Решение № 162 от 24.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20213001000335 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Търновофарма“ ООД, чрез адв.

Ц.Г., срещу решение № 260070 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 201/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата от 70 000 лв. до предявения размер от 79 711.11 лв. и иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата от 18 277.77 лв. до предявения размер от 20 835.59 лв., и за присъждането му с начална дата на периода 09.05.2017 г.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Въззивникът оспорва извода на съда относно уговорената застрахователна сума, като излага доводи, че процесната застрахователна полица не лимитира застрахователната отговорност за стоките в оборот до 75 000 лв. Сочи, че страните са уговорили един общ лимит на отговорността на застрахователя за всички застраховани движими вещи, без да посочват отделен лимит за стоките в оборот.

Твърди, че за цялото движимо имущество, извън изрично посоченото в полицата с отделни лимити, застрахователната сума е в размер на 86 250 лв. Излага подробни доводи, че стойността на имуществото съгласно приложения към полицата опис е изцяло ирелевантна спрямо определянето на застрахователното обезщетение.

Въззивникът оспорва извода на съда за липса на основание за изплащане на 1 застрахователно обезщетение в размер на 258.12 лв. с ДДС за откраднатите лекарства с изтекъл срок на годност. Счита, че не са съобразени и обсъдени подробно изложените в допълнителната искова молба и писмена защита доводи относно стойността на тези лекарства и възможността тя да бъде реализирана в търговския оборот. В допълнение излага, че законът не предвижда възможност застрахователят да се освободи от задължението си да плати обезщетение за стоки с изтекъл срок на годност. Не споделя изводите, че стоките с изтекъл срок не са в оборота, като твърди, че същите биха могли да бъдат реализирани при връщането им на доставчика. Сочи, че пред първоинстанционния съд ищецът претендира възстановяване на доставната стойност на откраднатите стоки, за която ги е закупил от доставчика си по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ, а не пропуснати ползи, както неправилно е възприел съдът. На следващо място въззивникът счита, че застрахователят е изпаднал в забава за изплащане на застрахователното обезщетение, считано от 09.05.2017 г., а не от 10.05.2017 г. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. М.Г., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата. Оспорват се твърденията на въззивника, че застрахователната сума следва да се разглежда като обща сума на отговорността на застрахователя и че описът на застрахователното имущество е инструктивен. Сочи се, че страните са приели като пределно количество стока, за което застрахователят е приел да носи риск, с оглед на наличните в обекта охранителни мерки и средства за съхраняване. Навеждат се доводи, че рискът не е абстрактен, а е съобразен с начин на работа на застрахования обект и се носи под условие, за определена сума. Въззиваемото дружество излага аргументи, че описът определя застрахователния лимит за всеки тип вещ на територията на търговския обект. Счита за недоказани твърденията, изложени във въззивната жалба, че стоките с изтекъл срок на годност представляват част от оборота на обекта, като сочи, че такива лекарства подлежат на унищожаване съгласно Закона за лекарствените средства в хуманната медицина. Моли за отхвърляне на въззивната жалба. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната част относно присъдения остатък от застрахователното обезщетение по процесния договор за сумата 2 до 70 000 лв. и в осъдителната част за заплащане на обезщетението за забава за сумата до 18 277.77 лв., поради което същото е влязло в законна сила в посочените части.

В проведеното о. с. з. на 27.10.2021 г. процесуалният представител на въззивника адв. Албена Ангелова поддържа жалбата и оспорва отговора. Счита, че страните не са приели пределно количество стока, за което застрахователят да се е задължил да носи риск. Сочи, че количеството стока в оборота е променлива величина и за него именно носи риск застрахователят. Не споделя изложените в отговора твърдения, че описът определя лимита за вида и стойността на вещите. Намира същия само за ориентир относно вещите, с които търгува застрахованото лице. Относно стоките с изтекъл срок на годност излага твърдения, че подлежат на унищожаване по съответния ред, но и че имат определена стойност. Претендира заплащането на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В същото о. с. з. въззиваемият не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител на страната адв. М.Г., с която поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК и въз основа на приложимия закон, Апелативен съд - Варна приема за установено следното:

Окръжен съд - Варна е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 386, вр. чл. 400, вр. чл. 405 от КЗ, чл. 409 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Търновофарма“ ООД срещу ЗД „Бул Инс“ АД за присъждане на обезщетения по Договор за застраховка „Административни и търговски обекти“ от 27.04.2016 г., обективиран в Застрахователна полица №Е16460000450, за търговски обект – аптека, находяща се в гр. Великотърново, ул. „Ален Мак“ № 2А, със срок на застрахователното покритие от 12.05.2016 г. до 11.05.2017 г., за настъпил на 05.12.2016 г. застрахователен риск „кражба чрез взлом“ в общ размер на 100 546.70 лв., от които:

