Решение № 202 от 15.04.2019, Административен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 202 гр.Плевен, 15.04.

2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура –Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1130 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.

203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.

1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по подаден от С.Т. ***,

„иск за обезщетяване на правни усилия, психически травми и финансови загуби“, във връзка със спечелени административни дела № 276/2014 год. на АС-Плевен и отменено ад №844/2015 год.на АС-Плевен д ад №1061/2016 год. на ВАС. В посочения иск Т. е посочил, че настоява за указание какво и как да опише, за да остойности поне част от нервите и загубите си по воденето на тези две дела в обществен интерес Твърди, че КЗК е обявила адвокатите за търговски предприятия, от което следва, че, извършвайки тяхната работа по предоставяне на правни услуги, в случая защитата на колективния субект гражданско общество, Т. е техен конкурент. Претендира да му бъде присъден максимален хонорар по действащата тарифа.

С Разпореждане №4340/26.11.2018 год. исковата молба е оставена без движение с указание в седем дневен срок от съобщението Т. да подаде искова молба, в която ясно да посочи от кой административен акт, действие или бездействие на административен орган са причинени вредите, какви са тези вреди по вид-имуществени или неимуществени, в какво се изразяват те, в какъв период са търпени, кой е ответник по иска по смисъла на чл.205 от АПК, каква е цената на иска. Дадено е и указание за подписване на исковата молба, както и да внесе държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева и да представи платежния документ по делото. Указана е и отговорността при неизпълнение на съдебното разпореждане.

Постъпила е искова молба с вх.4707/6.12.2018 год. на л.10-11, в която Т. е посочил следното: цената на иска е 5000 (пет хиляди) лева; претърпял е имуществени и неимуществени вреди от неадекватното и неправомерно поведение на административния ръководител на Окръжна прокуратура-Плевен, изпитал е огромни нерви, притеснения и стрес.

Твърди, че в качеството си на защитник на колективния субект, признат със ЗДОИ за страна в дела по АПК и ЗДОИ, Т. е извършвал правни и умствени усилия и е изгубил десетки часове в съдебни справки и усвояване на правна материя, без да може спокойно да упражнява професията си електро-инженер и управител на собствената си фирма-кабелна телевизия. Посочва две конкретни дела –ад 276/2014 год. и последвалите ад 844/2015 год. на АС- Плевен и 1061/2016 год на ВАС, като сочи, че са продължили над две години, като в крайния акт на ВАС се е установила правдата, но въпреки това все още не са дадени всички отговори и води нови дела. Сочи, че искането му се състои във вреди, загуба на време за работа, стрес, правни усилия, равняващи се на максимална сума за адвокат, тъй като никой не искал да се противопостави на Прокуратурата на РБ. Иска да се установи

Т. има ли качеството на предприятие по смисъла на КЗК-конкурент на пазара на правни услуги по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗК, тъй като КЗК със свое решение е определила, че всички адвокати са такива. Твърди, че след като по същността си е успял да убеди съда в задължението на административния орган да отговори на субекта гражданско общество, е свършил работата на адвокат по дело с голяма правна сложност. На второ място претендира вреди, нерви, невземане на заплата от нормални работни отношения, тъй като е отсъствал и висял като досадник на всички деловодства в АС-Плевен и във ВАС-с десетки дни.

Със следващо Разпореждане №

4579/7.12.2018 год. съдът е поискал от Т. да уточни срещу кой ответник по смисъла на чл.205 от АПК предявява исковата си молба; какви вреди претендира-имуществени или неимуществени и в какво конкретно се изразяват те; за кой период са причинени вредите; от отменените административни актове с решения по ад №276/2014 год. на АС-Плевен и ад №1061/2016 год. на ВАС ли произтичат тези вреди или от нещо друго и какво.

Постъпило е следващо уточнение с вх.№5132/21.12.2018 год., в което се сочи следното: Искът е насочен срещу юридическото лице Прокуратура на Република България, която е отговорна за своите звена, в случая Окръжна прокуратура-Плевен.

Претендира материални и нематериални вреди.

Материалните вреди се изразяват в това, че е отсъствал многократно от работното си място, тъй като е управител на фирма, а магистратите от ОП с бездействията си са допуснали почти изцяло унищожаване на бизнеса на Т.. Ходил е и е прекарал изключително много време в усвояване на несвойствена материя за нормалната му работа, тъй като е електроинженер, губил е нерви по доказване и контакти с пощите. Но в крайна сметка това е преодоляно с отмяната на второто ад 844/2015 год. на АС-Плевен, касаещо изпълнението на отговора, постановен с влязлото в сила, след обжалване във ВАС, от страна на ответника, ад 276/2014 год. Претенцията е свързана и с платени такси и транспорт до ВАС.

Освен подготовката и разходите по загуба на работни дни и часове за негово развитие, по тези две първоинстанционни и касационни дела с лично присъствие, Т. е загубил и вяра във възможността да възстанови нещо от активите на ограбеното дружество, което притежава и ръководи-С-НЕТ ЕООД. Твърди, че е продал семейния апартамент, майка му боледува и живее на квартира, Т. не може да живее нормално. Твърди, че тези хора са го „побъркали“ с отказите си. Последиците от този стрес и отчаяние от връщаните актове към оперативните функции на ОП от всички горни инстанции, са карали ищеца да се страхува от нормални посещения в ОП.

