Решение № 1212 от 19.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. Варна, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501584 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ***–та Езикова гимназия „Ф.Ж.-К.", гр. Варна, Булстат ******** срещу Решение № ********* г., постановено по гр. дело № 10915/2024 г. по описа на Рс-Варна, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на Н. К. И. ЕГН ********** от гр. Варна следните суми:

1) 2430, 48 лeв а – неизплатени разлики в трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.08.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.

128, т. 2 КТ; 2) 4832, 42 лева – разлика в обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.08.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 222, ал. 3 КТ; 3) 759, 42 лева – разлика в обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2021-2023 год. в размер на 36 дни, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.08.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ; 4) 1343, 34 лева - обезщетение за забава върху сумата от 8022, 32 лева, дължимо за периода 01.07.2023 г. – 26.08.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила.

1

Навежда, че изменението на текста на чл. 27, ал. 2 от КТД с Анекса от 10.08.2023 год. към КТД на заетите в системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 год., което предвижда увеличение на възнагражденията, засяга само лицата, които към дата 10.08.2023 год. имат актуално трудово правоотношение, а ищцата не отговаря на това условие.

Твърди се също, че районният съд не е изложил конкретни съображения, въз основа на които е преценил исковете за основателни, а също и че първоинстанционното решение не съответства на събрания доказателствен материал, тъй като са обсъждани неотносими доказателства и данни.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от въззивника (ответник по исковете) части и за постановяване на друго, с което исковете на ищцата да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна – Н. К. И., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните от ответника части – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата (ищца) чрез процесуални представители оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.

128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцата Н.

К. И. от гр. Варна претендира ответникът ***** Езикова гимназия „Ф.Ж.-К.", гр. Варна да й заплати пълния размер на дължими трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение – поради придобито право на пенсия и неизползван платен отпуск – при съобразяване на увеличения размер на дължимото трудово възнаграждение, съобразно Анекс № Д01-192/10.08.2023 год. за изменение на КТД № Д01-269/06.12.2022 год. за системата на предучилищното и училищното образование, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 01.07.2023 год. до 26.08.2024 год., както и законна лихва от предявяване на исковете (27.08.2024 год.) до окончателното им изплащане.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на трудов договор № 2459/10.09.2010 г. и допълнително споразумение от 16.09.2022 год. ищцата е полагала труд на длъжност „главен учител по общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ на пълен работен ден в *** – та Езикова гимназия „Ф.Ж.К." гр. Варна. Със Заповед № 2042/27.06.2023г. на директора на ответното училище трудовото й правоотношение било прекратено по взаимно съгласие, считано от 01.07.2023 год., във връзка с придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, е получавала трудово възнаграждение, в размер на 2801, 40 лева, представляваща сбор от основна заплата, в размер на 2030 лева и клас прослужено време 38%, в размер на 771, 2

40 лева. Докато е работила в ответната гимназия ищцата била член на синдикалната организация КТ „Подкрепа" и спрямо нея са приложими клаузите на Колективен трудов договор (КТД) за Системата за предучилищното и училищното образование (СПУО) № Д 01- 269 от 06.12.2022 г., сключен между Министерството на образованието и науката (МОН), Съюза на ръководителите в системата на народната просветва на Република България (СРСНП) и Сдружението на директорите в средното образование в Република България (СДСО), в качеството им на работодатели от една страна и „Съюз на българските учители към КНСБ", Синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ, от друга страна. С Анекс № ДО 1-192/10.08.2023г. чл. 27 от КТД бил изменен, като е прието, че индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите МРЗ или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023 год., т. е., с анекса от 10.08.2023 год. към КТД от 06.12.2022 год. изрично е предвидено, че увеличените възнаграждения на учителите са в сила от 01.01.2023 г. Поради това счита, че лицата, които са работили към 01.01.2023 год. и са заемали длъжностите на педагогически специалисти съгласно КТД, каквото качество е имала и ищцата в периода 01.01.2023 год. – 30.06.2023 год., са обхванати от действието на анекса от 10.08.2023 год. към КТД от 06.12.2022 год. Аргумент за това е и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75/01.09.2023 год.) в която е предвидено, че § 2 от наредбата относно увеличението на учителските заплати влиза в сила на 01.01.2023 г., т. е., засяга и лицата, които са работили към 01.01.2023 год. и са заемали длъжностите на педагогически специалисти съгласно КТД.

