Решение № 213 от 14.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 14.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110215230 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-2300467 от 04.10.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София област, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „СМАРТ **** с ЕИК ***, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се изтъква, че наказващият орган не е отчел представените документи и дадени от работодателя обяснения, като неправилно и без да изложи мотиви е изключил приложението на чл.415в КТ, както и не е обосновал размера на санкцията. Наред с това се сочи, че неправилно е определена датата на нарушението, както и, че е налице неяснота относно естеството на нарушението- неизпълнение на предписание или незаплащане на трудовото възнаграждение. В допълнение се сочи, че за служителя не са настъпили неблагоприятни последици, доколкото самият той е бил недобросъвестен като неправомерно е отнел движими вещи собственост на дружеството, както и, че за едно и също нарушение на дружеството са наложени единадесет отделни имуществени санкции в размер на 2000 лева всяка, с което е утежнено положението на работодателя.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - ДИТ-София област, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Иванов, който моли НП да бъде потвърдено като изтъква, че от събраните по делото доказателства, в частност представено от работодателя сведение, се установява по безспорен начин неизпълнението на даденото предписание. На следващо място се отхвърлят изложените в жалбата аргументи, като се изтъква, че датата на нарушението е посочена както в АУАН, така и в НП, като същите съдържат всички изискуеми от закона 1 реквизити, в заключение се излагат съображения за неприложимост на правилото на чл.415в КТ, доколкото нарушението е неотстранимо. Претендира за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна-възнаграждение за един юрисконсулт.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „СМАРТ ***” ЕООД, с ЕИК ***, е търговско дружество със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Каблешков“, № 61, вх.Б, ет.7, ап.35, представлявано от управителя – Георги Узунов.

В периода 08.06.2023г. 19.06.2023г. инспектори при на ДИТ София-област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „СМАРТ ***” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, включително относно изплащане на дължимите трудови възнаграждения на работници и служители на дружеството. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР3132506/19.06.2023г., връчен на същата дата на представител на дружеството с изрично пълномощно за представителство пред ИА ГИТ.

В хода на проверката, на база представена от дружеството информация било констатирано забавяне в изплащането на определено и начислено трудово възнаграждение за месец март 2023г. на редица служители включително трудово възнаграждение в размер на 6202.33 лева, дължимо на служителя Мирослав Кирилов Стефанов.

Във връзка с констатираните по време на проверката нарушения, включително посоченото, в изготвения от страна на контролните органи протокол, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, били издадени задължителни предписания на „СМАРТ ***” ЕООД, като съгласно т.1 от диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било издадено предписание в срок до 19.07.2023г. да заплати на Мирослав Стефанов трудовото възнаграждение за извършената от него през месец март 2023г., работа. Няма данни предписанието, имащо характер на принудителна административна мярка, да е било атакувано пред горестоящия административен орган или съда. Принудителната административна мярка, с която се формулира предписанието е влязла в сила и подлежи на изпълнение от страна на нейния адресат.

С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, била извършена последваща проверка на „СМАРТ ***” ЕООД, от страна на инспектори при ДИТ София-област, за което бил съставен Протокол № ПР 2328858/04.08.2023г.

По време на проверката била изискана информация за изпълнение на дадените с предходния протокол предписания. От страна на дружеството не били представени доказателства за изпълнение на предписанието под № 1, като липсвали каквито и да било документи, доказващи изплащането на трудовото възнаграждение на служителя Мирослав Стефанов или, който и да е друг служител за месец март 2023г., нито в първоначално указания срок, нито до приключване на допълнителната проверка на 04.08.2023г. В нарочни писмени сведения от упълномощения представител на дружеството било отразено, че предписанията, свързани с изплащането на трудовите възнаграждения не са изпълнени.

В тази връзка на 04.08.2023г. от страна на свидетеля И. Г. главен инспектор в ДИТСофия област бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 232300467, с който срещу „СМАРТ ***” ЕООД, било повдИ.о административнонаказателно обвинение за това, че не е изпълнило в срок даденото под № 1 от протокол от 19.06.2023г. предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на посоченото в протокола лице, квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 23-2300467 от 04.10.2023г., издадено от директора на Дирекция 2

„Инспекция по труда”-София област, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „СМАРТ **** с ЕИК ***, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля И. Г., дадени в хода на съдебното следствие и приложените по делото писмени доказателства- Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2321506/19.06.2023г., Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2328858/04.08.2023г., АУАН № 23-2300467 от 04.08.2023г., НП № 23-2300467 от 04.10.2023 г., идентификационна карта, пълномощно с нотариална заверка на подписа, сведения от работодателя, представени по време на проверката, Заповед № 3-0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, заповед за назначаване и длъжностна характеристика на актосъставителя и наказващия орган.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Г., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателни сведения за елементите от състава на нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, както и на спор по правото, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това.

АУАН № 23-00467 от 04.08.2023г. е издаден от компетентен орган - главен инспектор при ДИТ-София област, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама свидетели. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ се числи и ИА “ГИТ”, съответно нейните подразделения и служители, какъвто е свидетеля Г., служител на ДИТ София област, на длъжност главен инспектор в агенцията. Актът е подписан от съставителя и свидетеля по акта, съгласно изискванията на чл. 43, ал.1 от ЗАНН и е предявен на представител на дружеството нарушител. На следващо място актът отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение.

Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган, съгласно т. 5 на Заповед № 3-0864 от 17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ.

Атакуваното наказателно постановление № 23-2300467 от 04.10.2023г. е издадено в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН като е налице пълно 3 съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП. При съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН, в частност посочения в жалбата порок- липса на дата на извършване на нарушението, като същата е изрично посочена -20.07.2023г., денят следващ изтичането на срока за изпълнение на предписанието. Нарушението е ясно дефинирано, както от фактическа, така и от правна страна, като не съществува съмнение, че дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че не е изпълнило дадено задължително предписание, издадено на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ, като това е изрично отразено на стр.2 от НП- "Административното наказание е наложено за неизпълнение на задължително предписание(ПАМ)...", което именно кореспондира и с правната квалификация на извършеното, а именно нарушение по чл.415, ал.1 КТ.

В хода на административно-наказателното производство на дружествотожалбоподател е било повдИ.о обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се изразява в това, че „СМАРТ ***” ЕООД, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като не е изпълнило даденото му предписание под № 1 от Протокол за извършена проверка от 19.06.2023г., и не е изплатило на служителя Мирослав Кирилов Стефанов, дължимото за месец март 2023г. трудово възнаграждение , в указания в предписанието срок, а именно до 19.07.2023г., нито след това.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под посочената в НП материално-правна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно изричния текст на предписание под № 1, дадено в Протокол за извършена проверка ПР2321506/19.06.2023г., връчен на същата дата, дружеството жалбоподател е следвало в срок до 19.07.2023г. да изпълни задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение за месец март 2023г. на посочения в предписанието служител. Предписанието е издадено в изпълнение на правомощията на контролните органи по чл.404, ал.1, т.1 КТ и е насочено към отстраняване неизпълнение на задължение на работодателя, произтичащо от изрична норма на трудовото законодателство. Тук е мястото да се отбележи, че посочените предписания представляват принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, като в тази си част Протоколът за извършена проверка представлява съвкупност от отделни индивидуални административни актове, всеки, от които подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност, на самостоятелно оспорване по административен и съдебен ред, както и на отделно изпълнение, в който смисъл ирелевантно е обстоятелството дали са издадени или не и други наказателни постановления във връзка с останалите предписания дадени със същия протокол.