Определение № 142 от 07.03.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Перник, 07.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500019 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, депозирано от М. Н. М., с ЕГН:**********, с адрес: *** срещу влизане в сила на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК.

Като основно оплакване във възражението се сочи, че не е спазена процедурата, регламентирана в чл. 47 от ГПК, поради което неправилно районният съд е приел, че е надлежно търсен, респ. са налице предпоставки за издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя по заповедното производство. Сочи се, че е неясно защо първото съобщение е изпратено до длъжника на адрес ***, както и че в същото липсват данни да е залепено уведомление на адреса. Сочи се, че не е посочено от връчителя какви обстоятелства е установил при всяко едно от посещенията на адреса. На следващо място се твърди, че датите в уведомлението са поправяни с коректор, което води до допълнително съмнение относно коректността на изложеното. Счита, че липсва каквото и да било описание, от което да е видно, че призовкарят реално е посетил адреса и, че длъжникът е бил търсен. В продължение се излага, че на 14.07.2023 г. е изпратено ново съобщение до адресът на който реално живее М., а именно: ***, което било връчено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Допълва, че липсва информация къде е залепено уведомлението, има ли достъп до пощенската кутия, както липсва всякаква информация относно действията на призовкаря. Сочи се още, че в кориците на делото има и друго съобщение, изпратено до същия адрес, със същото съдържание, като единствена разлика има досежно датите на посещението.

Сочат се пропуски и при следващи връчвания на съобщения до длъжника, по същество идентични с описаните по-горе. Развиват се подробни съображения в подкрепа на твърденията, обективирани във възражението, като се сочи и относима съдебна практика. Въз основа на подробно изложени аргументи се навеждат 1 твърдения, че длъжникът не е надлежно търсен, нито пък е било реално залепено уведомление, поради което и не е получавал адресираните до него документи. Твърди се, че М. М. е разбрал за полученото уведомление едва с връчването на ПДИ от страна на съдебния изпълнител. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде уважена изцяло частната жалба на М. Н. М., както и да бъде обезсилена издадената в полза на заявителя Заповед за изпълнение на парично задължение.

Насрещната страна – „Топлофикация - Перник“ АД, чрез юрк. А.С., е изразила становище в хода на производството за недопустимост на подаденото възражение, а в условията на евентуалност – за неоснователност на същото. Твърди се, че процедурата по уведомяване на длъжника е извършена при спазване на правилата на ГПК. Допълва, че същият е уведомен, но е пропуснал възможността и срока по чл. 414, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за възражение срещу същата. Твърди се, че процедурата по връчване на съобщения и съдебни книжа, действаща към момента на връчване, е законосъобразно проведена от съдебния служител (връчител). Сочи, че след изтичане на двуседмичния срок, нито длъжникът, нито член на домакинството му са се явили да получат Заповедта за изпълнение на парично задължение. В заключение отбелязва, че не би следвало М. да черпи права от бездействието си, като допълва, че същият е имал възможност в преклузивния срок да подаде възражение и да се защити.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Узнаването за образувано изпълнително дело от страна на М. Н. М. не обосновава извод за узнаване на изпълнителния титул (в случая изпълнителен лист), послужил за образуване на изпълнителното дело, както и въз основа на какво ( в случая Заповед за изпълнение на парично задължение) е бил издаден съответния изпълнителен лист. Поради това съдът приема, че длъжникът е узнал за издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК на датата на която е посочил самият той – 17.05.2024 г. Въз основа на това намира, че възражението е подадено в срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес и се явява процесуално допустимо, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Преценявайки по същество искането за приемане на възражението, Пернишкият окръжен съд намира следното :

След издаване на процесната заповед, Пернишкият районен съд на основание чл. 411, ал.3 от ГПК е изпратил препис от същата на длъжника, на адреса, който е бил посочен в заявлението, въз основа на което е издадена, а именно - *** . Съобщението е върнато в цялост, с отбелязване от връчителя, че адресът е посетен на 09.06.2023г., 17.06.2023г. /почивен ден/ и 11.07.2023г., като търсеното лице не е намерено на посочения адрес. Връчителят е отбелязал /с дата 13.07.2023г./, че са оставени известия, но никой не се е отзовал.

