Решение № 115 от 09.11.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 115

03.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна

II състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица С. Станчева

Юлия П. Калчева

Илия Христов Николов (АП-Варна) като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20203000500315 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу решение № 78/9.04.2020 г. по гр.д.№ 437/19 г. на Окръжен съд – Шумен в частта му, с която е уважен иска за неимуществени вреди на С. П. Н. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 35000.00 лева и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявения иск, евентуално – за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

В подаден писмен отговор пълномощникът на ищеца оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му осъдиттелна част.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

1

Предявени са искове от С. П. Н. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 45000.00 лева и на имуществени вреди в размер на 1600.00 лева, претърпени в резултат от незаконно обвинение по чл.357, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което впоследствие е оправдан. В частта му относно присъденото обезщетение за имуществени вреди и в отхвърлителната му част за разликата над присъдения размер от 35000.00 лева, до предявения размер от 45000.00 лева, решението е влязло в сила.

Оспорвайки исковете, Прокуратурата на РБ твърди, че не е доказано настъпването на негативни за ищеца последици, които да са свързани с повдигнатото обвинение. Тъй като наказателното производство продължило 2 г. и 8 мес., а досъдебното производство – само 6 месеца, счита, че претендирания размер на обезтението е завишен. Направено е искане за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, тъй като евентуалното увреждане е настъпило по вина на ищеца, който с поведението си е дал повод за наказателното преследване.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с постановление от 9.08.2011 г. по преписка 833/2011 г. е образувано ДП № 14/2011 г. на ОСлО в ОП - Шумен срещу неизвестен извършител, от материалите по което - протоколи за разпит на свидетели, искания за предоставяне на данни от мобилни оператори и др. се установява, че фактически се е провеждало срещу ищеца. С постановление от 19.07.2016 г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 357 ал.1 от НК , във вр. чл. 26 ал.1 от НК , за това, че по време на службата му в МВР, на длъжност разузнавач V-та степен в сектор "БОП" – Шумен, през периода 01.12.2010 г. - 31.03.2011 г. , при условията на продължавано престъпление, разгласил информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл.25 от ЗЗКИ, която му е станала известна по служба и е взета мярка за неотклонение „Подписка“. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 581/2016 г. на ШОС, приключило с оправдателна присъда № 7/29.03.2018 г., влязла в сила на 19.03.2019 г.

Показанията на свид. Св.И. – негов бивш колега и приятел установяват, 2 че през 2011 г. ищецът забелязал, че е следен. През 2013 г. всички служители на ГД"БОП" с изключение на ищеца и на още един негов колега, били преназначени в ДАНС. Той не получил преназначение, тъй като му бил отнет достъпа до класифицирана информация, макар че имал дългогодишна кариера в МВР и се ползвал с уважение и авторитет сред колегите си. Тогава със сигурност разбрал за наказателното преследване и го приел като лична обида, но се съгласил да започне работа в КАТ. Преживял тази промяна много тежко и като голям провал и поради факта, че синът и брат му също били полицаи.

Затворил се в себе си, в продължение на месеци не искал да излиза от дома си, влошило се здравословното му състояние.

Свид.В.А. - Началник на служба "Полиция" и Директор на ОД на МВР установява сходни обстоятелства: при извършеното през 2013 г. преструктуриране служителите от ГД"БОП" били преназначени в ДАНС, а на тези с отказан достъп до класифицирана информация като ищеца било предложено да заемат друга длъжност в полицията и това засегнало още един служител освен него. Ищецът имал допълнителна квалификация в Международната академия в Будапеща и бил добър професионалист.

Свид. Ст.Ж. - кмет на с.Царев брод и близък на ищеца от 40 г. установява, че той бил дългогодишен полицейски служител в ГД"БОП", но през 2013 г. – 2014 г. постъпил в КАТ. Тъй като отговарял за връчването на призовки, знаел, че срещу него се води наказателно дело и това се коментирало в селото. В резултат от това поведението му се променило, станал разсеян и неконтактен, затворил се в дома си, не посещавал заведения, уронило се доброто му име в обществото. Близки, роднини и приятели се отдръпнали от него, престанали да го посещават.

Показанията на свид. Кр.К. - личен лекар на ищеца от 2000 г. установяват, че след като се преместил да работи в КАТ ищецът започнал да го посещава по-често - имал невротични оплаквания, безсъние, безпокойство, не можел да се съсредоточи върху конкретна тема; наложило се лечение с медикаменти за сън и антидепресанти, но въпреки това до 2018 г. тези симптоми не отзвучавали. Ищецът имал високо кръвно налягане и сърцебиене, за което също било прилагано медикаментозно лечение, а от 2016 г. - поради психическото напрежение, сърдечните му проблеми се 3 задълбочили.

