Решение № 18275 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18275 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110128832 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил срещу Р. И. К. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, както следва:

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 4346.60 лв. /2222.38 евро/ – представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. ..., аб. № 310289, за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.05.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 710.41 лв. /363.23 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 4346.60 лв. /2222.38 евро/ за периода 15.09.2023г. – 14.05.2025г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 41.70 лв. /21.32 евро/ – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.05.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 10.45 лв. /5.34 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 41.70 лв. /21.32 евро/ за периода 17.07.2022г. – 14.05.2025г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответницата се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимирана да отговаря 1 за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия. В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата Р. И. К., с който оспорва предявените искове. Сочи, че ВАС е отменил методиката за формиране на сметки, поради което издадените такива от ищеца, са незаконосъобразни. Твърди, че не е получавала съобщения от ищеца относно дължими суми. Излага други доводи. Оспорва дължимостта на юрисконсултското възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да имат качеството на потребител и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответницата има качеството на „потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата молба имот.

Съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че ответницата е притежател на правото на собственост върху топлоснабдения имот.

Съдът с определения от 01.04.2026г. е удовлетворил исканията на ищеца, като е изискал от СО, район „Лозенец“, дирекция „Общински приходи“ в срок до първото открито съдебно заседание да представи по делото данъчна декларация по ЗМДТ по отношение на имот, находящ се в гр. ..., от която да се установи дали същият е деклариран от Р. И. К., ЕГН **********.

2

Също и е изискал от „Служба обществен автотранспорт“ в срок до първото открито съдебно заседание да представи по делото документ за собственост за имот, находящ се в гр.

.... Впоследствие ищецът е уточнил, че документът следва да се изиска, не от „Служба обществен автотранспорт“, а от „Център за градска мобилност“.

С определение от проведено на 22.05.2026г. заседание съдът е изменил на осн. чл. 253 ГПК определението си от 01.04.2026г., като е изискал от „Център за градска мобилност“ да представи по делото документ за собственост за имот, находящ се в гр. ....

С писмо от 09.04.2026г. Столична община уведомява съда, че от лицето Р. К. няма подадени данъчни декларации за имот, находящ се в район „Лозенец“.

С писмо от 16.07.2026г. „Център за градска мобилност“ уведомява съда, че дружеството неподдържа официален регистър и не съхранява документи за собственост на имоти, находящи се на територията на СО.

Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че ответника е притежател на правото на собственост върху топлоснабдения имот, съответно качеството му на потребител на топлинна енергия през процесния период.

По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на материална легитимация на ответника.

По разноските:

Ответникът не представя доказателства за реализирани по делото разноски.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., осъдителни искове срещу Р. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., както следва:

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 4346.60 лв. /2222.38 евро/ – представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. ..., аб. № 310289, за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.05.2025г. до окончателното изплащане, като неоснователен;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 710.41 лв. /363.23 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 4346.60 лв. /2222.38 евро/ за периода 15.09.2023г. – 14.05.2025г. , като неоснователен;

3

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 41.70 лв. /21.32 евро/ – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.05.2025г. до окончателното изплащане, като неоснователен;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 10.45 лв. /5.34 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 41.70 лв. /21.32 евро/ за периода 17.07.2022г. – 14.05.2025г., като неоснователен;

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на «Т.С.»ЕАД - „т.с.” ЕООД, ЕИК: ....

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4