79 711.11 лв. , представляващи дължим остатък от застрахователното обезщетение по горепосочения договор и 20 835.59лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 09.05.2017 г до датата на исковата молба - 05.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът излага доводи в депозираната искова молба, че между страните е налице застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Административни и търговски 3 обекти”, обективиран в застрахователна полица № Е16460000450, със срок на действие от 12.05.2016 г. до 11.05.2017 г. Сочи, че по силата на сключения договор застрахователят се е задължил при настъпване на застрахователно събитие да изплати обезщетение за вреди, причинени по отношение на застрахованото имущество.

Посочва, че застрахователната сума за движимото имущество, включително стоките за оборота, е до 86 250 лв., а за касова наличност – 5 000 лв. Твърди, че застраховката покрива риска визиран в клауза 10 „кражба чрез взлом или опит за такава“ от Общите условия към процесния договор. Твърди, че на 05.12.2016 г., при отваряне на обекта, служител в аптеката е констатирал, че от него липсват парични средства и стока.

Ищецът навежда доводи, че в тази връзка на същата дата е уведомен ответникът като негов представител е извършил оглед на място и е била заведена преписка по щета № 1609037191. Сочи, че на същата дата е образувано и досъдебно производство № ЗМ1058/2016 г., на РУ при ОДМВР – Велико Търново. Производството е било спряно с Постановление от 08.03.2017 г. на Районна прокуратура – Велико Търново, поради невъзможност да бъде установен извършителят, като деянието е било квалифицирано като кражба чрез взлом. Посочва, че при извършена инвентаризация в обекта е установено, че откраднатите парични средства са в размер на 12 305.35 лв., а откраднатата стока е на стойност 84 711.11 лв. Инвокират се доводи, че ответното дружество не е отговорило на предявената към него претенция, но е извършило две плащания на 15.03.2018 г. и на 18.04.2018 г., като всяко е в размер на 5 000 лв. Намира, че застрахователят дължи обезщетение в общ размер на 89 711.11 лв., представляващо стойността на откраднатата стока - 84 711.11 лв. и 5000 лв. - открадната касова наличност до размера на застрахователната сума, като след извършените две плащания продължава да е дължимата сума в размер на исковата претенция като остатък. Ищецът сочи, че с писмо от 20.04.2017 г. са предоставени на ответника всички изискани от него документи, поради което обезщетението е следвало да бъде заплатено в срок до 15 календарни дни, поради което и на 09.05.2017 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това.

Ответникът оспорва подадената искова молба като твърди, че предявените искове са недопустими, доколкото е изтекла кратката три годишна давност преди образуване на делото. Нмира претенцията за завишена, с оглед на включената търговска надценка, която ищецът би получил при реализиране на откраднатата стока като счита, че реално претърпените от ищеца вреди възлизат на сумата, платена за придобиване на лекарствата. Отделно сочи, че видно от застрахователната полица отговорността за стоки е ограничена до размера на сумата 75 000 лв., което следва да бъде съобразено при евентуалното уважаване на иска. Излага твърдения, че стоките са извън срок на годност и е недопустимо да бъдат реализирани на пазара, както и тяхната стойност да бъде включвана в размера на претенцията. Относно касовата наличност твърди, че не са налице доказателства средства в такъв размер да са били налични в 4 касата и реално да липсват.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените доводи от ответника. Счита за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност. Не намира, че е налице уговорка между страните застрахователят да отговаря за кражба на движимо имущество до размера на 75 000 лв. Счита, че липсват основания за отказ по смисъла на КЗ относно заплащане на застрахователното обезщетение. Навежда доводи, че срокът за годност на стоките е ирелевантен и че страните са уговорили по между си такива стоки да бъдат връщани, а тяхната стойност прихващана срещу цената на други доставки. С оглед частичното изплащане от страна на застрахователя, ищецът намира възраженията за наличие на стоката и касовата наличност в обекта за преклудирани.

В депозирания допълнителен отговор ответникът сочи, че от застрахователната полица е видно, че сумата 86 250 лв., се отнася за цялото движимо имущество в обекта, което не се състои само от стоката в оборот. Сочи, че ищецът не оспорва твърдението, че в обекта се е намирала и стока с изтекъл срок на годност. Твърди, че се е наложило изискването на допълнителни документи от ищеца, които не са представени и към момента на допълнителния отговор.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по делото доказателства, съобрази и приема следната фактическа установеност:

За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установят по безспорен начин следните предпоставки: 1/. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2/. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3/. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4/. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора.