Решение № 442 от 05.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Велико Търново, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234100500735 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 443 от 26.06.2023 година по гр. д. № 1687/2022 год. РС – Горна Оряховица е осъдил Г. Й. Г. да заплати на „Е.М.“ ЕООД сумата от 4500,00 лв. – част от неизплатена главница по договор за потребителски кредит № .../18.09.2009г., сключен между „Ю.Е.Д“ България“ АД – кредитодател и Г. Г. - кредитополучател, дължима за периода от 18.04.2019г. до 18.09.2021г., ведно със законната лихва от 13.10.2022г. до окончателното плащане на тази сума; сумата от 934,51 лв. - възнаградителна лихва за периода от 13.10.2019г. до 18.09.2021г., като е отхвърлен иска за част от договорната лихва в размер на 452,21 лв. поради погасяване по давност на вземането. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни възраженията на ответника Г. за недопустимост на предявения иск, за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит от 18.09.2009г., поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи. С решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските по делото съразмерно на уважената част от иска и обратно – ищецът да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска.

1

Против решението, в частта му с която искът е уважен и са отхвърлени възраженията на ответника, е подадена въззивна жалба от ответника Г. Й. Г. чрез пълномощник адв. С. И..

Жалбоподателя навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Поддържа възраженията за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона и добрите нрави и поради това, че съдържа неравноправни клаузи. Излага подробни аргументи и доводи, аналогични на тези, изложени пред първоинстанционния съд. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноските по делото. Не сочи нови доказателства, не прави искане за събиране на доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от ищеца „Е.М.“ ЕООД, представляван чрез пълномощник адв. П. В. от САК. Оспорва подадената въззивна жалба и изложените в нея възражения относно неправилността на решение като неоснователни.

Поддържа становище, че в хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, от които се установява основанието на претендираното от ищеца вземане – валидно сключен договор за потребителски кредит между Банката, прехвърлител на вземането, и ответника. Липса на изпълнение от страна на ответника на задълженията по валидно сключения договор за потребителски кредит. Действителен договор за прехвърляне вземането на батката против ответника на ищеца по делото – ответник по въззивната жалба и надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Доказан е и размерът на претендираните вземания за главница и лихва. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явяват редовна и процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледан по същество.

2

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от ищеца „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ... срещу Г. Й. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Е.М.“ ЕООД твърди, че между „Ю.Е.Д България“ АД /с настоящо наименование „Ю.Б.“/ ЕИК ...и Г. Й. Г. – ответник, е сключен Договор за потребителски кредит № ... от 18.09.2009 г., по силата на който на ответникът като кредитополучател е предоставен паричен кредит в размер на 14580 лв. от Банката като кредитодател и който кредит бил усвоен чрез плащане с банково бордеро № .../18.09.2009г. при лихвен процент посочен в чл. 3 от Договора. Ответникът поел задължението да върне кредита на 144 месечни вноски с краен падеж на цялото вземане 18.09.2021г. Уговорен бил погасителен план, в който били определени всяка една месечна вноска главница и лихва и падежна дата. Ответникът изпълнил част от задълженията си, като останало неизплатено задължение към 18.09.2021г. – главница в размер на 14201,34 лв. и договорна лихва 2397,05 лв. Твърди, че към датата на предявяването на иска целият кредит е изискуем. Ищецът твърди, че Банката с договор за продажба на вземане от 18.09.2016г. е прехвърлила на него вземанията спрямо Г. Г., произтичащи от посочения договор за потребителски кредит.

Твърди, че до ответника е изпратено уведомление за извършената цесия, за което ищецът бил упълномощен от Банката. Предвид това моли съда да ги призовем на съд и след като докаже твърденията си да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4500 лв. – част от неизплатената главница в размер на 14201,34 лв. и сумата от 500 лв., представляваща част от неизплатена договорна лихва з общ размер от 2397,05 лв. за периода от 01.04.2019г. до 18.09.2021г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира съдебни разноски.

Ответникът Г. Й. Г., чрез адв. С. И., е подал писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца.

Направил е възражение за недопустимост на иска, поради неясен петитум на исковата молба.

Прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, сключен със „Ю.Е.Д България АД“, поради нарушаване изискванията на Закона за потребителния кредит – чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 2, т. 7, т. 9-12, т. 16 и т. 18 ЗПК - Договорът не съдържал по ясен и разбираем за ответинка подробна информация за размера на задължението, условията за усвояването му подновяването на договора, лихвения процент, ГПР, условията за издължаване, погасителен план и др. Клаузите по договора не били индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, както и че договорът съдържал неравноправни клаузи, тъй като ответникът като потребител не можел да прецени икономическите последици от сключването на договора. Твърди неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 10 и т.

12 от ЗЗП. Прави възражение за погасителна давност по отношение на претендираното вземане за главница и лихва. Оспорва банката да е изпълнила задължението си да предостави кредита. Оспорва валидността на договора за цесия и да е било налице валидното му уведомяване като длъжник. Оспорва като нищожна и клаузата относно 3 договорената лихва. Въз основа на всички тези възражения претендира искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.

При тези твърдения искът правилно е квалифициран като такъв по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло изяснената фактическа обстановка по делото от първоинстанционния съд и не намира за нужно да я възпроизвежда отново в подробности.

Безспорно се установява, че между Ю.Б. АД и ответника Г. е бил сключен договор за потребителски кредит на 18.09.2009 година по силата на който Банката като кредитор е предоставила на Г. като кредитополучател потребителски кредит в размер на 14580,00 лв. договор за потребителски кредит № ... от 18.09.2009г. със задължението да го върне на равни месечни вноски до 18.09.2021 година. Изготвен е погасителен план, в който ясно и точно е посочена всяка погасителна вноска, падежна дата, размер на главница и размер на лихва, което прави неоснователно възражението на ответника, че такъв липсва и същия не е ясен.

В договорът е уговорен и какъв е лихвения процент, ГПР също по ясен и разбираем начин.

Установено е, че Банката е изпълнила задължението си да предостави кредита и последния е усвоен от длъжника – ответника като с част от предоставената му сума е погасено негово задължение по друг договор за кредит в размер на 14542,61 лв. /рефинансиране на текущ кредит/, а остатъкът от сумата в размер на 37,39 лв. е получен по посочена от ответника банкова сметка. Изслушаната съдебно икономическа експертиза е констатирала, че ответникът е извършил плащания за погасяване на задълженията си по посочения договор в общ размер от 934 лв., последното плащане е осъществено на 16.02.2010г., при което неплатени се явяват 138 броя погасителни вноски, ответникът е изпаднал в забава, а паричните вземания за главница и за договорна лихва са ликвидни и изискуеми в пълния им неплатен размер съответно - 14346,90 лв. /главница/ и 18020,10 лв. /договорна лихва/, двете считано за периода от 18.02.2010г. до 18.09.2021г. ответникът не е представил доказателства да е изпълнил задълженията си до момента на приключване на устните състезания.

Установено е също така по безспорен начин, че между кредитора „Ю.Б.” АД и „Е.М.“ ЕООД - ищеца, възникнало облигационно правоотношение по силата на валидно сключен и действителен договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. и приложение 1 към него, по силата на което правоотношение Банката е прехвърлила в полза на „Е.М.“ ЕООД вземанията си срещу Г. Г., произтичащи от договор за потребителски кредит № ... от 18.09.2009г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

При тези факти и въззивния съд достига до извод за основателност на предявените и с ко в е . Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, 4 които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска за главницата. Основателен е и иска за присъждане на договорната лихва така както е предявена в размер на 500,00 лв., а не в присъдения от първоинстанционния съд размер от 934,51 лв. Решението на районния съд за присъденото над 500 лв. се явява такова свръх петитум, като присъдено по непредявена претенция с оглед на което решението в тази част на основание чл. чл. 270, ал. 3 ГПК следва да го обезсили в тази част относно присъдените 434,51 лв. В останалата част решението следва да бъде потвърдено, с оглед и изводите на въззивната инстанция за основателност на предявените искове като изцяло се споделят изложените от първоинстанционния съд подробни и изчерпателни мотиви И съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към тях..