Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 29.03.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Търговско дело 166/2021
Вид
Решение № 30
Подписан
29.03.2022
В сила
24.03.2023
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • Чл. 104 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 , ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1 т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 ,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40 , ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5,ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 308 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 383 , ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 384,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Плевен, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело № 20214400900166 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от В.П. М. ,чрез пълномощника им адв.П.К. , с посочен адрес за призоваване в гр.К. ,ул.“С. „ *** , с която срещу

ЗАД„ОЗК Застраховане „ АД – гр.София ,ул.“Света София “№ 7 е предявен иск по чл. 432,ал.1 от КЗ за сумата по 25 000 лв. /заявен като частичен иск от 60 000 лв./ – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди /болки и страдания / вследствие на получени телесни увреждания , настъпила при

ПТП на 06.12.2019г. с участието на застрахована при ответника товарна композиция,състояща се от влекач **** с рег. № **** и полуремарке „**** „ с рег.№ *****,чиито водач А.А.А. нарушил правилата за движение по пътищата,като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се по нея лек автомобил „Р.Л. „ с рег.№ ******, управляван от Г.М.Д.,в който автомобил се возила като пътник пострадалата В.М.,както и иск за сумата 300 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП ,представляващи разходи за рехабилитация. Върху обезщетенията се претендира и законната лихва, считано от 13.12.2019г. до окончателното им изплащане.

В съдебно заседание на 13.07.2021г., ПлРС пред когото е било образувано делото е допуснал изменение на предявения иск на осн. чл. 214 от ГПК за неимуществени вреди ,като същият е увеличен от 25 000лв. на 80 000лв.

1

,след което делото е изпратено по подсъдност на Плевенски окръжен съд.

Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска подсъден на Плевенски окръжен съд. е родово

В исковата молба се твърди ,че на 06.12.2019г. около 19,35ч. по второкласен път ІІ-35 Плевен –Ловеч на км.18 +501 се е движила товарната композиция, състояща се от влекач **** с рег. № **** и полуремарке „**** „ с рег.№ *****,чиито водач А.А.А. нарушил правилата за движение по пътищата,като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се по нея лек автомобил „Р.Л. „ с рег.№ ******, управляван от Г.М.Д.,в който автомобил се возила като пътник пострадалата В.М..Твърди се ,че в резултата на това ПТП пострадалата е получила следните травматични увреждания : контузио капитис ет корпорис , Фрактура Вертебре ,Комоцио церебри и други .сочи се ,че била настанена за лечение в клиника по неврохирургия към УМБАЛ „ Д-р Георги Странски“- Плевен където били установени уврежданията описани по –горе след което била изписана на 10.12.2019г. ,като и било предписано медикаментозно лечение ,както и лумбална имобилизация с корсет за 45 дни с препоръки за спазване на лечебно –охранителен режим. Сочи се също така ,че на 18.12.2019г. пострадалата била прегледана от съдебен лекар ,който констатирал контузия на меките тъкани в областта на главата,гръдния кош и поясно-тазовата област ,счупване тялото и дъгата вдясно на пети поясен прешлен .Тези увреждания са довели до трайно затруднение на движението на снагата , а другите увреждания – до разстройство на здравето , временно и неопасно за живота. Твърди се ,че пострадалата е прекарала повече от два месеца на легло ,като след първия месец започнала да прави леки раздвижвания с помощта на специалист –рехабилитатор,които били съпътствани от силни болки и дискомфорт. Получените травми са попречили на пострадалата да посещава лекции и да се явява на изпити във ВТУ“ Св.Св.Кирил и Методий„ ,поради което е изостанала в своето обучение.

Твърди ,че ищцата е предявила на осн. чл. 308 от КЗ претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение извънсъдебно пред ответното дружество ,като е представила всички документи с които разполага и че застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие с писмо с обр.разписка от 06.01.2020г. и въпреки че е била образувана щета 2

,то застрахователят не е изплатил никакви обезщетения.

