Решение № 14 от 06.01.2020, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н

И Е гр.Д., 06.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

При участието на секретаря С.Б., разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №3365/2018год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Т.К.Е.С.”

ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „Б.М.” №**, представлявано от управителя Б.А. Т., срещу М.И.М., ЕГН **********,***.

Искът е с правно основание чл.108 от ЗС – да бъде признат ищеца за собственик на процесния имот и да бъде осъдена ответницата да му предаде владението върху имота, както и да бъде отменен на осн. чл.**7, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт №**, том **, д. №**/**.**г. на СВ-Д., с който М.М. е призната за собственик, въз основа на давностно владение върху спорния имот.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.С., общ.Д. с площ от ** кв.м., представляващ УПИ ** - пл. №**, кв.** по ПУП-ПРЗ на селото, ведно с изградените в него сгради – едноетажна жилищна постройка със застроена площ от ** кв.м., ведно с изба от ** кв.м. и второстепенна постройка с площ от ** кв.м., при граници и съседи: УПИ **, УПИ ***-**, УПИ **-**, УПИ **-**, УПИ **-** и улица. Собствеността върху така описания имот ищецът придобил по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №**, том **, дело №**/**г. по описа на СВ-Д.. Една година след сделката се оказало, че са се самонастанили в имота лица от ** произход.

Ответницата се свързала с ** кантора в гр.В., която е била ангажирана от ищцовото дружество да се грижи за имота, да плаща данъците и др. с предложение да отстранят тя и приятеля и самонастанилите се хора, да заживеят те двамата в къщата, като през този период ще набавят финансови средства, за да го закупят от ищеца. След време М. М. действително успяла да изгони ** и се настанила трайно в имота, но на поканите на представител на ищцовото дружество да реализират сделката отговаряла, че още не е събрала пари, дори и за капаро, за да го купи.

Ищецът заплащал данъците за имота в с.С. своевременно и ежегодно.

Към момента ответницата ползвала без правно основание и без съгласието на ищеца процесното жилище. Въпреки уговорките между страните, М. М. отказвала да купи имота, но също така и не искала доброволно да го напусне. През периода на настаняването в имота, ответницата не демонстрирала по никакъв начин пред собственика, или неговия представител, че е променила намерението си, с което го ползва.

В края на 2017г. пълномощника на ищцовото дружество бил уведомен от нотариус Д. Б. от гр.Д., че М. М. е предприела стъпки за снбдяване с нотариален акт за собственост на имота по обстоятелствена проверка, като се позовавала на придобивна давност. В крайна сметка горепосоченият нотариус отказал издаването на нотариалния акт.

В началото на **г. ищецът узнал, че ответницата се е снабдила при друг нотариус с нотариален акт за собственост на процесния имот – нот. акт №**, том **, дело №**/***г. по описа на СВ-Д..

Поради гореизложеното, ищецът счита, че за него е налице правен интерес да установи правото си на собственост по отношение на процесния имот и моли съдът да осъди М. М. да му предаде владението върху така описания по-горе имот. Претендират се сторените съдебни разноски.

Ищцовата страна е направила доказателствено искане за допускане на гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, при режим на водене, с които ще се установяват обстоятелствата, относно времето на настаняването на ответницата в имота, че към момента тя го ползва без съгласието на ищеца, водените преговори за закупуването на имота от М., опитите и да се снабди с нотариален акт при нотариус Д. Б..

На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК, което му е връчено лично на 19.12.**г. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответницата е депозирала отговор, в който излага, че искът е допустим, но неоснователен. Навежда се твърдение, че М. е придобила имота на основание придобивна давност. Излага се, че повече от 10 години го владее непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано и го ползва като свой, поддър**а го е, опазила го е, правила е ремонти в него и никой не се е противопоставял на владението и през тези години. Настоява се за отхвърляне на иска. Претендират се сторените разноски. Прави се доказателствено искане за допускане до разпит на трима свидетели за установяване на факта и периода на придобивната давност.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС. За успешното му провеждане е необходимо да бъде установено кумулативно следното: ищецът да е собственик на имота, предмет на исковата претенция, вещта да се намира във владение на ответника и установяването на обстоятелството, че ответникът владее този имот без правно основание.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото гласни доказателства несъмнено се установява, че държането върху процесния имот се осъществява от ответницата по делото М. М..

