Решение № 1386 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000502575 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 260071/21.02.2025 г., по гр.д.№ 15729/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I-27 състав, съдът е осъдил Административен съд София град да заплати на М. М. С. на основание чл. 2б от ЗОДОВ, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2019 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1000 лв. до 30 000 лв.

С определение № 263129 о т 28.07.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата на Административен съд София град за изменение на решение № 260071 от 21.02.2025 г., постановено по гр.д. № 15729/2019 г., в частта относно разноските. Съдът е приел, че такива не са дължими, тъй като ответникът е представляван по делото от съдия.

Срещу решението, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 1000 лева до 30 000 лева е постъпила въззивна жалба от М. М. С.. Единственият неправилен извод на СГС бил, че С. също е имал възможност, с оглед на по- бързото разглеждане на иска си, да уведоми Административен съд София град, че производството пред ВАС е приключило.

Ищецът поддържа, че не е знаел, че делото пред ВАС е приключило. Не бил юрист и не знаел, че може да проверявам във ВАС кога и как приключва някое дело, по което съм страна. Счита, че определиното обезщетение от 1000 лева било силно занижено и моли въззивния съд да му присъди справедливо обезщетение.

С отговора на въззивната жалба Административен съд София град я оспорва като поддържа, че в нея не били посочени конкретни пороци.

Срещу решението, в частта, с която съдът е присъдил сумата 1000 лева е 1 постъпила въззивна жалба от Административен съд София град, който поддържа, че решението е неправилно. Независимо от обстоятелството, че производството по посоченото по-горе дело продължило по-дълго, този срок не бил неразумен по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ. Обстоятелството, че съдът е приел за доказано, че производството е продължило извън разумния срок за разглеждане, не е достатъчно, за да се формира извод за доказаност и на останалите предпоставки за уважаване на предявения иск. Ищецът бил длъжен да установи наличието на претърпяна вреда и причинна връзка между нея и необоснованото забавяне на делото. Тези два елемента от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника не се презюмирали, поради което същите подлежат на пълно и главно доказване и това е в тежест на ищеца. По делото липсвали такива доказателства. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска. Претендирам присъждане на разноски в производството.

Ответникът М. М. С. не е подал отговор на въззивната жалба.

Срещу определение № 263129 о т 28.07.2025 г. е подадена частна жалба от Административен съд София град, който моли въззивная съд да го отмени. Счита, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК, независимо, че процесуалното представителство се осъществява от съдия, в к ойто смисъл била практиката на ВАС, ВКС и СГС. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК би довела до неравнопоставеност на страните, само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена „юрисконсулт“, при всички останали равни изисквания и съответствия за същата длъжност. Съдът нарушил принципа за равенство на страните, поставяйки в неизгодно положение едната от тях, отказвайки да и присъди разноски при наличие на предпоставките за това и надлежно представителство, само защото същото е осъществено от съдия /Определение № 510/26.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.2346/2017 г./. В щата на АССГ нямало длъжност „юрисконсулт“. Моли въззивния съд да осъди ищеца да заплати в полза на Административен съд София град юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Контролиращата страна – Софийска градска прокуратура не изразява становище по жалбите.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Пcроизводството по първоинстанционното дело е образувано по предявен от М. М. С. срещу Административен съд София град осъдителен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба и молбата-уточнение вх. № 346227/01.09.2021 г. е посочено, че на 08.02.2016 г. по жалба на ищеца срещу ОД на МВР – Стара Загора е образувано адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ, което производство е спряно на 30.03.2017 г. до приключване на адм. дело № 12643/2016 г. по описа на ВАС. Производството по адм. дело № 12643/2016 г. по описа на ВАС приключило на 20.03.2018 г., но до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 02.12.2019 г., повече от една година и осем месеца, производството по спряното дело не е било възобновено. Бездействието на Административен съд София град представлявало грубо нарушение на чл. 2б от ЗОДОВ, както и на процесуалните права на ищеца по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ, като вследствие забавата са му причинени неимуществени вреди.

