан отказ от наследство, поради което настоящият ищец придобивал качеството на единствен наследник.

Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следвало да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1. т.8 от ГПК налагала именно такава, но при личното бездействие на взискателя.

От всичко гореизложено става ясно, че не е налице петгодишен период, през който да не били предприемани изпълнителни действия, прекъсващи погасителния давностен срок.

Всички гореизброени изпълнителни действия били прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което счита, че погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.

Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлявало годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следвал от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъквало, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...“.