Определение № 22697 от 19.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22697 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20261110109814 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба от А. Л. П., ЕГН ********** срещу „................, ЕИК....................

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника ............. на длъжност „Старши специалист ръчно и автоматизирано тестване софтуер“, съгласно безсрочен Трудов договор 530 от 26.04.2021г. Поради забавено от работодателя плащане на дължими трудови възнаграждения е подала Заявление с вх. № 21/20.01.2026г. за прекратяване на трудовия й договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда и работодателят е издал Заповед № 02/20.01.2026г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 20.01.2026г. Посочва, че работодателят й е издал справка, в която признавал за неизплатени трудови възнаграждения за периода октомври 2024 г. до януари 2026 г., както и обезщетение за неспазен срок на предизвестие, дължимо при едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие от страна ищцата, както и дължимото обезщетение за 12 дни неползван платен годишен отпуск. Твърди, че ответникът не е заплатил никаква част от дължимите задължения. С оглед гореизложеното моли съдът да осъди ответника да заплати сумата в размер на 27 449,53 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от месец октомври 2024 г. до месец януари 2026 г., както обезщетение за забава върху вземанията за трудово възнаграждение в общ размер на 2980,55 евро, сумата в размер на 2628,43 евро, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 221 от Кодекса на труда за неспазено предизвестие, сумата в размер на 77,62 евро мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2026г. до 08.04.2026г., сумата в размер на 1660,06 евро - неизплатено обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда за 12 дни неползван платен годишен отпуск, заедно с 49,02 евро мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2026г. до 08.04.2026г., както и законна лихва върху 1 главниците от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С него признава претенциите на ищеца за неплатени трудови възнаграждения за периода месец октомври 2024 г. до месец януари 2026 г. до претендирания размер, възлизащ на EUR 27 449,53. Признава претенциите на ищеца за обезщетения по чл. 221 от КТ и чл. 224 от КТ се признават по основание. Признава претенцията за обезщетението по чл. 221 от КТ до размер от EUR 2 365,59, както и за обезщетението по чл. 224 от КТ - същото се признава до размер от EUR 1 494,05. Ответникът признава по основание дължимостта на законна лихва за забава. Посочва, че дължимата законна лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения за периода месец октомври 2024 г. - месец декември 2025 г. за периода от датата на настъпване на падежа на всяко от тях до датата на подаване на Исковата молба е в общ размер на EUR 2 519,74. Счита, че законна лихва за забава върху дължимите обезщетения по чл. 221 и чл. 224 КТ за периода от датата на настъпване на падежа им съгласно чл. 228, ал. 3 КТ (28.02.2026 г., вместо посочения в Исковата молба падеж 21.01.2026 г., респективно - от датата на настъпване на забава по отношение на изплащане на сумата от страна на Дружеството, а именно - 01.03.2026 г.) до датата на подаване на Исковата молба (08.04.2026 г.) в размер на EUR 42,44 (четиридесет и две евро и четиридесет и четири евро цента). Посочва, че законната лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м. януари 2026 г. за периода от датата на настъпване на падежа му съгласно уговореното между страните в трудовия договор (26.02.2026 г., вместо посочения в Исковата молба падеж 21.01.2026 г.) до датата на подаване на Исковата молба (08.04.2026 г.) е в размер на EUR 13,68.

Правна квалификация:

Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. чл. 221 от Кодекса на труда и чл. 224 КТ.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.

По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение, като е престирала съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение, както и размерът на трудовото възнаграждение.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава за плащането му и размера на обезщетението за забава.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже 2 заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ: В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че същото е прекратено, основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, срока на предизвестието и размера на последното брутно трудово възнаграждение база за изчисляване на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, за което съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, му указва, че не сочи доказателства.

СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника „............... на длъжност „Старши специалист ръчно и автоматизирано тестване софтуер“, съгласно безсрочен Трудов договор 530 от 26.04.2021г., което е било прекратено със Заповед № 02/20.01.2026г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 20.01.2026г.; 2) ответникът дължи на ищцата неплатени трудови възнаграждения за периода месец октомври 2024 г. до месец януари 2026 г. до претендирания размер, възлизащ на EUR 27 449,53; 3) ответникът признава дължимостта по основание на обезщетенията по чл. 221 и чл. 224 КТ.

По доказателствените искания:

Следва да се приемат представените от ищцата с исковата молба и ответника с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Исканията на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи поисканите с исковата молба документи, експертиза следва да бъдат оставени без уважаване, доколкото обстоятелствата по отношение на които са поискани са безспорни между страните.

Съдебно-счетоводна експертиза е необходима по въпроси № 2 и № 4, поставени в исковата молба, останалите въпроси не са необходими.

ПО ВЪПРОСА ЗА НЕОБХОДИМОСТ ОТ МЕДИАЦИЯ:

След преценка на обстоятелствата по чл. 140а, ал. 2 ГПК, според съда НЕ са налице предпоставките за задължаване на страните да се явят на информационна среща в производство по медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 3

29.09.2026г., от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА Съдебно-счетоводна експертиза по въпроси № 2 и № 4, поставени в исковата молба, останалите въпроси не са необходими.

НАЗНАЧАВА С. Ф. В. ОПРЕДЕЛЯ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ – 250 лв, от бюджета на съда.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.

СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ГПК (1) “Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на 4 делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.“ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5