Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 199 от 10.09.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 2217/2024
Вид
Присъда № 199
Подписан
10.09.2024
В сила
26.09.2024
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 199/10.09.2024г. по НОХД № 2217 по описа за 2024 год. на Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав

По отношение на подсъдимия Д.К.Т. - роден на 07.12.1990г. в гр. Стара Загора, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по досъдебно производство № 172/2024 г. по описа на Второ РУ в ОД на МВР гр.

Варна за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, затова, че на 13.02.2024 г., в гр.

Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 1,85 грама и с процентно съдържание на активно действащ компонент метамфетамин - 40.70 % на стойност 129,50 лв.

Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредително заседание.

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на обвиняемия, свидетелите и експертното заключение, дадено на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.

Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Счита, че по делото е безспорно установено, че именно подс. Т. е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение, а именно затова че на 13.02.2024г. в гр.Варна без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 1,85 грама и с процентно съдържание на активно действащ компонент метамфетамин - 40.70% на стойност 129,50 лева. Сочи, че деянието е формално, с него на се причинени имуществени вреди и е извършено повторно с пряк умисъл. Моли, подс. да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание лишаване от свобода около минимума на предвиденото от закона, като се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, както и наказание глоба. Намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 66 от НК. По отношение на веществените доказателства - остатъци от наркотици, които се намират на съхранение във Второ районно - Варна и опаковки, които са по делото, на осн.чл. 354а, ал. 6 от НК счита, че същите следва да се отнемат в полза на Държавата и да бъдат унищожени. Пледира в тежест та подсъдимия да да бъдат възложени направените в хода на ДП разноски.

Защитникът на подсъдимия- адв.Д., моли деянието за което е внесено обвинението да бъде преквалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

Акцентира върху доказателствата по делото, че при подс. е налице зависимост към употреба на наркотични вещества от доста години. Същият направил стъпка за борба със зависимостта, посредством терапия. Счита, че едно ефективно наказание и влизане в затвора може да са влошат нещата.

Подсъдимият Т. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в 1 обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли да му бъде даден шанс да оправи живота си.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.К.Т. е роден на ***г. в гр. Стара Загора. Той е български гражданин с ЕГН ********** . Завършил е средно образование в професионално училище. Не е семеен и няма деца. Живее на квартира в гр. Варна, в стая под наем.

Работи в строителството, като полага гипсокартон. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, но е осъждан за престъпления от общ характер.

На 13.02.2023 г. , около 15:25 ч., подс. Д.Т. вървял по тротоара на ул. „Болград“ в гр.Варна, в близост до кръстовището с ул. „Д-р Железкова“. В джоба на дънките си той носел 1 брой пластмасова цилиндрична кутийка със сива капачка, съдържаща розово кристалообразно вещество - метамфетамин.

По същото време свидетелите А.И.И. и Г.Г.Г. - полицейски служители при Второ РУгр. Варна, били на смяна като автопатрул с позивна № 211. Около 15:25 часа те се намирали на кръстовището на ул. „Болград“ и ул. „Д-р Железкова“, когато забелязали подс.Т.. Той им бил познат като лице от криминалния контингент по линия наркотици, поради което решили да му извършат проверка. Свидетелят Г. спрял автомобила и се представил на подс., а свидетелят И. се насочил към него, като тръгнал към задната част на автомобила. Св.Г. също излязъл от автомобила и двамата полицейски служители видели как подс. бръкнал в джоба на дънките си, извадил с ръката си държаната от него пластмасова кутийка, съдържаща наркотични вещества и я изхвърлил зад себе си на около 5-6 метра в тревната площ на кръстовището. И. останал при подс., а Г. отишъл да провери какъв предмет е изхвърлил подсъдимият. За случая било докладвано на ОДЧ при Второ РУ - Варна , като органите на реда запазили местопроизшествието до пристигането на дежурна група. С протокол от извършения оглед на местопроизшествие било иззето ВД - цилиндрична пластмасова кутийка със сива капачка, която била изхвърлена от подсъдимия.

Видно от заключението на изготвената по делото физико-химическа експертиза /ФХЕ/ № 196/12.03.2024 год. на БНТЛ - Варна /л.17-18 от ДП/ изхвърленото от подс.

Т. розовото на цвят кристално вещество, съдържащо се в пластмасова цилиндрична кутийка със сива капачка, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от дата 13.02.2024 год., представлява метамфетамин с нетно тегло 1,85 грама. Определеното съдържание на активния наркотично действащ компонент - метамфетамин, в изследваното наркотично вещество е 40,70 %.

Според заключението на експертизата метамфетаминът няма легална употреба, пазар и производство и са поставени под контрол в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

Видно от Протокол за оценка на наркотични вещества /л.20 от ДП/, наркотичното вещество, държано от подсъдимия, е на обща стойност 129,50 лв.

Видно от изисканата и приобщена по делото актуална справка за съдимост /от СД/ подс. Д.Т. е осъждан общо 9 пъти – осем за престъпления против собствеността, като са му налагани наказания лишаване от свобода, които да изтърпи ефективно и веднъж за престъпления против народното здраве по НОХД №1736/2011г по описа на РС-Стара Загора, по което за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 година, отложено на основание чл.66,, 2 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.

Видно от отбелязването в справката за съдимост и бюлетина към нея, последното си наказание лишаване от свобода в размер на 1г. и два месеца при строг режим, той е изтърпял на 18.09.2020г.

В хода на съдебното производство са приобщени справки от Амбулатория за извънболнична медицинска помощ- МЦ „Терапия 2007“ ООД. От същите е видно, че подс. е приет за амбулаторно изследване (електроенцефалография) на главния мозък, медикаментозно и апаратно лечение и рехабилитационни процедури Транскраниална електромагнитна стимулация (рТМС) на 04.07.2024 г., с диагноза: "Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на злоупотреба със стимуланти" (МКБ: F15.1 ).

За периода: 08.07.2024 г.- 19.07.24 г., подс. е провел двуседмичен терапевтичен курс медикаментозно и апаратно лечение- „Транскраниална електромагнитна стимулация“.

Характеристиките на лечението изисквали ежедневно посещение и медикаментозното лечение до контролния преглед и изследване на 02.08.2024 г.;За посочения период, пациентът нямал пропуски в явяването, нямал отклонения в поведението, не е употребявал забранени психоактивни вещества и е спазвал стриктно правилата на лечебното заведение. След проведеното лечение подс. бил изписан амбулаторно след проведен контролен преглед, ЕЕГ и уринни тестове. Той бил с напълно възстановени функции на ЦНС, без отклонения в поведението и без наличие на забранени психоактивни субстанции в уринната проба.

Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия Д.Т., тъй като същите кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал. Напълно кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство и излизащи извън фактите описани в ОА, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А.И.И. и Г.Г.Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното производство ФХЕ като компетентно и безпристрастно, като освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимия Р., които изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията на свидетелите А.И.И. и Г.Г.Г., дадени в хода на досъдебното производство и кредитирани от съда, ФХЕ, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оценка, от Амбулатория за извънболнична медицинска помощ- МЦ „Терапия 2007“ ООД, справка за съдимост, справки с характеристични данни, както и от другите писмени материали по делото.

Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Т. доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако 3 делото се разглеждаше по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на Трето НО, решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо н.о. и др.

При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на свидетелите Г.Г. и А.И., от огледния протокол и както и на изследванията и заключението на физико-химичната експертиза по делото относно вида и количеството на държаното наркотично вещество. Всички факти, съдържащи се в гласните доказателствени източници са преки доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и първични, според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.