Решение № 262 от 01.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000502451 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.№328805/16.06.2021 г., подадена от В. С. С., чрез адв.П.Д., срещу Решение от 26.05.2021 г., по гр.д.№11451/2020 г. на СГС, I ГО, 6 с-в, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против „ДЗИОбщо застраховане“ЕАД иск с правно основание чл.432 от КЗ, за присъждане на обезщетение над размера от 55 000 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази горница, за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат от ПТП, осъществило се на 29.02.2020 г. по вина на водача на л.а. „Субару Форестер“ с рег.№********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, в резултат на което е определен занижен размер на присъденото обезщетение, който не съответства на степента на търпените от ищцата неимуществени вреди, тежестта на телесните увреждания, и настъпилите трайни последици от тях, не са съобразени увеличените лимити на отговорността на застрахователите към момента на ПТП, конкретната икономическа конюнктура, и установената съдебна практика. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да бъде уважен до пълният му предявен размер, като се присъди на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 45 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от изтичане на 3-месечният срок, предвиден в КЗ – от 28.08.2020 г. до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на всички направени съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

1

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, ищцата е била освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси и разноски по делото, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срок е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№ 338663/20.07.2021 г., подаден от „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, чрез юрк. Ю. К.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба – в исковата молба е направено искане за присъждане на застрахователно обезщетение от 100 000 лв. за търпените неимуществени вреди, като ответникът счита, че това е определеният от ищцата размер на претендираното обезщетение. С ДИМ е признато като безспорно, че ответното дружество е изплатило доброволно 25 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. СГС е определил справедлив размер на дължимото обезщетение от 80 000 лв., от което е приспаднал платените 25 000 лв., и е присъдил на ищцата остатъка от 55 000 лв.

Поддържа се, че максималния размер, който може да бъде претендиран от ищцата от въззивната инстанция е разликата над определените от първостепенния съд 80 0000 лв. до първоначално претендирания размер от 100 000 лв. По същество се поддържа решението да е правилно и обосновано в обжалваната част, неоснователност на оплакванията на жалбоподателката, и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявяване на извънсъдебна писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от ГПК вх.№94-Н-90/27.05.2020 г., поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори, че е настъпило процесното ПТП на 29.02.2020 г., по вина на водача на застрахован при ответника л.а. автомобил „Субару Форестер“, както и че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Не се спори по качеството на ищцата на увредено лице по смисъла на чл.478,ал.2 от КЗ, механизма на ПТП, вида и характера на получените от ищцата телесни увреди, както и извънсъдебното изплащане от застрахователя на ищцата на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Спорен пред въззивната инстанция е справедливият размер на обезщетението за действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, за размера над 80 000 лв., както и дължимостта на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за размера над присъдения от 55 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв.

2

По спорния пред въззивната инстанция въпрос относно справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищцата, за претърпените от нея неимуществени вреди, по делото се установява следното:

От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№309180/21.04.2021 г. /на л. 102-105/ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в закрито многофрагментарно счупване на дясната раменна кост и травматична увреда на подмишничния и лъчевия нерви. За лечение на травматичните увреди ищцата е била хоспитализирана за 6 дни в периода от 29.02.2020 г. до 06.03.2020 г.; за 3 дни в периода от 11.09.2020 г. до 14.09.2020 г.; за 8 дни в периода от 07.01.2021 г. до 15.01.2021 г., или общо е провела болнично лечение за 17 дни. През тези периоди е претърпяла три оперативни интервенции: на 02.03.2020 г. е извършено открито наместване и фиксация на костта със заключваща пластина и винтове; на 11.09.2020 г. е извършено оперативно отстраняване на горния заключващ метален винт; на 11.01.2021 г. е извършено изваждане на металната пластина и винтовете, декортикация на костта, фиксация на костта с вътрекостен пирон, костна пластика от таза и серклаж с тел. В междинните периоди между хоспитализациите – от 06.03.2020 г. до 10.09.2020 г. /6 месеца/, и от 14.09.2020 г. до 07.01.2021 г. /4 месеца/, както и от 15.01.2021 г. до датата на изготвяне на заключението /до 21.04.2021 г. – 3 месеца/, или общо 13 месеца, лечението на ищцата е продължило в домашно-амбулаторни условия, и не е приключило. По време на лечебния процес ищцата е изпитвала болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 14-15 дни, а също така и след сваляне на мителата и започване на раздвижването на горния крайник за около два месеца, след втората операция за около 7-8 дни, и след третата операция за около 14-15 дни. През останалите периоди на лечебния процес болките са били с умерен и по-голям интензитет, и продължават понастоящем при движения и ползване на крайника. Болките ще продължават и вбъдеще, поради увредата на двата нерва. Впоследствие е наложително извършване на още една операция за изваждане на металните импланти, което ще причини на ищцата нови болки и страдания за около 2-3 месеца. С оглед характера и местоположението на травматичните увреждания, възрастта на ищцата /58 г. към момента на увреждането/, настоящото състояние, давността на травмата и вида на проведеното лечение, не се очаква да настъпи пълно възстановяване. На ищцата предстои извършването на нова операция за изваждане на имплантите, и последваща рехабилитация за период от няколко месеца. Едва след това би могло да се направи точна преценка на здравословното й състояние. Налице са настъпили трайни неблагоприятни последици за ищцата – хипотрофия на дясна раменна мускулатура; два трайни белега от операции – 9 см. и 16 см. на дясната раменна става, и траен белег от операция 11 см. в областта на левия хълбок; ограничения на движенията на дясната раменна става, която извършва движения 16% от нормата, ограничения на движенията на дясната лакетна става, която извършва движения 83% от нормата, ограничения на движенията на дясната гривнена става, която извършва движения в обем 43% от нормата; намален силов захват на дясната ръка.