Съдът е постановил връчването да се извърши по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление, което е било извършено от връчителя на 24.07.2023г. На разписка, находяща се на обратната страна на съобщение за посещение на адреса е отбелязано, че адресът е посетен, но „не намирам никой. Залепено е уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК“. Служителят е отбелязал, че „до днес – 07.08.2023 г. не се отзовават лица за получаване на съдебните книжа“.

На 08.08.2023 г. е залепено второ уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на адреса на длъжника в ***, като на гърба е отбелязано „на 08.08.2023 г. залепих това 2 уведомление на входната врата на ***, както и че „няма достъп до пощенската кутия, защото входната врата е заключена“.

След като е установил, че постоянния и настоящ адрес на лицето е в ***, Пернишкият районен съд е постановил връчване и на този адрес, което да се извърши по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление, което е било извършено от връчителя на 24.07.2023г. Отбелязано от връчителя е, че уведомлението е залепено на входната врата на бл. ***, тъй като няма достъп до пощенската кутия – вратата е заключена.

Видно от приложено съобщение по делото е, че връчителя е посетил адрес *** в опит да връчи същото на М. М.. Отбелязано в разписката е, че адреса е посетен на 09.10.2023г., 21.10.2023г. /почивен ден/, 01.11.2023г. и 16.11.2023г., но на адреса не е открито лицето. Оставени са известия, на които никой не се е отзовал.

Пернишкият районен съд отново е постановил връчване, което да се извърши по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление, на адреса посочен в заповед за изпълнение /***/, което е било извършено от връчителя на 29.11.2023г. Отбелязано от служителя е, че уведомлението е залепено на входната врата на бл. 14, тъй като няма достъп до пощенската кутия. В разписката е отбелязано, че до 13.12.2023г. никой не се е явил за получаване на съдебните книжа.

Съгласно действащата към м. 11.2023г. нормативна уредба – чл. 47 ал. 1 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.), (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп-на входната врата или на видно място около нея.

Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

От намиращото се по делото уведомление е видно, че със същото М. Н. М. е уведомен, че следва в двуседмичен срок от 13.11.2023г. да се яви в канцеларията на Районен съд – гр. Перник за получаване на съобщение и съдебни книжа по ч. гр. д. № 2486/2023 г. по описа на ПРС, както и че при неявяване в указания срок, съдебните книжа и съобщението ще се считат за редовно връчени. Била е извършена справка и за евентуална месторабота на длъжника, но такава не е била установено. Поради това, настоящата инстанция приема, че е била спазена изцяло процедурата по връчване, регламентирана в чл. 47 от ГПК.

Доколкото действащата към 2023 г. нормативна уредба за връчване на издадена Заповед за изпълнение е спазена, съдът намира доводите във възражението, че същата не е била надлежно връчена, за неоснователни.

В случая, не е от значение къде фактически е живял длъжника и дали е имало постоянно живеещ човек на адреса. От значение е спазване на законосустановената процедура по чл. 47 ГПК (действаща към онзи момент). Длъжникът не е доказал твърдението си, че не е имало залепено уведомление – било поради изначалната му 3 липса, било поради откъсването му впоследствие от трети лица, било поради друга причина. Същевременно, от страна на районния съд са направени многократни опити книжата да бъдат връчени на длъжника, като уведомление по реда на чл. 47 ал. 2 от ГПК е било лепено повече от веднъж на един и същ адрес.

В допълнение следва да се отбележи, че от представеното по ч.гр.д. 2486/2023 г. на РС - Перник съобщение, адресирано до М. Н. М. за доброволно изпълнение по изп. д. 1402/2024 на ЧСИ С. Б., се установява, че същото е получено на 20.05.2024 г. от Д.

Н. - "дъщеря". Т.е. установява се, че адреса, който е бил посетен от съдебния призовкар, е обитаван от лица от семейството на длъжника.

Поради формирания извод за редовност на действията по връчване на заповедта за изпълнение съдът намира, че не са налице предпоставките за приемане на възражението на поддържано от длъжника основание - по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че искането за приемане на възражението се явява неоснователно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, право на разноски има само насрещната по възражението страна, но доколкото не е направено искане за разноски от ваззъваемата страна, ПОС не присъжда такива.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението, подадено от М. Н. М., с ЕГН:**********, с адрес:

*** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, постановена на 07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2486/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4