Решение № 426 от 28.03.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2832/2023
- Вид
- Решение № 426
- Подписан
- 28.03.2024
- В сила
- 18.04.2024
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.142 ал.6 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 426 гр. Варна, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И. като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110202832 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "АС Архангел“ ЕООД ЕИК 205684045, представлявано от Г.А.А., депозирана чрез адв.В., против НП № 03 -2300076/01.03.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение на чл.142 ал.6 от КТ, на осн. чл.414 ал.1 от КТ, на въз.дружество е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1800 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане по същество.
С жалбата се изразява становище, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, визира се грешна квалификация на нарушението, оспорва се неговото извършване, твърди се, че липсват факти за почивки през работната смяна, сочи се, че охранителят не би могъл да напусне поста си преди да бъде сменен от лицето, поемащо охраната на обекта, оспорват се фактите, въз основа на които е издадено процесното НП, визира се непълнота в доказателствата, въз основа на които е формиран правен извод за осъществен състав на административно нарушение, визира се като нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, оспорва се и размерът на наложеното административно наказание и се иска присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, въз. дружество се представлява от адв.В., която поддържа жалбата и по съществото на делото моли за отмяна на НП на основания, аналогични с изложените в жалбата, излага и допълнителни аргументи в подкрепа на становището, че не е осъществен състав на твърдяното административно нарушение, в условията на евентуалност се мотивира приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН, като се иска и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Й., който оспорва жалбата и 1 моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Нарушението се доказвало от гласните и писмените доказателства, нормата на чл.28 от ЗАНН била неприложима, като се иска присъждане на юрисконсулстко възнаграждение и са прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В Инспекция по труда -Варна постъпил сигнал за неправомерно полагане на труд в обекти, охранявани от „АС Архангел“ ЕООД във връзка с който на 19.01.2023г. била извършена проверка от свидетелите П. и Б.- служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна в хотелски комплекс „Астория“, находящ се в кк“Златни пясъци“, обл.Варна, който се охранявал от санкционираното дружество. Служителите посетили обекта два пъти на процесната дата - в 08.30ч. и в 21.05 часа. И при двете проверки установили, че там се намира св. К., който бил в ТПО със санкционираното дружество.По време на двете проверки св.К. попълнил декларации, в които отразил личните си данни, че работи за „АС Архангел“ ЕООД въз основа на сключен трудов договор, , с работно време за деня от 08,00ч. до 20,00ч., срещу месечно възнаграждение от 700лв.
В обекта имало въведено сумирано изчисляване на работното време.
Предвид горните констатации св.П. приела, че „АС Архангел“ ЕООД е извършило нарушение на чл.142 ал.6 от КТ, тъй като на процесната дата е допуснало полагане на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време повече от 12ч. от св.К., поради което на 07.02.2023г. съставила АУАН срещу дружеството, в което описала приетото за установено нарушение.АУАН бил надлежно връчен на представляващият дружеството, който го подписал без възражения.
Писмени възражения не били депозирани и в законоустановеният срок, поради което въз основа на материалите по преписката на 01.03.2023г. АНО издал НП,предмет на настоящата въззивна проверка, с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правните му изводи.
В съдебно заседание бе проведен разпит на св.К., като от показанията му се установи, че на процесната дата той е бил единственото лице, което е охранявало проверения обект, че работните му смени са по 12часа, но на процесната дата е престирал работна сила 13 часа, тъй като колегата му, който е следвало да застъпи нощна смяна е бил инцидентно възпрепятстван и се е забавил за смяната си,като предварително го е уведомил за тази забава, за което обстоятелство при втората проверка св.К. изрично е уведомил проверяващите.
Гореописаната доказателства : фактическа обстановка се установява от събраните
Като събрани по реда на НПК,съдът кредитира писмените доказателства, приложени по преписката и представени и приети в с.з. -материалите по АНП - АУАН, призовка, декларации,трудов договор и допълнително споразумение към трудов договор, правилник за вътрешния ред, правила и указания, график за смени, присъствена форма и др.
Показанията на св. Р.П. и Пл. Б. са подробни, конкретни, непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
Като искрени, непротиворечиви и житейски достоверни съдът напълно кредитира и показанията на св.К., още повече, че видно и от показанията на 2 проверяващите същият ги е уведомил лично каква е причината да не напусне обекта след приключване на работната му смяна за деня.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица, но нарушението не индивидуализирано по начин, че да става ясно за какво е наказано лицето.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени ясно и категорично дата и място на извършване, конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава..В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.
