Решение № 574 от 20.06.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 6003/2021
- Вид
- Решение № 574
- Подписан
- 20.06.2024
- Състав
- Михаил Ангелов Алексов
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 574 гр. Перник, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20211720106003 по описа за 2021 година
Производството се водено по искова молба, подадена от М. И. Я., с ЕГН **********, живущ в гр. *****, чрез адв. Ал. А. 1100027523 ПАК, ****; срещу: 1. В. Т. К., с постоянен адрес гр. ***** /непълнолетен/ и родителите му:
2. Т. К. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ****
3. С. Б. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***** с искане да бъдат осъдени ответниците В. Т. К., Т. К. В. и С. Б. Н., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М. И. Я., с ЕГН **********, живущ в гр. ***** СУМАТА от 7000,00 /седем хиляди/ лева, представляваща ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за неимуществени вреди, причинени от деликт, извършен от ненавършило пълнолетие лице - В. Т. К., а именно: на дата:
28.09.2021г. в коридора на училището в междучасие ритайки го в областта на кръста и възползвайки се факта, че пострадалият е паднал на земята, навежда се и със замах и страшна сила на десен юмрук го удря в лявото око, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деянието - 28.09.2021 г. до окончателното плащане на сумата; както и направените съдебноделоводни разноски.
В срока за отговор ответниците, чрез назначения им особен представител, не са депозирал такъв..
Ищецът твърди, че, към датата на подаване на исковата молба е ученик редовна дневна форма на обучение 12-ти клас в *****, с адрес: гр. *****. Ответника В. Т. К. по същото време бил ученик, редовна форма на обучение 9-ти клас във същото учебно 1 заведение.
На 28.09.2021 г. в междучасието на 5-ти и 6-ти учебен час около 12,30 часа, ищеца излязъл с две приятелки - Д. Г. /11-ти клас/ и М.Д. /12-ти клас/, в коридора и изведнъж в гръб някой го изритал в областта на кръста, обърнал се и видял ответника В. Т. К.. В това време, негови приятели - Р. от 9-ти клас /съученик на В./ и Д. от 5-ти клас, които седяли на пейка в коридора, станали, приближили се до ищеца и с юмручни 3/4 удара, отново в кръста, го повалили на земята. Ответника В. Т. К., възползвайки се от това положение, се навел към ищеца и със замах и страшна сила на десния юмрук го ударил в лявото око. Ищеца изпитал ужасна, пронизваща болка, дори бил за секунди зашеметен, след което, неговите приятелки му помогнали да се изправи, а В. Т. К. и другите момчета, изтичали по стълбите в коридора на училището и избягали. През цялото това време имало много ученици в коридора, но никой не смеел да се намеси, защото В. Т. К. тренирал бокс, нямало и никакви учители наоколо. Веднага, след като се изправил ищеца, заедно с приятелките си Д. и М. отишли при директора на училището и му разказали, какво се е случило.
След случилото ищеца веднага се прибрал в къщи, където го посрещнала неговата баба Р.. Лявата страна на лицето му била подута, посинена и търняла от болка. Баба му веднага започнала да му прави компреси, легнал и заспал. През нощта, няколко пъти се събуждал от болки в лявото око и тогава видял, че бил появил и *****. Зрението му беше замъглено. На следващия ден - 29.09.2021 г. около 10,50 часа отишъл с баба си в МБАЛ „Рахила Ангелова“ на спешен кабинет за преглед. Било установено, че са налице *****, както и болки в о****. Бил изпратен на рентген - Рентгенография па череп с резултат: без травматични промени. Прегледан бил и от Очен лекар с анамнеза: **** и заключение: ***** Било му издадено и СМУ № 218/2021 г. изх. № 239/29.09.2021 г. от Д-р Р.С., в което като заключение било посочено: ******** ****.
