Решение № 739 от 21.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Бургас, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20222100102069 по описа за 2022 година Ищцата Е. И. С. от гр.Б. чрез пълномощника адв.Димитринка Радева с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Стефан Стамболов“ № 26,вх.А,ет.3 е предявила обективно съединени искове против

“Дженерали застраховане“АД,ЕИК030269049, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.„Княз Александър Дондуков “ № 68 за осъждане на ответника да й заплати сума в размер на 60 000 лева,представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на нейния брат А. И. Г. , загинал при ПТП на 30.10.2020 г., причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач – Г. П. . Претендира и лихва в размер на законната такава от деня на увреждането - 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.Посочва,че по отношение на пътнотранспортното произшествие,при което е загинал брат й е налице влязла в сила присъда по НОХД № 1208 по описа за 2021 год. на настоящия съд,с която застрахования водач при ответното дружество Г. П. е признат за виновен в нарушение на правилата за движение по пътищата,довело до смъртта на А. Г..Подробно описва взаимоотношенията между нея и брат й приживе и получените емоционални болки и страдания,както и интензитета им от внезапната му 1 смърт.Представя и ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявеният иск по отношение на търсеното обезщетение е с правно основание в чл.432 от КЗ ,а предявеният иск по отношение на законната лихва е с правно основание в чл.86 ,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84,ал.3 от ЗЗД.

Ответникът

“Дженерали застраховане“АД,ЕИК030269049 чрез пълномощника юрисконсулт Ивайло Генов е подал писмен отговор,в който е заявил,че намира исковете за допустими, но за неоснователни. Счита, че в случая не са налице всички материалноправни предпоставки за възникване право на обезщетение за неимуществени вреди за ищцата съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОС на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия на ВКС.Взаимоотношенията между ищцата и брат й приживе не са надхвърляли традиционно присъщите за този вид родствена връзка близост и привързаност,нито могат да бъдат определени като изключителни,извън обичайните.Оспорва интензитета на емоционалните болки и страдания,твърди,че те са не само от загубата на брата,а и от загубата на майката на ищцата,като се позовава на изложението на обстоятелствата в исковата молба. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,тъй като е пътувал без поставен предпазен колан на предна дясна седалка,поради което при ПТП е изпаднал през страничния прозорец при движение на лекия автомобил по автомагистрала. Оспорва размера на претендираното обезщетение като го счита за силно завишен.Заявява,че в съдебната практика липсва присъден подобен висок размер обезщетение за загуба на брат или сестра при подобни заявени в исковата молба вреди.Намира,че търсения размер обезщетение и законна лихва сформират крайна сума ,която излиза извън обезщетителния характер на вземането и няма своята социална и икономическа обстановка.Оспорва и началния момент на дължимот на търсената законна лихва,който счита,че би следвало да бъде уведомяването му като застраховател за настъпване на застрахователното събитие.Ангажира доказателства.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, а това се установява и от 2 съдържанието на събраните по делото писмени доказателства, чe с влязла в сила присъда № 1 от 19.01.2022 г., постановена по НОХД № 1208/2021 по описа на Окръжен съд Бургас, Г. П. П. е признат за виновен за това,че около 21,10 часа на 30.10.2020 год. на кимолетър 327+300 на автомагистрала „Тракия“ в платното посоча Бургас-София област Бургас при управление на МПС лек автомобил марка „Ауди“,модел „А3“ с рег. № СН0811АН,нарушил правилата за движение по пътищата ,визирани в чл.20,ал.2,изр.2 от Закона за движение по пътищата ,като управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия състояние на превозното средство скорост и по непредпазливост причинил смъртта на А. И. Г..Към момента на извършване на деянието собственикът на лекия автомобил е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество за моторното превозно средство, което е било участник в произшествието.Ищцата по делото е сестра на починалия при произшествието А. И. Г. и въпреки,че е отправила писмена застрахователна претенция към “Дженерали застраховане“АД,ЕИК030269049 чрез пощенски оператор,която е получена от застрахователя на 09.11.2020 год.,не й е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди,причинени от смъртта на брат й.

Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк. д №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното решение освен, че подробно са изложени съображенията и аргументите за така приетото становище, е обстойно разяснено и съдържанието на обобщаващия диспозитив на този съдебен акт. Според него най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да 3 бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Изразено е разбирането,че от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг,очертан в двете постановления, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, само обаче ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г. , следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при семейната връзка или връзката родител-дете, не водят до логично предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е да бъде установено, че създалата се между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. В този контекст е разяснено, че особено близка привързаност, надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като е наблегнато именно на разликата между нея и обичайните виждания за нея. Отбелязано е, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.

Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Това обаче само по себе си е прието за недостатъчно от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да са налице и 4 конкретни житейски обстоятелства в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Заключено е, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Изхождайки от горните разяснения, съдът изрично е указал на ищцата необходимостта да установи при условията на пълно и главно доказване,че между нея и починалия поради изключителни обстоятелства се е създала особено близка трайна и дълбока емоционална връзка, поради което тя търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

От събраните по делото доказателства-гласни и писмени, които съдът изцяло кредитира, тъй като в съвкупност последователно, безпротиворечиво и пълно изясняват фактическата страна на спора, се установява, че към момента на смъртта на А. Г. , той е бил на ** годишна възраст,а ищцата – на ** години, като всеки един от тях е имал свое собствено семейство и деца. Към момента на произшествието и братът и сестрата са имали стабилен , пълноценен и продължителен-повече от 20 години,брачен живот.От свидетелските показания също така става ясно, че А. Г. и Е. С.,както и семействата им,включително децата им , са били в много добри и близки отношения помежду си.Събирали са се често,въпреки че ищцата от 1970 година,когато се е омъжила,е заживяла със съпруга си в друго населено място,отдалечено на разстояние с кола около 500 км. от дома на пострадалия.Редовно едни на други са си гостували,като са пребивавали последователно по 10 до 14 дни в дома на едното и на другото семейства,непрекъснато са се чували по телефона.Братът и сестрата са се подкрепяли взаимно,А. Г. се е грижил както за родителите на двамата,така и за ищцата,помагал й е с каквото може.Всяка година в края на м. септември са се събирали на гроздобер при А. Г. ,като 5 тези посещения са се превръщали в малък семеен празник.Починалият,както и съпругата му са подпомагали и финансово и със съвети,включително по отношение на здравето,членовете на семейството на Е. С.-А. Г. е предоставил голяма парична сума на племенника си

,за да си закупи апартамент,а заедно със съпругата си-медицинско лице,са давали препоръки и напътствия при здравословни проблеми на децата на ищцата и на нейния съпруг.Смъртта на А. Г. е дошла като шок за ищцата,тъй като към този момент съпругът й не е бил добре здравословно,самият А. Г. е бил все още във възрастта на зрелостта,като е оставил сама на село своята и на Е. С. майка, която е обгрижвал до тогава преимуществено сам с помощта на своето семейство, заменяйки по този начин и Е. С. в грижите,поради голямата отдалеченост на местоживеенето й.

От свидетелските показания става ясно,че смъртта на брат си ищцата е преживяла тежко.Пристигнала е от гр.Б. в гр.А. на следващия ден след като А. Г. е починал,плакала е,но се е опитвала да утеши майка си,която най-тежко е приемала загубата,опитвала се е да вдъхне кураж и на останалите членове на семейството на брат си,че има бъдеще и че не трябва да се предават.Останала е за кратко,с нежелание си е тръгнала,но е било наложително,тъй като съпругът й в този период също е имал нужда от нея.След това се е стараела да идва не само при традиционните обреди в памет на покойния си брат,но и по-често,за по два-три дни,на два месеца веднъж,въпреки че й е било много трудно,защото съпругът й по същото време е боледувал и е имал нужда от нея. Започнала е много по-често да идва,защото няма кой да се грижи ежедневно за майка й.Племеникът й се опитва да следва примера на починалия си баща като помага на своята леля-посреща й и я изпраща при пътуванията й за посещения,води я на гробищата.