Видно от обстоятелствената част на НП / а и на АУАН/, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че като работодател е допуснал полагане на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време повече от 12ч., тъй като при извършени две проверки от контролните органи на Д“ИТ“ в 08,30ч. е в 21,05ч. на 19.01.2023г.св.К. е бил установен да полага труд в проверения обект.
На първо място, при такова описание се налага извода, че работодателят е наказан за допустителство. От фактическа страна обаче липсват факти, а и правни изводи липсват, в какво се изразява изпълнителното деяние, в допустителство или не, дали нарушението е извършено с действие или чрез бездействие и т.н. Не са описани фактите, от които да е видно как работодателят е извършил това нарушение. Описано е, че нарушението е извършено на 19.01.23г. , но изобщо не става ясно какво е извършил или не е извършил работодателя на тази дата.
От една страна, липсата на факти, относими към съставомерните признаци на нарушението е съществено процесуално нарушение, т.к. ограничава правото на защита. От друга страна, налага се по-скоро заключението, че работодателят се наказва за допустителство, а не за нарушение, извършено от него чрез действие или бездействие. Допустителството обаче се наказва само в предвидените от закона случаи.
Такава е изричната повеля на чл. 10 от ЗАНН. Чл.414 ал.1 от КТ не предвижда изрично отговорност за допустителство. Така от една страна, при такова правно и фактическо описание на нарушението, не става безспорно ясно за какво изпълнително деяние е наказан работодателя, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. А от друга страна, ако същият е наказан за допустителство , какъвто извод по-скоро се налага, то материалният закон е приложен неправилно и това също е основание за отмяна на НП.
Допуснати са и други съществено процесуални нарушения и противоречия с материалния закон. Липсва каквото и да било описание от фактическа страна, дали охранителят е ползвал, или не е ползвал почивки през въпросния ден. Видно е от правилника за вътрешния трудов ред, че за работниците са предвидени почивки и с оглед императивните норми на КТ, ползването, съответно неползването, на почивки е от значение за преценката дали е извършено административно нарушение, поради 3 което и това обстоятелство е относимо към съставомерните признаци на нарушението и следва да бъде описано в АУАН и НП. Това е така, тъй като почивките, с изключение на физиологичните, не се включват в работното време. Такива факти обаче, не се описват в НП.
Липсата на описание на правно релевантни факти е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на НП.
Налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено, е нарушение на материалния закон. В тежест на АНО е да докаже нарушението по безспорен начин. Това, че при ангажиране на наказателна отговорност на юридическо лице не се изследва въпросът за вината, не променя извода, че административнонакзващия орган носи тежестта на доказване на обективните признаци на нарушението. Изцяло в горния смисъл е Решение по кас АНД № 1126/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и др.
Освен всичко гореизложено се установи, че присъствието на св.К. в обекта по време на проверката се дължи на обстоятелството, че вторият охранител, който е следвало да се ангажира с охраната на обекта, е закъснял за поемане на смяната по лични причини и е било невъзможно св.К. да напусне работното си място съгласно задълженията си като охранител.
Предвид основанията за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта на наказанието и приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на въззивната страна за присъждане на разноски в тяхна полза. Видно от приложеното договора за правна защита и съдействие и списък с разноски, разноските за адвокатско възнаграждение, направени от въз. дружество са в размер на 450 лв. и са платени в брой, като предвид броя на проведените съдебни заседание и наложената имуществена санкция този размер не е прекомерен. Същите следва да бъдат възложени на учреждението, при което е АНО, а именно на Дирекция"Инспекция по труда" – Варна.
Предвид отмяната на НП, следва да бъде оставено без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в полза на Дирекция"Инспекция по труда" - Варна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03 -2300076/01.03.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение на чл.142 ал.6 от КТ, на осн. чл.414 ал.1 от КТ, на "АС Архангел“ ЕООД ЕИК 205684045, представлявано от Г.А.А. е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА Дирекция"Инспекция по труда" - Варна да заплати полза на "АС Архангел“ ЕООД ЕИК 205684045, представлявано от Г.А.А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна присъждане на разноски в полза на Дирекция"Инспекция по труда" - Варна.
4 за
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Варненски административен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5