Решение № 1720 от 05.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1720 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100502747 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Е.“ ООД, ЕИК **** чрез адвокат Е.П. срещу постановление за отказ на ЧСИ от 14.02.2023 г. да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20238510400211 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие – Софийски градски съд. Частният жалбоподател поддържа, че размер на адвокатското възнаграждение от 831,65 лв. е прекомерен и следва да бъде намален до минималния размер от 200 лв. по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявява, че вземането на взискателя е било погасено в рамките на срока за доброволно изпълнение и извършването на изпълнителни действия по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата не е било необходимо. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалвания акт и да намали размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адвокат Герова, до сумата от 200 лв.

В законоустановения тридневен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя В.В., който излага становище, че претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл.

10, т. 1 и т. 2 от Наредбата с вкл. ДДС и не следва да бъде намалено.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото не може да бъде под размера по чл. 10, т. 2 от Наредбата, независимо от фактическата и правна сложност на делото и какви и колко процесуални действия е извършил процесуалният представител за събиране 1 на присъдените в негова полза суми. Заявява, че процесуалният представител на взискателя, освен изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело, е извършвал и действия по процесуално представителство, изразяващи се в получаване на съобщения и книжа по делото, извършване на справки в кантората и по телефона, изготвяне на писмени възражения. Предвид изложеното счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение тя е процесуално допустима.

Що се отнася до основателността ѝ, Софийският градски съд намира следното:

Изпълнително дело № 20238510400211 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие – Софийски градски съд е образувано по молба от 26.01.2023 г. на взискателя В.В. чрез адвокат В.Г. въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2023 г., издаден по гр. дело № 158/2021 г. по описа на Софийския градски съд, с който жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 32, ал.1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата на взискателя сумата от 6 860,75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Към молбата са приложени пълномощно в полза на адвокат В.Г. и договор за безплатна правна защита и съдействие от 18.01.2023 г. на основание чл. 38, ал.1, т. 3, предл. първо, второ и трето от Закона за адвокатурата. С молбата по чл. 426 ГПК е направено искане за налагане на запори върху вземанията на длъжника към всички банки, в това число „Уникредит Булбанк“ АД, както и налагане на възбрани върху всички недвижими имоти, собственост на взискателя.

С молба от същия ден взискателят е възложил на частният съдебен изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е конкретизирал молбата си за налагане на възбрана, като е посочил да се възбранят следните недвижими имоти на длъжника: апартамент № 5, ателие № 2, ателие № 3, ателие № 4, ателие № 7 и 8, находящи се в гр. София, ул. ****.

С постановление за разноски на ЧСИ на основание чл. 79 ГПК е определено, че длъжникът по изпълнителното дело дължи адвокатско възнаграждение в размер на 831,65 лв.

На 31.01.2023 г. е депозирано запорно съобщение в „Уникредит Булбанк“ АД, „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и искане за вписване на възбрана върху недвижими имоти в Служба по вписванията – София.

На 13.02.2023 г. на процесуалния представител на длъжника – адвокат Е.П. е връчена покана за доброволно изпълнение на задължението.

На 13.02.2023 г. е депозирана молба от длъжника за прекратяване на 2 изп. дело поради погасяване на задължението в пълен размер в рамките на срока за доброволно изпълнение и молба за редуциране на размера на адвокатско възнаграждение. По направеното искане е постановен отказ на ЧСИ със съобщение от 14.02.2023 г.

Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./, за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв. По т. 2 от същата разпоредба е предвидено възнаграждение в размер на 1/2 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2 за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай подаването на молба за образуване на изпълнителното дело с искане за прилагане на определени изпълнителни способи и молба за възлагане на правомощия на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ, с която е направено и уточнение на искането за налагане на възбрана върху конкретни имоти на длъжника не обоснова дължимост на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т.

2 от Наредбата на процесуалния представител на взискателя. Като действия по чл. 10, т. 2 от Наредбата не може да бъдат квалифицирани и получаване на съобщения и книжа по делото, извършването на справки в кантората на ЧСИ и по телефона и подаването на писмени възражения по частната жалба на длъжника. Предвид липсата на правна и фактическа сложност, а и с оглед на обстоятелството, че вземането на взискателя е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение, адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до нормативно установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата.

Предвид изложеното, СЪДЪТ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 14.02.2023 по изп. дело № 20238510400211 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие – Софийски градски съд.

НАМАЛЯВА разноските за адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на взискателя В.В., ЕГН **** – адв. В.Г. от 831,65 лв. (осемстотин тридесет и един лв. и шестдесет и пет стотинки) на 200 лв.

(двеста лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4