Решение № 35 от 16.03.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Карнобат, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева И. при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело № 20212130100352 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Цавурска и Янислав Бориславов Янакиев, с пълномощник ХР. АТ. АТ. - юрисконсулт, съдебен адрес гр.София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3 против СН. Й. ИВ., ЕГН:**********, постоянен адрес обл.Бургас, община Карнобат, село А.. С исковата си молба ищецът е предявил положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите от: 1000 лв. главница; 175.31 лева - договорна лихва върху главницата за периода от 18 юни 2018 г. до 13 февруари 2019 г.; 121.72 лихва – лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от 19 юни 2018 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

С исковата молба се претендират съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство. Твърди се от ищеца, че между „Вива кредит" ООД като заемодател и ответника СН. Й. ИВ.- заемополучател бил сключен договор за паричен заем № 5440720 от 19 май 2018 г., с който на ответника бил предоставен паричен заем в размер на 1000 лева. Съгласно договора заемополучателят СН. Й. ИВ. се задължила да погаси заема като върне сумата от 1599.75 лева, на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 177,75 лв., в която включвала част от дължимата главница, лихва и такса експресно разглеждане. С.И. не погасявала задължението си по заема.

1

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 март 2019 г.

„Вива Кредит" ООД, прехвърлило вземането си към СН. Й. ИВ. на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД. Цесионерът „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновава правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.

В законния срок ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции с твърдения, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника, тъй като уведомлението за извършената цесия не е връчено на ответника, а на особения представител.

Твърди се, че договорът за паричен заем сключен между цедента „Вива Кредит" ООД и С.И. е нищожен поради несъответствието му с законовите изисквания, тъй като към същия не е приложен погасителен план, което води до пълната му недействителност, (нищожност) - арг. чл. 22 ЗПК, за което особеният представител се позовава на императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК.

В съдебно заседание дружеството –ищец редовно призовано не изпраща представител. Депозира молба, с която поддържа исковите претенции, оспорва отговора на ответника и изложените в него твърдения, позовавайки се на Европейското законодателство и съдебна практика.

Особеният представител на ответника адв. Т. се явява в съдебно заседание и моли за отхвърляне на исковите претенции.

По делото съдът допусна и прие СИЕ.

Карнобатският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5440720, сключен на 19.05.2019г., „Вива Кредит“ ООД, като заемодател, предоставило на СН. Й.

ИВ., като заемополучател, сумата от 1000 лева. С.И. се задължила да върне заема на заемателя в срок от 9 месеца, на равни погасителни вноски, на точно уговорени между страните дати – 18.06.2018г., 18.07.2018г., 17.08.2018г., 16.09.2018г., 15.11.2018г., 15.12.2018г., 14.01.2019г., 13.02.2019г. Съгласно договора страните са уговорили възнаградителна лихва при фиксиран годишен процент от 40,30 % и общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 1599,75 лева.

На 01.12.2016г. между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, е сключен рамков договор за прехвърляне на 2 парични задължения по силата, на който вземането на „Вива Кредит“ ООД срещу С.И. е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.

Ответникът – длъжник С.И. погасявал задълженията си по договора, поради което ищецът се снабдил със заповед № 270/06.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 469/2020 г. по описа на КбРС, с която е разпоредено на ответника СН. Й. ИВ. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сумата от 1000 лв. –главница, дължима договор за паричен заем №

5440720/19.05.2018г, сумата от 175,31 лв. лихва за забава за периода от 19.06.2018г. до 13.02.2018г., 121,72 лева – обезщетение за забава за периода от 19.06.2018 г. до 19.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по пощата в съда – 26.06.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 75,00 лева –дължими разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В изпълнение на разпореждане от 20.01.2021г., дадено на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното производство по ч. гр. д. № 270/2020 г. по описа на КбРС, в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

От заключението на приетата по делото СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, ответникът С.И. не е извършвала погашения на кредита и дължи сумите - главница за периода от 18.06.2018г. до 13.02.2019г. в размер на 1000 лева, дължима договорна лихва в размер на 171,31 лева, мораторната лихва върху главницата за периода от 19.06.2018г. до 19.06.2020г. в размер на 168,16 лева. Видно от заключението на вещото лице ГПР по чл.2, ал.1 т.8 от договора включват само лихвите по договора, по посочения фиксиран годишен процент в размер на 40,30 %, но не включват други разходи за такси и комисиони. В така посочената вноска от 177,75 лева са включени погасяване на главницата, лихвата и такси от 47,16 лева.