Административен съд София град оспорва предявения иск. Счита, че не са 2 налице кумулативните предпоставки на закона за ангажиране на неговата отговорност.

Производството пред ВАС било приключило на 20.03.2018 г., но Административен съд София град бил уведомен за това няколко месеца по-късно, непосредствено преди съдебната ваканция, по време на която се разглеждали само изчерпателно изброените в ЗСВ дела.

Административен съд София град бил най-натоварения от административните съдилища в страната, поради което съществувала фактическа невъзможност да се спазват инструктивните срокове за разглеждане на делата. Съгласно практиката на ЕСПЧ, разглеждането на делото в рамките на разумния срок не е непременно в резултат на пропуск на съда, като в случая държавата в лицето на ВСС не е предоставила достатъчно ресурси на съдебната система и не е разпределила делата по ефективен начин, така че да се осигури равномерно натоварване, което би обезпечило спазването на разумните срокове. Към датата на подаване на отговора на исковата молба по настоящото дело, производството по делото било възобновено и същото било обявено за решаване. В условие на евентуалност искът се оспорва по размер.

Контролиращата страна – Софийска градска прокуратура, изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след запознаване с доказателствата по делото намира, следното:

Няма спор между страните, че производството по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ, образувано по искова молба от М. М. С. , подадена срещу ОД на МВР – Стара Загора, е било спряно на 30.03.2017 г. до приключването на адм. д. № 12643/2016 г. по описа на ВАС, V отд. Не се спори също, че с писмо от 14.06.2018 г. Административен съд София град е изискал справка от ВАС за етапа на адм.д.№ 12643/2016 г. по описа на ВАС, V отд., както и ако същото е приключило да му бъде изпратен заверен препис от акта.

С писмо вх.№ 18894/26.06.2018 г. в Административен съд София град е постъпило писмо от ВАС, че адм. д. № 12643/2016 г. на ВАС, V отд. отделение е приключило с влязло в сила решение № 3546/20.03.2018 г., като е изпратен и заверен препис от постановеното решение за прилагането му, но не по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на Административен съд София град , образувано по жалба на М. М. С. , а по друго дело – адм. дело № 1236/2016 г. на Административен съд София град.

Липсват данни за това кога по адм. д. № 1239/2016 г. на Административен съд София град са постъпили данни за приключването на производството пред ВАС по образуваното дело по жалба на ищеца.

Приложено е определение № 4287/15.06.2020 г., с което производството по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ е възобновено и е частично прекратено, като на М. М. С., в качеството на ищец са дадени указания за уточняване на исковата молба.

С определение от 04.01.2021 г. съдът е разпоредил да бъде връчен препис от исковата молба, уточнена с искане от 20.07.2020 г., на ответника, за писмен отговор, в едномесечен срок от съобщението.

Първото по делото съдебно заседание след възобновяване на производството по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на Административен съд София град е проведено на 01.03.2021 г., като в следващото по делото съдебно заседание, проведено на 17.05.2021 г., е даден ход по същество и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни и са процесуално допустими.

3

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок

Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар 1 от КЗПЧОС.

Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция са свързани с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор или основателността на каквото и да е наказателно обвинение в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

По делото е установено, че заверен препис от решението адм. д. № 12643/2016 г. на ВАС, до чието приключване е било спряно производството по делото, образувано в Административен съд София град , е постъпил в този съд на 26.06.2018 г., макар и погрешно да е изпратен по друго дело, след като . От друга страна е установено, че след спиране на производството по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на Административен съд София град на 30.03.2017 г., същото е било възобновено на 15.06.2020 г. /след образуване на производството по настоящото дело/, след като адм. д. № 12643/2016 г. по описа на ВАС, V отд. е приключило с влязло в сила решение № 3546/20.03.2018 г. Липсват доказателства през периода от постъпване на изисканите сведения в Административен съд София град , че производството пред ВАС е приключило – 26.06.2018 г., до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 02.12.2019 г., да са извършвани каквито и да било действия по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на Административен съд София град.