Решение № 260 от 23.09.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Казанлък, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20265510200796 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № ********/******** г., издадено от Началник група в ОДМВР-С.З., РУ-К..

Жалбоподателят С. О. К. останал недоволен от наложеното му административно наказание и моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. същият и неговият процесуален представител не се явяват.

Въззиваемата страна- Началник група в ОДМВР-С.З., РУ-К., редовно призована, изпраща процесуален представител- юрисконсулт М. А., който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Актосъставителят Б. Н. А. се явява лично в с.з. и потвърждава направените от него констатации по време на проверката.

Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния акт/АУАН/ и наказателното постановление, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Същата е подадена от легитимиран субект, срещу който е издадено атакуваното НП, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Административно-наказващият орган, позовавайки се на акт за установяване на административно нарушение GA № *******/ ******** г., приел за установено, че С. О. К. на ******** г. в 17:08 часа в гр. К., на бул.

1

******************** в посока запад-изток, управлявал лек автомобил „********************“ с рег. № ********, като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван.

Началник група в ОДМВР-С.З., РУ-К., счел, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че с действията си жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание- глоба в размер на 51,13 евро.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, включително наказателното постановление, АУАН, картон на НП, Заповед ******** г. на Министъра на вътрешните работи и актуална справка за нарушител/водач.

В съдебно заседание беше разпитан актосъставителят Б. Н. А.. Същият заяви, че поддържа съставения акт, като посочи, че относно конкретната проверка няма голям спомен. Посочи, че автомобила на нарушителя се е движил по бул. „******************** в посока от „********“ към центъра на град К., че е бил подаден сигнал със стоп-палка и че при спирането е видял, че водача е без обезопасителен колан.

При така събраните доказателства съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателя е управлявал автомобила без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е бил оборудван.

Показанията на актосъставителя са ясни и последователни относно основното обстоятелство- че при извършената проверка водача е бил без поставен обезопасителен колан. Обстоятелството, че свидетеля не си спомня подробности относно разговора с жалбоподателя и проверката, не води само по себе си до недостоверност на показанията му, доколкото същия потвърждава съществените факти, изложени в съставения от него АУАН.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушения по ЗДвП се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай констатациите в АУАН не са опровергани от събраните по делото доказателства.

Законосъобразно и правилно административно-наказващият орган е приел, че като е управлявал лек автомобил и по време на движение не е използвал обезопасителния колан, с който е бил оборудван автомобила, жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Същественото при производство от административно-наказателен характер е да бъде установено спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставения акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; акта предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН; дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител; дали е извършено виновно от него и наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

След като анализира събраните доказателства съдът провери изцяло 2 законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. С оглед на това, че настоящия състав се явява въззивна инстанция, същият служебно следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното НП.

Съдът, след запознаване с приложените по делото доказателства, намира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, притежаващи необходимите правомощия за тези действия, надлежно удостоверени от приложените към преписката писмени доказателства.

Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. От представения по делото екземпляр от АУАН е видно, че същия е подписан от жалбоподателя, както и че на последния е предоставен екземпляр от акта.

Не са налице и предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължително поведение за водачите на моторни превозни средства. Нарушението е насочено към опазване живота и здравето на участниците в движението и не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В хода на производството не са установени изключителни или смекчаващи обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски съдът намира, че такива не му се дължат, доколкото жалбата е неоснователна и наказателното постановление се потвърждава.

Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено в размер, определен съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ и извършената процесуална дейност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН Казанлъшкият районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********/ ******** г., издадено от Началник група в ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на С. О. К., с ЕГН **********, с адрес: село ********************, е наложено административно наказание- глоба в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. О. К., с ЕГН **********, с адрес: село

********************, да заплати на ОДМВР-С.З. сумата 51,13 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

3

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд- Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4