Решение № 4193 от 13.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4193 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110216382 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Т. Т. (подадена чрез адв. А. Б. – П.) срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-019801 от 06.10.2022г., издадено от Гергана Владимирова Борисова - Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя Т. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на А. Т. Т. са отнети и 10 контролни точки.

В подадената жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и при нарушение правото на защита на Т.. Твърди се, че било допуснато противоречие с разпоредбите на приложимия материален закон – 143, ал.10, изр.1, пр.2 от ЗДвП и чл.57, ал.1, т.5, изр. последно от ЗАНН. Не били посочени доказателствата, потвърждаващи твърдяното нарушение, а именно извършената дерегистрация на моторното превозно средство (МПС) да е била съобщена на Т.. Поради това се приема, че деянието не е виновно извършено. На следващо място в жалбата се твърди, че е допуснато и противоречие с разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК, чл.54, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Т. не бил писмено уведомен за правото му да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение. Претендира се и за нарушение на чл.57, ал.3 от ЗАНН, тъй като 1 жалбоподателят не бил уведомен за правата по чл.79б от ЗАНН. В Наказателното постановление не бил налице и реквизитът по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че НП е от 06.10.2022г., а касае деяние, свързано с управление на МПС със служебно прекратена регистрация от 30.12.2022г. В края на жалбата се посочва, че деянието е маловажен случай. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление поради противоречие с материалноправните разпореди, допуснати съществени нарушения на реквизитите му и поради маловажност на случая.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. Т. Т. се явява лично в съдебното заседание на 20.03.2023г. и се представлява пред СРС от адв. Б. – П.. В съдебно заседание на 20.03.2023г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. В съдебно заседание на 13.06.2023г. жалбоподателят не се явява пред съда. По време на съдебните прения пред СРС на 13.06.2023г. адв. Б. – П. пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на НП, както и за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото, във връзка с което адвокатът представя договор за правна защита и съдействие, както и списък с разноски.

Допълнително адвокатът представя в съдебно заседание на 13.06.2023г. и писмена защита. В нея се посочва, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС-то и за това, че превозното средство не е застраховано. Твърди се, че за да е действително прекратена регистрацията на МПС е необходимо освен получаване на уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18б, т.8, вр. т.10, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Твърди се, че не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Поради това се приема, че административното нарушение не е извършено от субективна страна. Цитира се и Тълкувателно решение № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Освен това се сочи, че при издаване на Наказателното постановление не са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Изтъква се, че от нарушението няма настъпили имуществени вреди. Нямало и доказателства, обосноваващи налагането на наказания не в предвидения от закона минимален размер. Жалбоподателят не е допускал друго нарушение и поради това не било ясно как наказващият орган е определил размера на наложените наказания. Твърди се, че несъобразяването с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение. Доколкото административно – наказващият орган не е обсъдил дали е налице хипотезата на маловажен случай, се посочва, че е нарушен и чл.52, ал.4 от ЗАНН. Претендира се и нарушено право на защита на жалбоподателя. С тези аргументи адв. Б. – П. моли СРС да отмени Наказателното постановление и при условията на евентуалност – да приложи чл.28 от ЗАНН. Иска се и присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 500 лева.

2

Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР - редовно призована, не се явява и не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на спора.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Лек автомобил „БМВ 528 И“ с рег. № СВ №№№№ МС е собственост на М.. Тъй като М. А. нямала шофьорска книжка, автомобилът й се управляван от лицето, с което тя съжителствата – А. Т..

От Гаранционен фонд изпратили на 03.12.2021г. до М. А. Уведомление № 009626 от 27.11.2021г., че МПС с рег. № СВ №№№№ МС няма данни за сключен и действащ към 27.11.2021г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, обаче, няма данни да е било получено на А.. Въпреки това от Гаранционен фонд изпратили на 29.12.2021г. към МВР уведомление, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването от Гаранционен фонд било получено в ОПП – СДВР по електронен път на 30.12.2021г. и веднага въз основа на него била прекратена регистрацията на лек автомобил „БМВ 528 И“ с рег. № СВ №№№№ МС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази служебно прекратена регистрация на МПС-то била съответно отбелязана в АИС-КАТ на 30.12.2021г., но за нея собственикът на автомобила не бил уведомен от ОПП СДВР.