Така приетото заключение на СМЕ съдът намира за компетентно изготвено, обосновано, и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства:

Епикриза от ИЗ№2796/85 от Медицински институт на МВР, Клиника по отопедия и травматология, за хоспитализация на ищцата в периода от 29.02.2020 г. до 06.03.2020 г.

/на л.6/, Епикриза от ИЗ №16011/2020 г. от УМБАЛ“Св. Анна“АД – София, Клиника по ортопедия и травматология, за хоспитализация на ищцата в периода от 11.09.2020 г. до 3

14.09.2020 г. /на л.14/; болнични листове за периода от 29.02.20 г. до 05.04.2020 г. /37 дни/, от 06.04.2020 г. до 05.05.2020 г. /30 дни/, от 06.05.2020 г. до 04.06.2020 г. /30 дни/, от 05.06.2020 г. до 04.07.2020 г. /30 дни/, от 25.12.2020 г. до 22.02.2021 г. /60 дни/, Обменна карта от 30.06.2020 г. от ВМА /на л.15/; Обменна карта от 21.09.2020 г. от ВМА /на л.16/; заключение от Компютърна томография на лява раменна става от 09.09.2020 г. /на л.17-19/; Амбулаторен лист №355/20.05.2020 г. /на л.20/; Медицински протокол от ЛКК №2153/03.09.2020 г. /на л.27/; Епикриза от ИЗ №540/2021 г. от УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД, за хоспитализация на ищцата в периода от 07.01.2021 г. до 15.01.2021 г. /на л.65-66/; резултат от рентгенография на десен хумерус – фас и профил от 05.03.2021 г /на л.67/; протокол от Електромиография от 18.03.2021 г.;

Експертно решение на ТЕЛК №0612/19.03.2021 г. /на л.70/; Медицинско направление за ТЕЛК от 10.11.2020 г. /л.71/; Медицинско направление за ТЕЛК от 17.03.2020 г. /на л.72/; рентгенографии от 21.10.2020 г., 04.02.2021 г., 29.02.2021 г., 05.03.2021 г., 13.04.2021 г.; Медицинско направление от 12.04.2021 г. за ТЕЛК /на л.92/; доказателства за извършени разходи за медикаменти, импланти, болничен престой, изследвания, кинезитерапевтични процедури, рехабилитация.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И. С. /етърва на ищцата/, от които се установява, че непосредствено след претърпяната много сериозна катастрофа ищцата не била на себе си, била много зле и тежко понасяла травматичното увреждане на дясната ръка. Болките били непрекъснати от увреждането, и продължавали до момента на разпита. Възстановяването протичало много трудно и бавно, не настъпвало вкостяване на ръката и постоянно възниквали проблеми.

Наложило се да посещава психолог. След първата операция имало още две манипулации, последвала втора операция, после трета. Понастоящем ищцата провежда рехабилитация, но се опасява, че ще остане инвалид за цял живот. Налага се свидетелката да й помага в домакинството. Изпитва постоянни болки и пие силни обезболяващи медикаменти. Била много променена – преди била много жизнен човек, но след увреждането напълняла много, отпуснала се, чувства се психически зле, отчаяна. Тя живее сама с детето си, което е момченце в 8-ми клас – няма други близки.

Животът й се променил драстично. След третата операция, при която взели кост от тазобедрената й става, за да я присадят на ръката, тя била съвсем неподвижна, на легло и с памперси. Наложило се да бъде обслужвана на легло в дома си за около една седмица, през която била в много тежко състояние. Впоследствие се налагало да бъде посещавана и подпомагана ежедневно, и до сега се налага един път в седмицата свидетелката и нейната дъщеря да я посещават, за да й помагат. Детето на ищцата също помагало в домакинските дейности. Понастоящем състоянието й се подобрявало, но ищцата не може да си вдигне ръката, не може да се среши, да се самообслужи при чисто женски нужди, не се е върнала към нормалния си живот, не е започнала работа, продължава рехабилитацията.