На 01.10.2021 г. отново посетил лекар, тъй като болките в областта на лявото око, не утихнали. В хода на извършения преглед било установено: Основна диагноза: *****;
Анамнеза: на 28.09.2021 г. лицето е ударено с юмрук по лява орбита, съобщава за *****;Обективно състояние: с****;Изследване на зрителна острота и преден очен сегмент Биомикроскопия и Тонометрия На 13.10.2021 г. отново посетил същия очен лекар, който след извършен преглед, установил следните обстоятелства: Основна диагноза: *****; Анамнеза: ****; Обективно състояние: *****. ****; Изследване на зрителна острота и преден очен сегмент Биомикроскопия и Офталмоскопия В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответниците, в открито съдебно заседание, редовно призовани се представляват от 2 особен представител, който изразява становище за отхвърляне на исковете с писмена молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Ищецът би ученик редовна дневна форма на обучение в *****, с адрес: гр. *****.
Ответника В. Т. К. по същото време бил ученик, редовна форма на обучение 9-ти клас във същото учебно заведение.
На 28.09.2021 г. в междучасието на 5-ти и 6-ти учебен час около 12,30 часа, ищеца излязъл с две приятелки в коридора и изведнъж в гръб някой го изритал в областта на кръста, след което ищеца е видял, че ответника В. Т. К. го е ударил в лявото око. По време на нанасяне на ударите други ученици снимали с мобилните си телефони случващото се.
След случилото ищеца веднага се прибрал в къщи, където го посрещнала неговата баба – св. Р. К.. Лявата страна на лицето му била подута, посинена и търняла от болка. Баба му веднага започнала да му прави компреси, легнал и заспал. През нощта, няколко пъти се събуждал от болки в лявото око и тогава видял, че бил появил и *****. Зрението му било замъглено. На следващия ден - 29.09.2021 г. около 10,50 часа отишъл с св. Р. К. в МБАЛ „Рахила Ангелова“ на спешен кабинет за преглед. Било установено, че са налице *****, както и болки в о****. Бил изпратен на рентген - Рентгенография па череп с резултат: без травматични промени. Прегледан бил и от Очен лекар с анамнеза: **** и заключение: ***** Било му издадено и СМУ № 218/2021 г. изх. № 239/29.09.2021 г. от Д-р Р.С., в което като заключение било посочено: ******** ****.
На 01.10.2021 г. отново посетил лекар, тъй като болките в областта на лявото око, не утихнали. В хода на извършения преглед било установено: Основна диагноза: *****;
Анамнеза: на 28.09.2021 г. лицето е ударено с юмрук по лява орбита, съобщава за *****;Обективно състояние: с****;Изследване на зрителна острота и преден очен сегмент Биомикроскопия и Тонометрия На 13.10.2021 г. отново посетил същия очен лекар, който след извършен преглед, установил следните обстоятелства: Основна диагноза: *****; Анамнеза: ****; Обективно състояние: *****. ****; Изследване на зрителна острота и преден очен сегмент Биомикроскопия и Офталмоскопия Видно от заключението на приложеното по делото заключение по съдебнопсихологическата експертиза, след инцидента при пострадалото лице симптомите се изразяват в промени на ****, *****. Споделял за чести *****, но изискваща отделяне от провокиращата среда. Във волевата сфера на потърпевшия М. Я. се очертало ограничено функциониране във връзка с избягващо тригерните ситуации и места поведени. В съдържанието на мисловния процес на потърпевшия М. Я. се очертали малоценностни идеи на свръхценностно ниво, т**** на здравословното състояние.****, ****. С данни за повишена стрестливост и поведение „на щрек“ което изисквало активно придружаване от близки роднини или приятели. По отношение на когнитивното функциониране на 3 потърпевшия се очертало спад изразяващ се в затруднено концентриране и памет в периода след инцидента, но без съществено отражение върху успеваемостта. В пряко следствие на *** житейско събитие в психичен план първоначално е настъпила **** (F43.0). Това е функционално разстройство на **** с разнообразна, непрекъснато меняща се клинична картина, включваща както ****. Това състояние не е отминало в обичайните срокове, което се свързва както с индивидуални фактори на ранимост, така и с настъпилите неблагоприятни фактори, свързани с физическата травма, болката и ограниченията от нея и е продължило да персистира и във времето като Посттравматично ***** (F43.1).
