Решение № 1800 от 08.12.2025, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1800

Враца, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БОРИСОВА

При секретар СТЕЛА БОБОЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20257080700484 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.25з от Закона за МВР и чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Образувано е по жалба на Д.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 369005-68/14.10.2025 г. на директора на ОДМВР – Враца, с което е отказано заличаването на личните данни и криминалистичната му регистрация по част от посочените в заявлението полицейски регистрации.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с целта на закона и при нарушение на принципите за пропорционалност и защита на личните данни. Навеждат се доводи, че за всички посочени регистрации е налице ***************** след *липсва правно основание МВР да продължи да съхранява личните, биометричните и дактилоскопичните му данни; административният орган е извършил единствено формална проверка по Инструкция № 8121з-748/2014 г. без конкретна и индивидуална преценка на данните и без да съобрази практиката на ВАС и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно полицейските регистри; продължаващото съхранение на данни нарушава чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.5, пар.1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и чл.5, пар.1, б. „е“ от Директива (ЕС) 2016/680.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и задължаване на МВР да заличи всички лични данни за жалбоподателя от криминалистичните и информационните масиви, съхранявани по повод приключили наказателни производства, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директор на ОДМВР – Враца, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че за част от регистрациите сроковете за съхранение по Инструкция № 8121з-748/2014 г. не са изтекли и с оглед характера и множеството извършени деяния продължаващото съхранение е необходимо за целите на наказателното преследване и превенцията.

Жалбата е подадена от адресат на оспорения административен акт, чиито права и законни интереси се засягат от отказа за заличаване на данни, подадена е в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Поради това е процесуално допустима.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С писмено заявление вх.№ 369005-46/11.07.2025 г. Д.В.Ц. е поискал от директора на ОДМВР – Враца да бъдат заличени личните му данни, включително биометрични и дактилоскопични, съдържащи се в информационните масиви на МВР по редица полицейски регистрации, образувани по повод ***.

От представената служебна справка за * и от приложената административна преписка се установява, че срещу жалбоподателя в минал период са били водени няколко наказателни производства, част от които са приключили с **, други – с оправдателни * или прекратяване. Към датата на заявлението всички ** са * или са изтекли изпитателните срокове, като по отношение на всяко от осъжданията е настъпила абсолютна * по чл.88а, ал.1 от НК.

Във връзка със заявлението е изготвена подробна справка по отделните ЗМ/ДП/НОХД, въз основа на която директорът на ОДМВР – Враца е постановил Решение № 369005-68/14.10.2025 г. С него се уважава искането частично, като е разпоредено заличаване на личните данни на жалбоподателя по редица стари полицейски регистрации, свързани с дела, по които наказателната отговорност е отдавна заличена и е отказано заличаване за останалите регистрации, между които:

– **********************

– ****************************************************.

В мотивите на решението административният орган приема, че въпреки настъпилата по НК *, продължава да съществува необходимост от съхраняване на данните в криминалистичните масиви на МВР с оглед тежестта на **, множеството осъждания и необходимостта от информация за целите на превенцията и разследването на престъпления. Позовава се на Инструкция № 8121з-748/2014 г., според която за конкретните случаи сроковете за съхраняване на данните не били изтекли.

Решението е съобщено на жалбоподателя, който го оспорва в законоустановения срок пред съда.

Посочените факти са безспорни между страните и се установяват от съвкупността на събраните доказателства. По делото като доказателства са приобщени писмените документи, съдържащи се в административната преписка.

При така установената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от директора на ОДМВР – Враца, който съгласно чл.25з, ал.2 от ЗМВР е компетентен да се произнася по искания за заличаване на данни в информационните фондове на МВР. Решението е в писмена форма и съдържа мотиви. Нарушения в тази част не се констатират.

Спорът е относно материалната законосъобразност и съответствието на акта с принципите на защита на личните данни и практиката на националните и европейските съдилища, в контекста, както на национално законодателство, така и на чл. 17, а) от Регламент 2016/679 и на чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, с оглед даденото с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. тълкуване по приложение на закона, което е задължително за всички национални юрисдикции. Националното право урежда в чл.25, ал.1 от ЗМВР правомощието МВР да обработва лични данни за целите на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления. Съгласно чл.25д, ал.1 ЗМВР данните се съхраняват не по-дълго от необходимото с оглед целите, за които се обработват, а според чл.25з лицето може да поиска коригиране или заличаване на данните, когато те са неточни, непропорционални или ненужни.

Доколкото обаче полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, то тя попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в член 5 и член 13, параграфи 2 и 3 от Директивата, съгласно които се предвиждат срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на лични данни.

Приложение намират и чл.7 и чл.8 от Хартата на основните права на ЕС и чл.8 от ЕКПЧ, според които правото на личен живот и защита на личните данни може да бъде ограничавано само когато това е необходимо в демократичното общество, преследва се легитимна цел и е пропорционално.

От националното наказателно право – чл.85-88а НК – следва, че *************************************************

ЕСПЧ в решенията си по делата „* срещу *“ (2008 г.), „* срещу *“ (2020 г.) и др. приема, че безсрочното или прекомерно съхраняване на ДНК профили, отпечатъци и други идентификационни данни на лица, срещу които няма висящо наказателно производство или които са реабилитирани/оправдани, представлява намеса в правото по чл.8 ЕКПЧ и е непропорционално, когато не е налице убедителна необходимост за това.

В случая директорът на ОДМВР – Враца е отказал заличаването на няколко конкретни полицейски регистрации(въпреки че други са били заличени), както следва:

ЗМ 13/27.02.2002 г. – РУ Козлодуй за престъпление по *** Производството е приключило със споразумение по НОХД 319/2005 г., *, *; ЗМ 2291/23.11.2004 г. – РУ Враца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК (*). Производството е приключило с * по НОХД 226/2003 г., *;

ЗМ 551/22.03.2004 г. – РУ Враца ************************;

ЗМ 1045/25.05.2004 г. – РУ Враца за *************.Данните са били използвани във връзка с НОХД 319/2005 г. Безспорно е също така, че прекратяване на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6, включително при настъпилата реабилитация.

При съпоставка обаче между правото на ЕС и българското право в областта на полицейската регистрация и обработката на лични данни за целите й, СЕС достига до извод, че не е допустима подобна национална правна уредба и че тя противоречи на принципите на Директива (ЕС) 2016/680. С решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., образувано по повод преюдициално запитване на ВАС на РБ, СЕС приема, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, *********************на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Директива (ЕС) 2016/680, съображение 26, посветено на законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на личните данни изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Определя още, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. В съображение 34 изрично се сочи, че обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното разследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципи намират проявление в разпоредбите на чл. 5 (подходящи срокове за съхранение и проверка), чл. 10 (съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни) и чл. 13 (допълнителна информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни и за критериите, използвани за определянето му и съображения за законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставяне на тази информация на субекта на данните) от Директивата.