Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1087 от 03.12.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1621/2019
Вид
Решение № 1087
Подписан
03.12.2019
В сила
03.12.2019
Състав
ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.67, ал.3 · Закон за държавния служител
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.187, ал.5, т.2 · Кодекс на труда
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 130 03.12.2019 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1621 по описа за 2019 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян Калоянов, подадена чрез гл.ю.к.Гергана Владимирова, против решение №

2065/20.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 3635/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което ОД на МВР – гр.Бургас е осъдена да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Варна, ул.”Цар Иван Страцимир” № 2А, оф.318, сумата от 1 396.49 лв., представляваща брутно възнаграждение за извънреден труд от 226.51 часа, положен в периода 01.04.2016 г. – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 10.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 480 лв. за направените по делото разноски. С решението ОД на МВР - Бургас е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 55.86 лв. и депозит за вещо лице в размер на 175 лв.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице разлика от 155,58 часа между отчетения и заплатен на ищеца нощен труд и положения такъв от него. Според въззивника необосновано и несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на БРС, че тази разлика представлявала извънреден труд, който следвало да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд, като съдът неправилно е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ. В тази връзка се сочи, че не е отчетено обстоятелството, че през процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове, уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време, неговото отчитане и компетсирането на работата извън редовното работно време – Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в които липсва регламентация за преизчисляване при сумирано отчитане на отработеното време по отношение на общия брой положен труд между 22:00 и 6:00 ч. При това се счита, че не е налице празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Според въззивника, тъй като ограничението в посочените две наредби на МВР е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд, то дори и да се приеме за законосъобразно препращането по аналогия към чл.9, ал.2 НЗОРЗ, при приравняване на нощен труд от служителите на МВР към дневен труд се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). В тази връзка се сочи, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен, което е приложимо към трудовите правоотношения по КТ и служебните правоотношения по ЗДСл, но не и в настоящия случай. Сочи се също, че целта на коефициента от 1,143 е да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той полага 7 часа труд през нощта да получава трудово възнаграждение за 8 часа, като в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, тъй като извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително са работили извън установеното за тях работно време. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се правят нови доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Н.В.Н.. След изтичане на срока за отговор е постъпило по делото Становище вх.№ 17620/08.11.2019 г., подадено от въззиваемия Н.В.Н. чрез пълномощник адв.Ставрев, в което са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и се моли за оставянето й без уважение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.

Ищецът Н.В.Н. претендира за осъждане на ответника ОД на МВР-Бургас да му заплати сумата от 1396.46 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 226.51 часа, за периода от

01.04.2016 г. до 31.12.2018 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Изложени са твърдения, че през периода

01.04.2016 г. –

31.12.2019 г. ищецът е полагал труд като младши инспектор в структурата на ОД на МВР – Бургас, при 12-часови работни смени по определен график и сумирано изчисляване на работното време.

Твърди се, че в този период ищецът е положил общо 1576 часа нощен труд, които часове преизчислени с коефициент 1.143 правят общо 1801 часа дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 225 часа, на стойност от 1350 лв., които следва да бъдат заплатени от ответника и тази сума се претендира с предявения иск.

По реда на чл.214, ал.1 ГПК и съобразно експертното заключение, ищецът е изменил размера на претенцията си, като претендира ответника да му заплати сумата 1396.49 лв. за положен от него извънреден труд в размер на 226.51 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ОД МВР – Бургас, чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск като неоснователен и по размер. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд е бил надлежно начислен и отразен в съответните протоколи, както и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР. В тези наредби липсвал текст, по който да се прилага претендираното от ищеца преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143, като е изложено становище, че съгласно приложимата специална правна уредва, действаща в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е 1

: 1, а не както е по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Посочено е, че във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от министъра на МВР заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №

8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР липсва уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, която празнота следва да бъде преодоляна посредством аналогично приложение на друг акт, уреждащ сходна материя, а именно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която предвижда че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент възлиза на 1.143. Прието е, че за положения нощен труд работещите се компенсират по две направления – посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на на нощните часове в дневни, с последващо съобразяване продължителността на работния ден, поради което ако последната е надвишена, разликата (надвишението) ще се яви извънреден труд, който следва да бъде компенсиран/заплатен. За неоснователно е счетено възражението на ответника за погасяване на част от исковата претенция (за м.април и м.май 2016 г.), доколкото за начало на давността се приема датата на изискуемост на вземането за възнаграждение за извънреден труд, а не края на месеца, през който такъмв е бил положен. По горните мотиви и съобразно приетото експертно заключение, БРС е приел, че искът е основателен и доказан в установения от вещото лице размер от 1396.49 лв., поради което исковата претенция е уважена като основателна в претендирания размер, ведно със законната лихва от предявяването на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност на предявения осъдителен иск по чл.179, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 КТ, като препраща към мотивите на решение на основание чл.272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл.9, ал.2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3 ЗМВР). А разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6