Решение № 704 от 25.06.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3272/2020
- Вид
- Решение № 704
- Подписан
- 25.06.2021
- Състав
- Нели Куцкова, Мария Яначкова, Яна Вълдобрева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45, 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429 - 437 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - 437 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - 437 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - 437 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - 437 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - 437 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - 437 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - 437 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 - 437 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 и сл. · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 704 гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Нели Куцкова
Яна Вълдобрева
Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000503272 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1269 от 2020г. по гр. д. № 9230/2018г. Софийски градски съд, ГО, 1 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Б. Р. Б. сумата от 10 000 лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 06.02.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л. а. Мерцедес с ДК № ***, ведно със законната лихва от 17.02.2017г. до изплащането, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер 30 000 лв.; осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на К. М. Я. сумата от 12 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 06.02.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л. а. Мерцедес с ДК № ***, ведно със законната лихва от 17.02.2017г. до изплащането, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер 60 000 лв.; осъдил ответника да заплати на адв. С. Б. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 922.67 лв.; осъдил ищците да заплатят 1 на ответника разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 3 498.22 лв.; осъдил ответника да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 916.67 лв.
ЗД „Бул инс“ АД е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д.
№ 9230/2018г. на СГС, І ГО, 1 състав в негови осъдителни части – над размера от присъдените размери на обезщетенията от 5 000 лв. С доводи за нарушение на чл. 45, 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете над посочения размер.
Б. Р. Б. и К. М. Я. са подали частна жалба срещу определението на съда по чл. 248 ГПК.
За да постанови решението си по исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците са възникнали вземания по 432, ал. 1 КЗ в размер на по 10 000 лв. и 12 000 лв., за което съдът е съобразил заключението на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания. СГС е приел за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан от страна на пострадалите.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалвана осъдителна част.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание 2 застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
В случая, с оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищците части не е обжалвано изцяло, въпреки общите доводи на жалбоподателя за недоказано деликтно поведение на застрахования при него водач, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че те са пострадали лица от ПТП, станало на 06.02.2016г., от което са им причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, като правоизключващи възражения, с които се отрича осъществяването на непозволено увреждане, са преклудирани от силата на пресъдено нещо – правна последица от влязлото в сила решение (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).
Спорно във въззивното производство, при това положение, с оглед доводите на жалбоподателя срещу осъдителни части на първоинстанционното решение, очертаващи спорния предмет, е на първо място какъв е размерът на обезщетенията, предназначени да възмездят болките и страданията, понесени от ищците, чиято легитимация като пострадали лица е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението с оглед причинените травматични увреждания от ПТП се оспорват като неправилни поради нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД).
Не е било спорно, че процесното ПТП от 06.02.2016г., посочено като вредоносно събитие, е настъпило на път ІІІ-305 на разклона за с.Ъглен, общ.Луковит, между управлявания от застрахования при ответника водач т. а.
Мерцедес и л. а. Пежо с ДК № ***, управляван от ищеца Б.Б., в който другата 3 ищца К.Я. е била пътник. На настоящия етап от производството въззивният съд изхожда и от положението, установено в първоинстанционното производство посредством заключението на автотехническата експертиза, изготвено въз основа на протокола за ПТП с пострадали лица, отразяващ участниците в него и пътната обстановка към момента съставянето му (чл.
179, ал. 1 ГПК), както и с оглед показанията на делинквента св. А., застрахованият при ответника водач на т. а. Мерцедес, че при приближаване на кръстовище той не е спрял на пътен знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/ и е отнел предимството на движещия се на пътя с предимство водач – ищецът Б.. Вследствие на това е реализирал челен удар с движещия се по пътя с предимство л. а. Пежо (за който ударът е бил челен ), който е бил оборудван с обезопасителни колани на всички места. Не е спорно на настоящия етап от производството и, че ищцата Я. е била пътник на задната седалка зад шофьора – ищецът Б., в л. а. Пежо.
От заключението на вещото лице ортопед - травматолог по изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, е установено, че в резултат на посоченото ПТП ищецът Б. е получил следните увреждания: контузия на главата, хематом на главата с размери 5/5см, мозъчно сътресение и охлузна рана на лявата предмишница, а ищцата Я. е получила контузия на лицето и счупване на носните кости в основата им. По своя медикобиологичен характер получените от ищеца увреждания са причинили разстройство на здравето, без опасност за живота, което му е причинило болки и страдания. Мозъчното сътресение е било лека степен /обнубилацио/ без посттравматична неврологична симптоматика. Липсват медицински данни за загуба на съзнание, а при прегледа в болничното заведение непосредствено след инцидента той е бил контактен и адекватен, като след извършените изследвания е бил освободен от болницата с предписано обезболяващо лечение. Лечебният и възстановителен период при него е приключил за срок от 30 дни, в който е имал главоболие, лек световъртеж, болки в травмираните области, които бързо са намалявали интензитета си след употреба на обезболяващи средства. Към момента на изготвяне на заключението (м.
