Определение № 15 от 07.01.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Монтана, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500593 по описа за 2024 година Производството е по чл. 64, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, предл. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на молба с вх. № 3/3 от 02.01.2025 г. и молба с вх. № 30/34 от 03.01.2025 г. подадени лично от И. Д. Н., след приключила по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК процедура, предхождана от произнасяне по направено от него искане за отвод на съдиите от настоящия съдебен състав. С първата е направено искане по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на срок по чл. 247, ал. 2 от ГПК, а с втората е направено искане по чл. 63, ал. 1 от ГПК за продължаване с 23 дни на едноседмичния срок за заявяване продължава ли да поддържа подадената по чл. 255 от ГПК молба с вх. № 5382/5423 от 12.12.2024 г.

По молбата за възстановяване на срока:

Предвид целта на производството по възстановяване на срокове и по аргумент от чл. 65, ал. 3 ГПК, молбата за възстановяване на срока предполага висящо производство (така и Определение № 364 от 16.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 3209/2015 г., г. к., І г. о. на ВКС).

С постановяване на Определение № 791 от 11.12.2024 г., в. ч. гр. д. № 593/2024 г., по описа на Окръжен съд-гр. Монтана, е приключило своята висящност. В неговите мотиви най-напред е разгледан въпросът основателно ли е искането направено от ищеца за отвод на настоящия съдебен състав.

1

Същото е прието за неоснователно, поради което съдът е пристъпил към същината на образуваното пред него производство по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК, а именно да определи друг равен по степен първоинстанционен съд, който да разгледа и да разреши трудовоправен спор. С изричен диспозитив делото е изпратено на Районен съд- гр. Берковица. Предвид обаче липсата на отделен диспозитив по отношение на искането за отвод на съдиите от настоящия състав, посочена и споделена от самия ищец в подадена лично от него молба с вх. № 5382/5423 от 12.12.2024 г., в 10:31 ч., на лист втори (обозначена от него като лист трети), абзац втори, изречение второ от нея, то с Определение № 798 от 16.12.2024 г., съдът служебно по реда на чл.

247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на влязлото в сила на 11.12.2024 г. Определение № 791 от 11.12.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 593/2024 г., с което с диспозитив изрично е изписано, че искането за отвод на съдия Аделина Троева, съдия Елизабета Кралева и младши съдия Александра Нанова се оставя без уважение. Във връзка с последното следва да се посочи приетото в гражанскопроцесуалната доктрина, че поправеното определение важи с поправеното съдържание от деня, в който то е било постановено, т. е. от 11.12.2024 г., а не от деня на поправката (в този смисъл е Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 511).

Така с Определение № 791 от 11.12.2024 г., по в. ч. гр. д. № 593/2024 г. по описа на Окръжен съд-гр. Монтана, поправено в частта с искането за отвод с Определение № 798 от 16.12.2024 г. постановено по същото дело, окръжният съд се е произнесъл по два въпроса. Всяка от тези две части на определението не подлежи на обжалване. Това е така, защото законодателят не е предвидил възможност за обжалване на определение, с което е оставено без уважение искането на страна за отвод на членовете от съдебния състав (в този изричен смисъл са Определение № 5138 от 12.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3862/2024 г., г. к., І г. о. на ВКС, Определение № 444 от 03.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 4104/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). Тази необжалваемост на поправеното определение води до необжалваемост и на това, с което поправката е извършена. Определението по чл. 23, ал. 3 от ГПК също е необжалваемо, тъй като не прегражда хода на делото, нито в закон е предвидена възможност за обжалването му, според хипотезите по чл. 274, ал.

2

1 от ГПК (по въпроса за необжалваемостта му Определение № 466 от 24.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2606/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).

Ergo и в двете части, както в тази за оставянето без уважение на искането за отвод на съдиите от настоящия съдебен състав, така и в тази, с която гражданското дело е изпратено за разглеждане от друг съд, а именно на Районен съд-гр. Берковица, определението е влязло в сила на 11.12.2024 г.

Правен интерес от възстановяване на срок е налице, само докато производството, във връзка с това с което се иска нов срок за извършване на пропуснатите процесуални действия, е висящо. Когато то е приключило с влязъл в сила акт, възстановяването на срок е безпредметно, защото няма пред кого и какви още допълнителни процесуални действия да се извършват. Такъв е и настоящият случай. Целта на производството по чл. 23, ал. 3 от ГПК, заради което е образувано в. ч. гр. д. № 593/2024 г., е постигната и състав на окръжния съд след преценка, че не са налице основания да се отведе, е изпратил делото за разглеждане и решаване на определения от него районен съд.

Отделно от това настоящият съдебен състав застъпва трайно утвърденото в практиката на върховната съдебна инстанция разбиране, че в случаи като настоящия характерът на допуснатата очевидна фактическа грешка обуславя служебното й отстраняване от съда без провеждане на процедурата по чл. 247, ал. 2 от ГПК (в този смисъл са Решение № 76 от 27.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2516/2020 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 40 от 22.01.2020 г., постановено по ч. т. д. № 70/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 383 от 10.12.2014 г., постановено по гр. д. № 6419/2013 г., г. к., І г. о. на ВКС). Следва да се посочи и Определение № 845 от 19.11.2019 г., постановено по гр. д. № 1880/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, в което категорично е изтъкнато, че в съдебната практика никога не е имало съмнение, че съдът извършва предвидената в разпоредбата на чл. 247, ал. 2 от ГПК размяна на книжа само при подадена от някоя от страните молба за поправка, като той няма задължение да уведомява предварително страните за служебно предприетата и постановена от него поправка на очевидна фактическа грешка в своя акт.

Въз основа на изложеното молбата за възстановяване на срок за изразяване на становище по служебно установена от съда очевидна 3 фактическа грешка се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

По молбата за продължаване на срока:

С Определение № 799 от 16.12.2024 г. на молителя е дадено указание в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, писмено да заяви дали продължава да поддържа подадената по чл. 255 от ГПК молба с вх. № 5382/5423 от 12.12.2024 г.

В този едноседмичен срок е подадена молба с искане за продължаване на срока с 23 дни. За да бъде основателна молбата за продължаване на срок в нея трябва изрично да се съдържа изложение на уважителна причина, поради която се иска продължаване на срока. Подобни обстоятелства в случая не се твърдят и не се установяват по делото. Обвързването на искането от бъдещо произнасяне на по-горестоящ на настоящия съд, по все още необразувано пред него дело, което се счита, че с оглед процесуална икономия трябва да разглежда едновременно евентуално няколко сезиращи го документа, с които се обжалват различни съдебни актове, всеки от тях постановен по различен процесуален ред, не могат да послужат за основание срокът да бъде продължен. Ето защо тази молба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 3/3 от 02.01.2025 г. съдържаща искане за възстановяване на срок по чл. 247, ал. 2 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 30/34 от 03.01.2025 г. съдържаща искане за продължаване на срока за писмено заявяване дали молителят продължава да поддържа подадената по чл. 255 от ГПК молба с вх.

№ 5382/5423 от 12.12.2024 г.

Определението в частта, в която съдът оставя без разглеждане молба с вх. № 3/3 от 02.01.2025 г., като процесуално недопустима подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Окръжен съд-гр. Монтана, пред Апелативен съд-гр. София, в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Препис от определението да се връчи на молителя И. Д. Н..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5