Симптомите, които се появят веднага след травматичното събитие, но изчезнат за по-малко от три дни, не се считат за ****. За да се постави диагноза ОСР, симптомите трябва да продължават най-малко 3 дни, но не повече от един месец. Ако симптомите на ОСР персистират в продължение на повече от един месец, диагнозата трябва да се промени на ****. Клиничната картина на *** (ПТСР и РА) и на острото (ОСР) ***** е сходна. И двете разстройства са ****. Острото ***** е по-слабата и кратковременна реакция, докато разстройството в адаптацията *** ***** са по-силната и пролонгирана реакция спрямо травматичното събитие. Отпочващ момент за възникването на посттравматичните и стресови разстройства е излагането на индивида на травматично или стресогенно събитие.
Разликата между травматично и стресогенно събитие е условна, тъй като те са част от един континуум. Тази разлика се прави с цел да се разграничат едно от друго разстройствата.
Само внезапните, катастрофални събития, свързани с насилие или с нещастен случай, се считат за травматични. Застрашаващи живота заболявания (рак) или такива, които водят до инвалидизация (болест на Алцхаймер), не се считат за травматични, а за стресогенни събития, които могат да причинят само разстройство в адаптацията. Травматично е внезапно и неочаквано събитие с катастрофален характер. Симптомите не са изчезнали в очакваните срокове, а са продъжили да персистират и в дните, седмиците и месеците след инцидента, като за това значение може да има и индивидуалната чувствителност. При персистиране на свързаната със стрес психична симптоматика и при невъзможност за преодоляване и промяна както на ситуацията, така в на индивидуалния отговор към нея, състоянието придобива характеристиките на постравматично ***** (ПТСР). Типичните симптоми (според МКБ10) включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени (“flashbacks“);, ****** и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Обикновено съществува чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи на пострадалия за първоначалната травма. Рядко могат да се наблюдават драматични, остри пристъпи на страх, паника или агресия, породени от стимули, възбудили внезапно спомен и/или възпроизвеждане на самата травма или първоначалната реакция към нея. Обикновено се наблюдава състояние на вегетативна свръхвъзбуда с хипервигилитет, повишен старт-рефлекс и безсъние. Към по-горе изброените симптоми и белези често се прибавят тревожност и депресия. Между началото на заболяването и травмата има латентен период от няколко седмици до месеци (рядко повече от 6 месеца). Ходът на заболяването е флуктуиращ, но в болшинството от случаите завършва с оздравяване. В малка част от случаите заболяването може да приеме хроничен 4 ход с повишена ранимост и риск за развитие на тревожно-депресивни разстройства от друг характер , а при някои случаи би могло да доведе и до тР. психотравмена промяна на личността.
Видно от показанията на св. Р. К. след инцидента ищеца е променил начина си на живот, дълго време не е ходел на училище, защото се е страхувал, че отново ще бъде нападнат. Дълго време изпитвал страх вечер. Лечението на окото продължило над три месеца. Повече от един месец не ходил на училище. Заради проблемите с окото не можел да рисува и заради това ****. Когато започнал да ходи на училище св. К. го водела на училище и го чакала след края часовете, за да го придружи и на връщане, тъй като от една страна се страхувал, а от друга не виждал добре. Чак след третия месец от лечението започнал да излиза сам.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е основателен така предявеният иск, следва да бъде доказано по делото пълно и главно, че поведението на ответника е противоправно, че са настъпили вредите, описани в исковата молба, както и пряката и непосредствена причинна връзка между тези вреди и поведението на ответника. Вината, съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД, се предполага, до доказване на противното.