04.2019г.) пострадалият е напълно възстановен, без остатъчни негативни последици или усложнения. Получените от ищцата Я. телесни увреждания в областта на главата също са причинили временно разстройство на здравето, 4 неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания, както и временно затруднение на дишането през носа. При прегледа непосредствено след инцидента, освен посоченото счупване на носните кости, не са били установени други травми, а за самото счупване не е било проведено оперативно лечение или друга медицинска манипулация вероятно поради това, че фрактурата не е била разместена. Тя също е била освободена от болницата след извършване на изследвания и й е предписано обезболяващо лечение. Общият лечебен и възстановителен период при нея е приключил за срок от 2 месеца, в който е търпяла болки и страдания в областта на носа и травмираните части на лицето, отзвучавали бързо с употреба на обезболяващи средства. Към момента на изготвяне на заключението вещото лице е приело, че тя е възстановена напълно, без остатъчни негативни последици и усложнения, доколкото липсват и съответни медицински документи, удостоверяващи такива усложнения.
С оглед механизма на ПТП и получените увреждания в неоспореното заключение на СМЕ е прието още, че ищецът – водач на л.а.
Пежо е бил с поставен обезопасителен колан, а ищцата е била без такъв колан с оглед механизма на ПТП, местоположението й и получените от нея травми.
В случай, че е била с поставен колан, главата й нямало да достигне до облегалката на предната седалка и да получи удар в областта на лицето и фрактура на носните кости.
За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. М. и св. Б. – баща на ищеца, чийто показания подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК. От показанията им е установено, че ищците живеят на съпружески начала и имат две деца. След катастрофата те били уплашени, а впоследствие станали раздразнителни, получили и главоболие. Ищецът вече изпитвал страх от шофиране и не управлявал автомобил, не можел да се качва и нависоко заради това, че имал световъртеж, а работил като строител.
Свидетелят Б., който е бил пътник в автомобила на предната седалка, твърди още, че и двамата ищци са били с поставени колани, като отзад имало еърбег, който се отворил. Показанията му не кореспондират с приетото в заключението на СМЕ по отношение на механизма на получаване на травмите от ищцата, няма и данни травмите да са получени от въздушна възглавница, 5 индиция, за което е, че по лекия автомобил, управляван от ищеца, не е описано наличие на пасажерски еърбег, а сред видимите щети в констативния протокол за ПТП фигурира еърбег на волана. По тези съображения, въззивният съд не кредитира в тази им част показанията на св. Б., подлежащи на преценка по реда на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото с оглед възможната му заинтересованост в полза на ищците, тъй като не са в унисон с приетото въз основа на специални знания за начина на получаване на уврежданията от пострадалата. Св. Б. твърди и, че от счупването носът на Красимира останал изкривен и тя се притеснявала от козметичния дефект, но и за такава деформация по делото няма медицински данни, поради което въззивният съд възприема заключението на СМЕ, в което е формиран извод, че пострадалата е възстановена без остатъчни негативни последици и усложнения.
С оглед приетото за установено по-горе, въззивният съд намира, че дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди, срещу чийто присъден от първата инстанция размер са направени общи оплаквания относно преценката на релевантните факти за определянето им и като резултат за нарушение на чл. 52 ЗЗД, не могат да бъдат определени в размер, по-малък от 10 000 лв., съотв. 12 000 лв. В приложение на чл. 52 ЗЗД, при приетото за установено по делото относно характера и тежестта на увреждането на здравето на пострадалите, които в активна млада възраст (на навършени 25г., съответно 23 г. ) са получили контузии в областта на главата и лицето, ищецът - сътресение на мозъка, хематом на главата и охлузна рана, а ищцата счупване на носните кости в основата им, както и претърпените от тях болки и неудобства от физическо естество за посочения в заключението на СМЕ период, присъщи на уврежданията, вкл. характера и продължителността на лечението (включващо медицински преглед, при условията на спешност, след настъпването на инцидента, и последващо домашно лечение), типичните за травмите главоболие, световъртеж, затруднено дишане през носа при ищцата и не на последно място преживения стрес от ПТП, довел при ищеца и до страх от шофиране, при съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за 6 икономическите условия, въззивният съд счете, че обезщетение в размер на 10 000 лв. и на 12 000 лв. ведно със законната лихва от момента на присъждането й (относно момента на забавата не е повдигнат спор ) не нарушава принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и не води до обогатяване на увредените лица. За да счете, че обезщетения в посочения размер не са завишени и не нарушават принципа на справедливостта, въззивният съд взе предвид посочените по-горе обстоятелства и главно характера и тежестта на уврежданията на млади хора, причинени през 2016г., и психоемоционалното им състояние след настъпването на травматичното събитие. При това положение, общите доводи, релевирани от жалбоподателя, за нарушение на чл. 52 ЗЗД се явяват неоснователни.