Претендира да се установи „има ли неправилно разпределен риск и незаконна държавна намеса в задължението да се признае разход за платена защита едва след представяне на квитанция.“ Периодът, за който претендира вреди , е от момента на подаване на заявлението в ОП-Плевен-25.01.2014 год. до 12.06.2017 год., когато е получил отговор от ОП-Плевен. Твърди, че актът по ЗДОИ на АР на ОП-Плевен е отменен с ад №276/2014 год. на АС-Плевен, потвърдено с решение на ВАС. Следващите дела по изпълнение на указанията за отговор са ад 844/2015 год. на АС-Плевен и ад 1061/2016 год. на ВАС.

Съдът след като е анализирал приложените към настоящото дело административни дела е преценил, че е сезиран с искова претенция, предявена от С.Т.Т. против прокуратурата на РБългария, с която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от два отменени административни акта:

1. Писмо №00455/2014 г. от 21.02.2014 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Плевен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 25.01.2014 г., подадено от С.Т. с искане за предоставяне на достъп до обществена информация, отменено с влязло в сила решение по адм.дело № 276/2014 год. на АС-Плевен, оставено в сила с решение по адм.дело №№ 12376/2014 год. на ВАС;

2. Постановление №1027/5.08.2015 год. и Постановление от 20.08.2015 год. с изх.№1027/15/24.08.2015 год. на заместник–окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Плевен, с които е прекратена преписка 1027/2015 год. на Окръжна прокуратура-Плевен, отменени с решение на ВАС по адм.дело №1061/2016 год.

С оглед събраните доказателства и предвид твърденията на ищеца в първоначалната и уточнителните искови молби, съдът е счел, че е сезиран с искова претенция, предявена от С.Т. *** против Прокуратурата на Република България, с която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от два отменени административни акта-1. Писмо №00455/2014 г. от 21.02.2014 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Плевен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 25.01.2014 г., подадено от С.Т. с искане за предоставяне на достъп до обществена информация, отменено с влязло в сила решение по адм.дело №276/2014 год. на АС-Плевен, оставено в сила с решение по адм.дело №№12376/2014 год на ВАС; 2. Постановление №1027/5.08.2015 год. и Постановление от 20.08.2015 год. с изх.№1027/15/24.08.2015 год. на заместник –окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Плевен, с които е прекратена преписка 1027/2015 год. на Окръжна прокуратура-Плевен, отменени с решение на ВАС по адм.дело №1061/2016 год. Вредите според ищеца се изразяват в нерви, притеснения и стрес, извършване на правни и умствени усилия и загуба на десетки часове в съдебни справки и усвояване на правна материя, без да може спокойно да упражнява професията си електро-инженер и управител на собствената си фирма-кабелна телевизия, отсъствие от работното си място и невземане на заплата от нормални работни отношения. Същите са претърпени за период- от момента на подаване на заявлението в ОП-Плевен-25.01.2014 год. до 12.06.2017 год., когато е получил отговор от ОП-Плевен. Цената на предявения иск за обезвреда е в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

Въз основа на протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.02.2019 г., с което ИМ е оставена без движение за уточняване на претенцията на Т. по пера, а именно какъв е размерът на претенцията за обезвреда за имуществени вреди и какъв е размерът на претенцията за обезвреда за неимуществени вреди, Т. е депозирал уточнение с вх. рег. № 1177/07.03.2019 г., в което е посочил, че претенцията му за обезвреда за материални щети е 3000 лева, като отделно е заявил вреди в размер на 2000 лева (1000 лева правни усилия за защита и 1000 лева разходи за такси, транспорт, усвояване на несвойствени знания, неупражняване на нормалната си работа като управител на собствения си бизнес) и пропуснати ползи в размер на 1000 лева, тъй като е могъл да замине за Германия и да получава чист доход на месец в размер на 2000-2200 евро-по трудов договор с включени квартира и осигуровки за работа като електротехник или общ работник, да развие фирмата си и лично себе си; както и нематериални вреди общо в размер на 2000 лева, от които 1000 лева, съставляващи стрес и притеснения поради неразследвани престъпления от тези, от които очаква отговор и 1000 лева, съставляващи“сериозна глоба към мълчащия АО“, раняваща се на общия среден разход за питащия, заедно с парите, които би дал за такси и адвокатски защити на две инстанции; претенцията след т.2.2. на л.86, повдигната в по-тъмен шрифт съдът приема за искане за присъждане на направените по настоящото производство разноски, формулирано от ищеца като „минимално заплащане на ден до отговора, равно на стойността на дневната минимална данъчна ставка за страната на данъкоплатец, умножена по десет“.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът-Прокуратурата на РБългария, е депозирала писмено становище с вх.№699/7.02.2019 год. на л.69-70, в което оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е налице незаконосъобразен акт, от който Т. да е претърпял вреди. Твърди, че имуществените вреди, изразяващи се в отсъствие от работа и невъзможност да упражнява професията си, не са в причинна връзка с цитираните преписки, действия или бездействия на ответника.

За неоснователни счита и твърденията за причинени вреди от неполучаване на заплата поради отказ от предоставяне на обществена информация. Счита, че Т. на своя отговорност преценява дали да заведе иск, дали да се представлява сам или да упълномощи друго лице да го представлява в съдебните производства, както и колко пъти ще извършва справки по делото и по какъв начин да ги прави-на място или по телефона. Продажбата на семейния апартамент и болестта на майката на Т. счита, че също не са в причинна връзка с отказите за предоставяне на обществена информация. В заключение моли съда да отхвърли предявената искова претенция. В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.