На 07.05.2022г. около 02.15 часа А. Т. Т. управлявал лек автомобил „БМВ 528 И“ с рег. № СВ №№№№ МС в гр. София по бул. „Ал. Стамболийски“, с посока на движение от ул. „Булина ливада“ към бул. „Вардар“. Тогава Т. бил спрян за полицейска проверка, в хода на която се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Освен това Т. не представил на проверяващите го полицаи и контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Поради това св. Н. З., в присъствието на Б. Г., съставил срещу А. Т. Т. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 653601 от 07.05.2022г. - за нарушения на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Препис от този Акт е връчен на А. Т. Т. срещу подпис на 07.05.2022г.

След като на 07.05.2022г. Т. разбрал, че лек автомобил „БМВ 528 И“ с рег. № СВ №№№№ МС няма застраховка „Гражданска отговорност“, такава била сключена и след уведомление от Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на 09.05.2022г. в 11:34 часа била възстановена регистрацията на автомобила, за което било направено и съответното отбелязване в АИС-КАТ.

С писмо рег. № 4332р-27073/2022г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на 03 РУ – СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 07.05.2022г. на територията на 03 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП – СДВР изпратили административно – наказателната преписка на 03 РУ – СДВР, от където материалите били препратени към СРП. С Постановление на прокурор от СРП от 3

17.05.2022г. (изведено в деловодството на СРП на 06.07.2022г.) било възложено извършването на проверка, след която с Постановление на прокурор от СРП от 19.09.2022г.

(изведено в деловодството на СРП на 20.09.2022г.) било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер и пр. пр. № 24323/2022г. по описа на СРП била прекратена. Препис от този прокурорски акт, ведно с АУАН Серия GA № 653601 от 07.05.2022г. били изпратени по компетентност на ОПП – СДВР.

На 06.10.2022г. Гергана Борисова – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното Наказателно постановление № 22-4332-019801, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на А. Т. Т. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на А. Т. Т. са отнети и 10 контролни точки. Т. получил препис от това Наказателно постановление срещу подпис на 22.11.2022г. и на 06.12.2022г. подал жалба по пощата (чрез ЕКОНТ), която постъпила в ОПП - СДВР на 07.12.2022г. След препращането й, заедно с административно – наказателната преписка на СРС, на 22.12.2022г. е образувано настоящото дело пред СРС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите А. и З., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК - Постановление на прокурор от СРП за отказ да се образува досъдебно производство от 19.09.2022г.; писмо с рег. № 4332р-69527 от 30.11.2022г.; писмо до Началника на Сектор „Охранителна полиция“ при 06 РУ - СДВР с рег. № 4332р-69527 от 16.11.2022г.; справка картон на водача; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; транспортен етикет от 06.12.2022г.; писмо от СРП с вх. № 55328 от 28.02.2023г. с приложени копия на материали от пр. пр. № 24323/2022г. по описа на СРП (Постановление на прокурор от СРП за отказ да се образува досъдебно производство от 19.09.2022г.; АУАН Серия GA № 653601 от 07.05.2022г.; Постановление на прокурор от СРП за възлагане на проверка от 17.05.2022г.; писмо от Зам. Началник на ОПП-СДВР до Началника на 03 РУ-СДВР с рег. № 4332р27073/2022г.; справка за регистрации на МПС с рег. № СВ №№№№ МС; справка за собствеността на МПС с рег. № СВ №№№№ МС и справка картон на водача); писмо от ОПП – СДВР с вх. № 71847 от 15.03.2023г. (с приложени справка за регистрации на МПС с рег. № СВ №№№№ МС и справки за собствеността на МПС с рег. № СВ №№№№ МС) и писмо от Гаранционен фонд с вх. № 92663 от 03.04.2023г. (с приложени уведомления по чл.574, ал.10 от КЗ, справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. № СВ №№№№ МС и справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № СВ №№№№ МС).

Показанията на свидетеля З. се явяват неинформативни спрямо процесното 4 нарушение, тъй като той няма съхранен спомен относно проверката на лек автомобил „БМВ“ в гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“. Последното би могло да бъде оправдано с естеството на работа на Н. З. и обема на проверяваните от него автомобили. Въпреки това, обаче, от разпита на този свидетел се установява, че чрез справка с ОДЧ полицаите получават информация дали едно МПС е с прекратена регистрация, както и че не събират данни дали собственикът на МПС-то знае за прекратената регистрация. В тази част показанията на св. З. звучат непредубедено, достоверно и намират опора в справките на лист 39, лист 52 и лист 76 от делото. Поради това относно посочените тук обстоятелства показанията на свидетеля З. следва да се кредитират от съда. В останалата част (касателно доказване на елементи от фактическия състав на конкретното нарушение) показанията на свидетеля З. се явяват неинформативни, поради което съдът не ги постави в основата на фактическите и правните си изводи.