Ищцата твърди още, че на 31.10.2023 г. е подала до директора на *** Езикова гимназия гр. Варна заявление да й бъдат изплатени разликите за дължимото й трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 год. – 30.06.2023 год., както и дължимите суми, съставляващи разликите в обезщетенията по чл.

222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, изчислявани на база трудовото й възнаграждение, но работодателят отказал с мотива, че увеличението на заплатите се дължи само на лицата – педагогически и непедагогически персонал, които имат действащо трудово правоотношение към датата на сключването на анекса - 10.08.2023 г.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 2521, 26 лева – дължимо трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (27.08.2024 г.) до окончателното й изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ, като пред настоящата инстанция искът по чл. 128, т. 2 КТ е висящ до размера на сумата от 2430, 48 лева; сумата от 5154, 99 лева – дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (27.08.2024 г.) до окончателното й изплащане, като пред настоящата инстанция искът по чл. чл.

222, ал. 3 КТ е висящ до размера на сумата от 4832, 42 лева; сумата от 806, 87 3 лева – дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2021-2023 год. в размер на 36 дни, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (27.08.2024 год.) до окончателното й изплащане, като пред настоящата инстанция искът по чл. 224, ал. 1 КТ е висящ до размера на сумата от 759, 42 лева; сумата от 1343, 34 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми за периода 01.07.2023 год. до 26.08.2024 год. – датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът **** Езикова гимназия „Ф.Ж.-К.", гр. Варна оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Сочи, че изменената редакция на чл. 27 ал. 2 на КТД с Анекса от 10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022 год. за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г., гласи, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

Твърди се, че основанието за изплащане на увеличения размер на индивидуалното трудово възнаграждение е наличието на актуално трудово правоотношение на педагогически специалист или непедагогически персонал към датата на сключването на анекса. Доколкото към 10.08.2023г. ищцата не е била в трудовоправни отношения с ответника, липсва и основание да получи увеличен размер на индивидуалната работна заплата и съответните разходи за осигурителните й вноски за сметка на работодателя. Поорад изложеното счита исковете за неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното:

По фактите спор между страните няма, а те са следните: 1) В периода 10.09.2010 г. – 30.06.2023 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала и изпълнявала трудовите функции на длъжността "главен учител по общообразователен предмет в гимназиален етап“ в ответното училище – ***** Езикова гимназия „Ф.Ж.-К.", гр. Варна; 2) със Заповед № 2042/27.06.2023 год. на директора на ***** Езикова гимназия „Ф.Ж.-К.", гр. Варна, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните във връзка с придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3) за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г. ищцата е била член на синдикалната организация КТ „Подкрепа“; 4) на 10.08.2023 г. е подписан Анекс № Д01-192 за изменение на КТД № Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България, наричани "работодатели", от една страна, и от друга страна – от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" и Независимия учителски 4 синдикат към КНСБ, наричани "синдикати", с който анекс е предвидено увеличение с 15 % на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование – педагогически и непедагогически специалисти, считано от 01.01.2023 г.

От заключението на ССчЕ от 16.04.2025 год., изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните, е установено, че за периода 01.01.2023 год. – 30.06.2023 год. разликите в размерите трудовото възнаграждение на ищцата, съобразно анекса от 10.08.2023 год. към КТД от 06.12.2022 год. възлизат на сумата от 2430, 48 лева; разликата в обезщетението по чл. 222, ал.