Поради това и на основание чл. 432 от КЗ счита ,че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗАД„ОЗК Застраховане „ АД – гр.София ,ул.“Света София “№ 7 при когото била застрахована гражданската отговорност на водача на товарна композиция,състояща се от влекач **** с рег. № **** и полуремарке „**** „ с рег.№ *****,,който водач има вина за настъпването на ПТП и се иска ответника да бъде осъден да заплати обезщетение .

В даденият му от ПлРС едномесечен срок за писмен отговор ответното дружество

ЗАД„ОЗК Застраховане „ АД – гр.София е подало писмен отговор с който оспорва исковата претенция по основание и по размер.

Не се спори от ответника за наличието на сключена застраховка „гражданска отговорност

„ по застрахователна полица

№

BG/23/119000595451/ 25.02.2019г. със срок на валидност една година от 05.03.2019г. до 04.03.2020г. вкл. със ЗАД„ОЗК Застраховане „ АД – гр.София относно процесния товарен автомобил .

-не се спори за това ,че на посочената дата и място се е осъществило ПТП с участието на посочените в исковата молба превозни средства - не се спори и ,че от ищцата е била предявена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователни обезщетения по реда на чл. 380 от КЗ ,но се спори за датата на предявяване на тази претенция ,която според ответника е 10.01.2020г.

Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба :

Оспорва се механизма на ПТП и по –точно това ,че водачът на Товарната композиция е причинил катастрофата-неговото виновно и противоправно поведение се отрича с аргумента ,че не била налице влязла в сила присъда,която да установява тези обстоятелства .

Твърди се ,че вината за ПТП е изцяло на водача на лекия автомобил „Р.Л. „ с рег.№ ****** - Г.М.Д.,който в нарушение на чл. 20 ,ал.2 от ЗДвП се движил с несъобразена скорост ,която не му позволила да спре при възникналата опасност , а освен това е имал възможност и да заобиколи товарния автомобил и така да предотврати ПТП. Със същите фактически твърдения, касаещи поведението на водача на лекия автомобил се обосновава 3 и възражението за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил „Р.Л. „ с рег.№ ****** - Г.М.Д.,който пък е бил застрахован при третото лице –помагач – „ДЗИ-Общо застраховане „ ЕАД.

Прави се изрично възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата ,която не била поставила обезопазителен колан ,което е допринесло за настъпване на уврежданията.

Оспорва се причинно –следствената връзка между ПТП и описаните в исковата молба вреди ,оспорва се вида ,характера ,продължителността и интензивността на претърпените от ищцата вреди , а така също се оспорва претенцията за неимуществените вреди като завишена спрямо действителния размер на вредите.

Оспорва се също така и акцесорния иск за забава върху претендираните обезщетения ,тъй като застрахователят е бил уведомен за събитието с извънсъдебната претенция на 10.01.2020г. с оглед на което и като се имат предвид нормите на чл. 405 във вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ ,то срокът за изплащане на обезщетение е тримесечен и едва след неговото изтичане ответникът изпада евентуално в забава да определи размера на застрахователното обезщетение..

Върху ищцата е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на застрахователя, а именно :

1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП, и за противоправното поведение на водача на товарната композиция ,причинило неговото настъпване.

2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и претърпените от ищците болки и страдания .

3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените болки и страдания.

Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на товарния автомобил, които твърди в писмения си отговор ,а именно за това ,че той няма вина за въпросното ПТП ; за това ,че вредоносния резултат се намира в причина връзка и с виновното, и противоправно поведение на 4 водача на лекия автомобил „Р.Л. „ с рег.№ ****** Г.М.Д., както и възражението си за съпричиняването на вредите от пострадалата,поради непоставянето на обезопасителен колан .

При извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства ,съдът намира ,че ищцата е изнесла успешно възложената и доказателствена тежест изцяло по доказване на основанието на предявения от нея иск за неимуществени вреди ,но само частично по доказване размера му, а ответникът пък от своя страна успешно е осъществил възложената му доказателствена тежест по доказване направеното от него възражение,свързано със съпричиняването на вредите и от водача на лекия автомобил „Р.Л. „ с рег.№ ****** - Г.М.Д./чийто застраховател е привлечен като трето лице-помагач/ , но пък не е доказал същественото за определяне размера на обезщетението възражение за съпричиняване на вредите от самата пострадала, поради непоставяне на обезопасителен колан.

В конкретния случай е налице одобрено на 22.02.2021г. , на осн. чл.

384,ал.1 от НПК споразумение по нохд № 2178/ 2020г. на Плевенски окръжен съд с което А.А.А. се е признал за виновен в това ,че на 06.12.2009г. на път ІІ-35 Плевен –Ловеч на км.18 +501 при управление на товарната композиция, състояща се от влекач **** с рег. № **** и полуремарке „**** „ с рег.№ ***** нарушил правилата за движение – чл. 5,ал.1 т.1 от ЗДвП ; на чл.

25,ал.1 от ЗДвП и на чл. 40 , ал.1 от ЗДвП като с деянието си по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице , а именно- на В. П. М. причинил средна телесна повреда изразяваща се в счупване напети поясен прешлен ,довело до трайно затруднение движението на снагата и на О.Е.Ю. –средна телесна повреда –счупване на лявата бедрена кост ,довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник – престъпление по чл. 343,ал. 3 б „а“ във вр. с ал.1 б.“б“ и във вр. с чл. 342 , ал.1 от НК и му е било наложено наказание седем месеца лишаване от свобода ,чието изпълнение било отложено с тригодишен изпитателен срок,както и лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца.

Поради това и на осн. чл. 383 , ал.1 от НПК във вр. с чл.300 от ГПК следва да се приеме ,че е налице влязла в сила присъда на наказателен съд,която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на 5 дееца А.А.А. .

Поради това в случая не се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца,т.е.въпроса има ли деликт , да се извършва отделно в рамките на настоящото исково производство.

В такъв случай остава да се изследват спорните въпроси за това има ли съпричиняване на вредите и от водача на другия участвал в ПТП автомобил-лекия автомобил „Р.Л. „ с рег.№ ****** Г.М.Д./чийто застраховател е привлечен като трето лице-помагач/ , както и има ли основание за редуциране размера на обезщетението,поради съпричиняване на вредите от самата пострадала, поради непоставяне на обезопасителен колан.

От свидетелските показания на О.Е.Ю. ,който е пътувал на задната седалка на лекия автомобил „Р.Л. „ с рег.№ ****** се установява ,че пострадалата В.М. е била с поставен обезопасителен колан още от тръгването на автомобила от гр.Плевен , а това се потвърждава и от експертното заключение на САТЕ, което сочи , че“съобразно действащите сили ,направлението на движението на тялото на пострадалата към момента на първоначален контакт при удара и не на последно място наличните травматични увреждания дават основание да се направи извод, че пострадалата ,седяща на предна дясна седалка е била с правилно поставен обезопасителен колан“. В същия смисъл съдът възприема и допълнителното заключение на СМЕ ,което сочи ,че макар да няма описани в медицинската документация следи ,белези и наранявания ,които да отговорят на правилно поставен обезопасителен колан ,то установените травматични увреждания на гръбначния стълб могат да се получат и при правилно поставен обезопасителен колан при удар върху облегалката на която е била В.М.. В т.см. от нейна страна не е налице поведение,намесващо се в причинно следствената връзка,чието начало е поставено от виновното и неправомерно поведение на водача на товарната композиция,което да е съпричинило в каквото и да е степен вредите. Поради това няма основание за редуциране на размера на обезщетението,което ще бъде определено за изплащане на пострадалата при процесното ПТП.