Решение № 122 от 30.06.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20233000500109 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на К. Б. Ш. от гр.Варна срещу решение № 1686/29.12.2022 г. по гр.д.№ 3052/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете й, предявени срещу Б. В. Ш., при участието на трето лице-помагач Е.

Д. Г. за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, подробно описан в диспозитива на решението, основани на твърдения, че прикрива договор за дарение, евентуално – продажба, за които липсва форма, на основание чл.26, ал.2, предл. 3 и 5 от ЗЗД, евентуално – за липса на форма, за която само ищцата е знаела – на основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД.

Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковите претенции.

Въззиваемият Б. Ш. изразява становище за основателност на въззивната жалба.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание, пълномощникът на третото лице-помагач Е. Д. Г. оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема 1 следното:

Предявени са искове от К. Б. Ш. срещу Б. В. Ш., при участието на третото лице-помагач Е. Д. Г., за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.04.2005 г., вписан на * г., т. *, № *, вх. рег.* в СВп.Варна на недвижим имот, представляващ: ПИ ид.*** с площ от 657 кв.м. и ПИ ид.*** с площ 597 кв.м., находящ се в гр.Варна, м-ст "* *", ул."* *-* *" № *, основани на твърдения, че прикрива договор за дарение, евентуално за продажба, за които липсва форма, по чл.26, ал.2, предложения трето и пето от ЗЗД.

Ответникът признава исковете, но твърди, че при сключването на договора не е знаел, че имотът е личен на ищцата и узнал този факт през 2017 г.

Третото лице-помагач оспорва исковете.

В исковата молба се твърди нищожност на договор за доброволна делба поради липса на форма. Ищцата твърди, че двете страни по договора са знаели за липсата на съсобственост, поради което искът е за нищожност поради привидност на делбата и липса на форма на прикрития прехвърлителен договор. При доказаност на знание само от едната страна, би следвало искането да бъде разгледано като евентуално и на това основание, като ищцата следва да установи, че е била единствен собственик на процесния имот.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с нотариален акт № 122/29.12.1977 г. ищцата е призната за собственик по наследяване на 1/2 ид.ч. от лозе, цялото с площ 1000 кв.м в м."*" № *, заедно с 1/2 ид. част от построената в него вила и от трайните насаждения.

С решение от 20.06.1989 г. по гр.д.№ 3826/1986 г. на ВРС, ХII-ти състав, в дял на ищцата е поставен целият имот на стойност 4328 лв., като за уравнение на дяловете, тя е осъдена да заплати на другата съделителка 2164 лв. Безспорно е, че на 21.08.1989 г. дължимата сума за уравнение на дяловете в размер на 2047.50 лв. /след извършено прихващане/, е изплатена изцяло.

Относно средствата, с които е извършено заплащането на сумата за уравнение на дяловете е приложено решение от 21.11.1984 г. по гр.д.№ 3554/1982 г. на ВРС, с което е допуснато да бъде изнесен на публична продан втори жилищен етаж в описаната сграда, на стойност 40386.75 лв., като ищцата е имала право на 1/12 част и е получила сумата от 3365.58 лв.

Показанията на свидетелката Д. Ст. установяват, че през 1984 г. ищцата й споделила, че е изтеглила заем 3000 лв., за да наплати дела на леля си. Макар и не съвсем последователни, тези показания, съпоставени със значителния размер на получената от продажбата на жилищния етаж сума, обосновават извода, че уравнението на дяловете е заплатено изцяло с лични на ищцата средства, а имотът в м."*" не е станал част съпружеската 2 имуществена общност.

Безспорно е, че В. Ш. е починал на * г. и е оставил за наследници ищцата – съпруга и ответника – син.

Приложен като доказателство е съставен на 06.11.2002 г. нот. акт № 117, том VI, рег. № 12014, дело № 894/2002 г. на ВН № 194 за собственост върху 428 кв.м ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1428 кв. м, съставляващо парцел № ХVI-1547 кв. *, придобито от ищцата по давност.

Следователно, целият имот е придобит от ищцата по наследяване и съдебна делба.

На 11.04.2005 г. е сключен процесният договор за доброволна делба, чрез който ищцата е получила дял първи - поземлен имот с площ 633 кв.м., а ответникът – дял втори - поземлен имот с площ 802 кв.м. За уравнение на дяловете ответникът се е задължил да заплати на ищцата сумата 40000 лв., от които ищцата е заявила, че е получила 15000 лв., а остатъкът от 25000 лв. е следвало да бъде заплатен след кредит. Ищцата твърди, че страните са сключили договор за делба, за да спестят такси и разноски, но желанието й е било да прехвърли на сина си реална част от имота, описана като дял втори.

Ответникът оспорва към момента на сключване на договора за доброволна делба да е знаел, че имотът не е съсобствен и твърди, че едва през 2017 г. е узнал този факт, но независимо, дали като съделител или като приобретател по прехвърлителен договор, той е искал да получи същата част.

Следователно, исковете за нищожност, поради привидност и липса на форма на прикрития прехвърлителен договор, са неоснователни.

По правото на ищцата да се позове на липсата на форма по втория иск:

Страната не може да се позовава на липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, изхождайки от правния принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Знанието на ищцата, че не съществува съсобственост и сключването на договор за делба, въпреки това, е неправомерно поведение и тя не може да извлече от него правото да се позове на нищожност, поради което искът за нищожност, поради липса на форма, е неоснователен.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1686/29.12.2022 г. по гр.д.№

3052/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в

3 едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4