Свид. Р.Н. - съпруга на ищеца установява, че той подозирал за разследването срещу него от колегите си, които били викани на разпит, а през 2013 г. вече бил сигурен. Тогава започнали здравословните му проблеми, бил напрегнат, умислен, приемал непрекъснато лекарства, ходел като сянка, започнал да консумира алкохол, не спял по цяла нощ и бил неконтактен дори с членовете на семейството си. Имал дългогодишна кариера в МВР и се издигнал благодарение на качествата си; не можел да преживее случилото се, което уронило доброто му име; загубил приятели и близки; проблемите му със съня продължавали и понастоящем. Отнемането на достъпа му до класифицирана информация и преместването на работа в КАТ през 2013 г. било тоталният срив за него.

Назначената съдебно-психиатрична експертиза установява, че започналото срещу Неделчев разследване станало за него източник на продължите л н и и интензивни стресови преживявания. Тъй като изгубил професионалната си роля, настъпил емоционален дискомфорт в семейството, сринат бил общественият му престиж, което довело до интензивни негативни мисли и ограничаване на междуличностните контакти. През 2016 г. започнали невротичните, психично обусловените телесни оплаквания и вегетативните симптоми. Създалата се продължителна психотравмена житейска ситуация е оценена от експертизата като Разстройство в адаптацията, включващо депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност за справяне, за планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация и може да продължи до две години.

Тъй като стресогенната ситуация е продължила по-дълго време, са настъпили изменения в психиката на ищеца, оценени от експертизата като Трайна промяна на личността, недължаща се на груба мозъчна увреда или заболяване. Този тип разстройство е свързан с явна и трайна промяна в начина, по който личността възприема, отнася се или мисли за околните и себе си и неадаптивно поведение, което не е било наблюдавано преди патогенното преживяване. Констатирани са: ситуативна емоционална неустойчивост, соматичен дискомфорт, астения, подтикова угнетеност, невъзможност за преживяване на радост, депресивни идеи за 4 безперспективност, хипохондрични опасения, спад във функционирането, социално оттегляне.

Медицинската документация на ищеца по делото е с отбелязани диагнози Хипертонична болест. Сърдечна невроза. Хипертонична криза, Синусова тахикардия, Неорганично безсъние, Исхемична болест на сърцето, Невроза, за които е прилагано медикаментозно лечение.

Съдът е обсъдил възражението на ответника за липса на основание за ангажиране на отговорността му от 9.08.2011 г., когато е образувано ДП №14/2011 г. на ОСлО в ОП срещу неизвестен извършител и е направил правилен извод, че искът е доказан по основание и по отношение на настъпилите преди повдигането на обвинението вреди за лицето, ако те са пряка и непосредствена последица от предприети от нейни органи действия относно него. Употребеният в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" следва да се тълкува разширително за нуждите на специалния деликт, а не в стеснително, в наказателно-процесуалния му смисъл. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.

Приложените писмени доказателства установяват, че срещу ищеца като обвиняем и подсъдим неоснователно е било водено наказателно производство, продължило от образуването на ДП №14/2011 г., до постановяването на оправдателна присъда, влязла в сила на 19.03.2019 г. Със сигурност той е узнал за воденото срещу него наказателно производство през месец октомри 2013 г., когато му е бил отнет допуска до класифицирана информация и е започнал да търпи неимуществени вреди от това, поради което следва да бъде обезщетен за претърпените от него болки и страдания за целия период от 1.11.2013 г., до 19.03.2019 г. – общо около 6 години.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да възмезди увредения за всички вреди, прилагайки критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, с оглед характера на увреждането в личностната сфера на ищеца, продължителността на разследването и тежестта на обвинението, възрастта му, отзвука от това обстоятелство сред неговите близки, вида на взетата мярка за неотклонение и нейното отражение върху личността на ищеца, 5 конкретните проявления на тези факти върху здравето, психиката на увредения, цялостното отражение на предприетото наказателно преследване върху живота му.

Съдът е съобразил размера на обезщетението както с изброените критерии, така и с практиката на ВКС на РБ. Негативните преживявания на ищеца са с висок интензитет и за продължителен период от време - около 6 години, а престъплението, за което е бил оправдан е "тежко" по смисъла на чл.93, т.7 от НК. На обезщетяване подлежат не само вредите, претърпени от ищеца по време на наказателното производство, но и тези след това, тъй като състоянието му не се е подобрило и негативните последици върху здравето му продължават.

Изводът за основателност на иска за сумата от 35000.00 лева е правилен – посоченият размер възмездява неимуществените вреди от незаконното обвинение, в съответствие е с тежестта им и е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Твърденията на Прокуратурата на РБ, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което възражението по чл.5 ЗОДОВ за съпричиняване от страна на ищеца е неоснователно.

Следователно, решението в обжаблваната му част, следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени разноските по делото в размер на 1150.00 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд .

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/9.04.2020 г. по гр.д.№ 437/19 г. на Окръжен съд – Шумен в обжалвананата му част, с която е уважен иска за неимуществени вреди на С. П. Н. срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 35000.00 лева и са присъдени разноските по делото. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Н. с ЕГН ********** от с.Царев брод, ул.Кирил и Методий" № 6, сумата от 1150 6