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 240-241 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1000 лв. - главница; 175.31 лева -договорна лихва върху главницата за периода от 18 юни 2018 г. до 13 февруари 2019 г.; 121.72 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 19 юни 2018 г. г.

- датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението в съда по пощата 26 юни 2020 г., до окончателното изплащане на дължимите суми.

Няма спор по делото, че между „Вива Кредит“ ООД и СН. Й. ИВ. е бил сключен договор за предоставяне на паричен заем по силата, на който „Вива 3

Кредит“ ООД е предоставил на заемополучателя С.И. парична сума под формата на заем, при уговорката за разсрочено погасяване. Предвид характеристиките на договора за него се прилагат разпоредбите на ЗПК.

Предвид оспорването, направено от особения представител, по делото следва да се изясни въпросът дали цесията е надлежно съобщена на длъжника по договора, след като уведомлението за извършената цесия не е стигнало до него преди подаването на исковата молба и надлежно ли е уведомен ответникът, ако уведомлението за цесия е връчено на особения представител с исковата молба. От особения представител се поставя и въпросът относно това дали уговореното в договора като размер на месечно плащане от 177,75 лева и посочени падежи на 9 броя месечни погасителни вноски за периода 18.06.2018 г. -13.02.2019 г., съставлява погасителен план, по см. на чл. 11, т.

11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор да осъществи уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на задължението в полза на новия кредитор, като това уведомление няма действие по отношение редовността на цесията, а има за цел да сведе до знанието на длъжника на кого следва да продължи за заплаща задължението си. Съдебната практика е константна при разбирането си, че новият кредитор може да осъществи тази дейност по уведомяване на длъжника, стига да бъде надлежно упълномощен от стария кредитор и в тази посока има ангажирани доказателства от ищеца, който е упълномощен от „Вива Кредит“ ООД да изпрати уведомление до ответника за извършената цесия. Следва да се посочи обаче, че съдебната практика приема, че уведомяването за осъщественото прехвърляне на вземането може да бъде осъществено и в хода на съдебното производство с получаване на препис от исковата молба и приложените към нея документи, като бъде прието, че на длъжника надлежно е съобщена цесията, включително и в хипотезата, при която последният в съдебното производство е с назначен особен представител. Препис от исковата молба, към която се съдържа и самия договор за цесия, Приложение № 1/01.03.2019г. към договора за продажба и прехвърляне на вземания, уведомление до ответника С.И. за извършената цесия, упълномощаване на ищеца от цедента п о чл. 99, ал. 3 ЗЗД е връчен на ответника, поради което следва да бъде прието, че цесията е надлежно съобщена на ответника.

Съдът счита за неоснователни възраженията на особения представител на ответника за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК . В договора е определен размерът на погасителните вноски, техният размер и датите на които следва да бъде извършено погасяването. В Директива 2008/48/ЕО, която има директно приложение за всички държави –членки на ЕС, няма изискване към съдържанието на договора за посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква 4 част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на основание чл. 633 от ГПК.

В смисъла на горните аргументи е и практиката на Съда на европейския съюз. В Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на приложението на Директива 2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал.

1, т. 11 от ЗПК ) трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, Параграф 1 От Директива та, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Приема се, че чл. 10, параграф 2, буква з ) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Аналогично е разрешението и в Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С- 331/18 , съгласно което чл. 10, параграф 2, букви з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.