Ищецът се легитимира като собственик на процесното жилище на основание договор за покупко-продажба от

**г., обективиран в нот. акт №**, том **, дело №**/**г. по описа на СВ-Д. /л.7/. След придобиването му, своевременно на 31.10.2007г. е подадена декларация пред Община Д. по чл.14 от ЗМДТ /л.165-168/, редовно са заплащани данък сгради и битова смет з имота, считано от 2008г. до 2019г.

/л.155-164, л.171-184/.

Ответницата по делото навежда твърдения, че е собственик на имота, на основание придобивна давност и представя констативен нот. акт №**, том **, д. №**/.**г. на СВ-Д.

/л.11/, не оспорва изложеното от ищеца в ИМ, че упражнява фактическа власт върху имота. В тази връзка е представено нотариалното дело №**/**г. /л.78-89/ от нотариус В.Т., рег.

№** в НК, който е съставил горецитирания нот. акт. Видно от приложените книжа, М. М. с молба-декларация от 26.10.2017г. /л.86/ е поискала от нотариус Т. да се снабди с констативен нотариален акт за процесния имот, т.е. от тази дата е отпочнала процедурата по чл.587 от ГПК/, която е завършила на **.**г. с издаването на нот. акт. Разпитаните свидетели от нотариуса, по повод започналата обстоятелствена проверка заявяват, че М.М. *** от 2007г. и по-точно - „от октомври 2007г.” /св. З. С./, „още преди края на 2007г.” /св. Д. И./ и „тя си стопанисва имота от 2007г.” /св. С. К./., т.е. най-ранният сочен начален момент на осъщественото от ответницата давностно владение е м. октомври 2007г.

/както бе упоменато по-горе ищецът е закупил имота на **г./.

След снабдяването с нот. акт за собственост на ***г., М. М. *** по чл.14 от ЗМДТ и е декларирала имота на 22.02.**г. като свой /л.148-154/, подала е заявление до „Водоснабдяване и канализация Д.” АД на 08.02.**г. за промяна на партидата /л.216-217/ и до „Енерго-про Продажби” АД на 13.02.**г. /л.209-211/. Данък сгради и битова смет за процесния имот са заплатени от ответницата за периода от 2013г. до 2019г.

/л.143-147/.

Видно от приложеното към нот. дело №**/**г. на нотариус В. Т. копие от лична карта на ответницата, изд. ***г. от ОД на МВР-Д.

/л.88/, постоянният адрес на М. ***, а от направената справка в НБД /л.76/, постоянният и настоящ адрес на М.М., считано от **.**г. е в с.С., община Д., ул. „В.” №** /т.е. това е административният адрес на процесния имот/, вписан в новата лична карта на ответницата, изд. на ***.**г.

От разпитаните в качеството на свидетели на ищеца лица – К. П. Т. и Р. Н. Ш. /***/ се установява, че през м. октомври 2007г. ищцовото дружество е закупило процесния имот в с.С., който е бил годен за обитаване към момента на сделката, но в лошо битово състояние, нуждаещ се от сериозен основен ремонт. Никой не е живеел в жилището към продажбата, а и до момента то не е отдавано под наем. Управителят на ищцовото дружество е имал намерение да „стегне” имота, за да се обитава при нормални, съвременни условия на живот, а не мизерни, но настъпилата икономическа криза през 2008г. го накарала да се въздържи от влагане на повече средства в имота. Данъците за него редовно били плащани в Община Д. през годините, вкл. и за 2019г. И двамата свидетели посочиха, че около година след сделката в имота се нанесли лица от ** произход, които го „разсипали”, за което бил уведомен управителя Б. Т.. За тези хора свидетелите узнали от тел. обаждане до ** Ш. на съседка на имота на име Р., която имала телефона на **а, а отделно от това при едно от служебните пътувания на свидетелите до гр.Д. минали с кола, покрай имота в с.С. и забелязали присъствието на ** там. След известно време на ** Ш. се обадила ответницата М.М., която взела телефона от съседката Р. и предложила да изгони самонастанилите се ** от имота и да го закупи. По повод на тази оферта ** Ш. имал няколко лични срещи с М., която действително успяла да отстрани лицата, обитаващи жилището, отделно от това се настанила с децата си и съжителствуващия с нея мъж и заживяла в имота със знанието на Б. Т., който считал, че е по-добре да има хора, които да стопанисват имота, до момента на изповядване на сделката. До такава обаче не се стигнало и М. не успяла да купи имота, защото банките не и отпуснали кредит. Двамата свидетели на ищеца твърдят, че ответницата не е давала никакви пари, дори и капаро нито на ** Ш., нито на управителя на ищцовото дружество, с когото никога не се е виждала. Според св. Р. Н., М. И. *** от края на 2009г.

Двамата разпитани свидетели сочат, че към края на 2017г. на ** Ш. се обадил нотариус Д.Б., който му казал, че трябва да се срещнат по един въпрос. Така Р. Н. отишъв в Д. и узнал от нотариуса, че М. е искала от Б. да я снабди с констативен нотариален акт. След разговора с ** Ш., нотариусът отказал да извърши процедурата по чл.587 от ГПК. В началото на **г. свидетелите узнали, че въпреки това, ответницата се е снабдила при друг нотариус с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение и уведомили управителя на ищцовото дружество, който предприел действия, подавайки настоящата идскова молба с пр. осн. чл.108 от ЗС.

Съдът кредитира показанията на св. Ш. и

Т. като обективни, непротиворечиви, преки, дългогодишни, кореспондиращи с останалия събран писмен доказателствен материал по делото.

Съдът е разпитал и водените от ответната страна свидетели – Р.С.Н.-С. и Р.Н. А. /***/. Поради *** на св.А., съдът бе в обективна невъзможност да установи *** с лицето, предвид на това, обстоятелствата, за които бе допуснат свидетеля останаха недоизяснени. За акуратност следва да се отбележи, че третият свидетел на ответницата не бе разпитан, тъй-като в деня на съдебното заседание същият не е носил в себе си лична карта, или друг документ за самоличност и съответно не е бил допуснат в съдебната сграда от охраняващите полицейски служители.

Св. Р.С. е съсед по имот на ответницата. При разпита Р. Н. заяви, че М. и членовете на семейството и живеят в процесния имот от октомври 2007г. до сега непрекъснато и необезпокоявано.

Свидетелят заяви, че от М. знае, че имотът е закупен от нея за сумата от 3500 лв., но от кого точно е купен, не знае. С. през 2007г. дала на М. тел. номер на ** Ш. и между тях е имало проведени срещи по повод сделката, но подробности не са и известни. Свидетелката каза, че преди да влезе М. в имота, той бил обитаван за няколко месеца от самонастанили се ** **, които го разрушили и кметът и кварталния полицай ги изгонили от селото. След тях ответницата отишла да живее в имота, като не и бил необходим ключ за жилището, защото нямало врати и прозорци в имота. А М. го „стегнала”, направила ремонт – сложила стъкла на прозорците, измазала, поставила теракот в едната стая, сложила плочки пред къщата, поправила оградата и имота станал обитаем, дворът се обработвал от семейството на ответницата, направили градина - засели зеленчуци, овошки и др. С. сочи, че преди, М. ***, близо до процесния имот, който си го харесала и затова свидетелката и дала телефона на ** Ш.. Р.Н. твърди, че за първи път се видяла с ** Ш. през лятото на 2019г., когато той дошъл с кола с един чужденец и търсел М., но тогава тя не била в имота. Свидетелката преди заседанието, в което бе разпитана позвънила на ** Ш. и му повишила тон, защото му била **а, задето той бил заявил пред съда, че „имал една свидетелка Р.”. За това С. узнала от ответницата.