Решение № 1191 от 27.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000501524 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Г. Р. Г. в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 23.11.2022 г., жалбата е подадена на 30.11.2022 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 25656/30.11.2022 г. Решение № 262468/22.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 9386/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 24-ти състав, в частта, с която е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД на основание чл.274, ал.1, т.1, предл.1 КЗ /отм./, вр. с §22 от КЗ /в сила от 2016 г./ сумата от 30 000 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от Г. Р. Г., който управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол-2,67 промила, настъпило на 15.05.2015 г., относно което е постановена присъда № 3/23.02.2016 г., н.о.х.д. № 339/2015 г. по описа на Окръжен съд – Перник, ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 2 999,10 лв.

Въззивната жалба е подадена лично от ответника, който е освободен от внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на основание 1 чл.83, ал.2 от ГПК с определение на съда от 23.04.2023 г.

Поддържа се, че сумата от 30 000 лв. е била изплатена неправомерно на М. С. К. по гр.д. № 8961/2016 г. по описа на СГС, І-19 състав. Твърди се, че към 15.05.2015 г. застраховка при ответното дружество е имал лек автомобил с рама № WVWZZZ80ZN4316971, а ПТП е станало с лек автомобил с рама № WVWZZZ80ZNY346971, което показва че полицата за застраховка „Гражданска отговорност“ е сгрешена и това я прави невалидна. Във въззивната жалба въззивникът сочи, че на гр.д.№ 8961/2016 г. при представянето на документа от страна на ЗД „Бул инс“ АД за проверка за сключена „Гражданска отговорност“, издадена от Гаранционен фонд, никъде не фигурира добавък.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез процесуалния му представител адвокат Г. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.59 от първоинстанционното дело.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение. Поддържа неоснователност на изложените твърдения, с оглед представените по делото доказателства за валидност на застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на виновното МПС.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 262468/22.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 9386/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 24-ти състав, в частта с която искът на ЗД „БУЛ ИНС“ АД е отхвърлен за сумата от 15 лв. ликвидационни разноски, е влязло в сила, поради необжалването му.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и поддържа въззивната си жалба, като моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Въззиваемият редовно призован не изпраща представител. Поддържа становището си, изразено в писмена молба депозирана в проведеното открито съдебно заседание.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа 2 страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД, предявен от ЗД „ БУЛ ИНС“ АД против Г. Р. Г..

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

С влязла в сила на 10.03.2016 г. Присъда № 3/23.02.2016 г., постановена по н.о.х.д.№ 339/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд, ответникът в настоящото производство Г. Р. Г. е признат за виновен в това, че на 15.05.2015 г. в землището на с. Ръждавец, общ.Брезник, обл.Перник, на път, водещ от с.Ръждавец към с.Станьовци, при управление на моторно превозно средство-л.а.м. „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата-управлявал ППС под въздействието на алкохол, с което нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е превишил допустимата скорост на движение за МПС от категория „В“ и по непредпазливост причинил смъртта на Г. В. К., като деянието е извършено в пияно състояние-с концентрация на етилов алкохол в кръвта в количество 2,67 промила.

На 15.12.2015 г. М. С. К.-майка на починалия Г. В. К. (установява се от удостоверение за наследници изх.№ 9400-1613/1/ от 03.06.2015 г. на Община Брезник) е предявила пред ищцовото застрахователно дружество претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вредиболки и страдания от смъртта на нейния син, настъпила в пряка причинна връзка от причиненото виновно от ответника пътно-транспортно произшествие. При ищеца е образувана преписка по щета № 150100037160, въз основа на която ищецът е определил и на 07.07.2016 г. е изплатил на М. С.

К. обезщетение в размер на 30 000 лв. В проведеното на 14.10.2020 г. открито съдебно заседание, ответникът Г. изрично е заявил пред съда, че не оспорва факта, че ищецът е платил на пострадалото лице исковата сума от 30 000 лв., поради което съдът приема за доказано извършеното от ищеца плащане.

От представения за констатация в проведеното на 03.02.2021 г. открито съдебно заседание оригинал на свидетелство за регистрация, част І, както и от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/2015 3 г., се установява, че процесният л.а.м. „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** има следният номер на рама: WVWZZZ80ZNY346971.

От представената застрахователна полица № 02115000457844 от 01.02.2015 г., както и от представената справка от информационната система на Гаранционен фонд се установява, че към датата на настъпване на произшествието активна застраховка „Гражданска отговорност“ има лек автомобил с рег.№ ******** с рама WVWZZZ80ZN4316971.

Представен и приет по делото е и добавък към застрахователната полица от 26.02.2015 г., с който е извършена поправка на погрешно вписан номер на рама, като същият следва да се чете: WVWZZZ80ZNY346971.

Добавъкът е влязъл в сила считано от 00.00 часа на 27.02.2015 г.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че по делото безспорно е установено наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца по отношение на управлявания от ответника автомобил марка „Фолксваген поло“ с рег.№ ********. Счел е за неоснователно възражението на ответника за невалидност на застрахователната полица с оглед грешно вписания номер на рамата и непосочване пълния адрес на ответника. С оглед на това и с оглед на влязлата в сила присъда и неоспореното от ответника плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца, първоинстанционният съд е приел че от събраните по делото доказателства се установяват всички факти от фактическия състав на чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ /отм./, поради което уважил претенцията на ищеца.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

4

От правна страна предявеният иск е с правно основание чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Съдът намира, че моментът на възникване на регресното право е моментът на настъпване на вредоносното събитие, като с извършване на плащането настъпва изискуемостта на регресното вземане. Изцяло в този смисъл Решение № 20/02.04.2021 по дело № 2695/2019 на ВКС, ТК, II т. о., с което съставът на ВКС е приел, че регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП – 15.05.2015 г., правоотношенията във връзка с регресното право на ищеца следва да бъдат уредени съобразно отменения Кодекс на застраховането.

По силата на чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ /отм./ застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка "Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, но има право на регресен иск срещу причинителя. Забраната за употреба на алкохол е визирана в действащата в редакцията й към 15.05.2015 г. норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, според която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Правото на застрахователя да иска от застрахованото лице, причинило повредата, след плащането на третото увредено лице, е регресно право. Това е регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата спрямо застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име.

От фактическа страна в настоящият процес безспорно се установи, че ответникът е имал застраховка “ГО” при ищеца, установи се, че същият 5 виновно е причинил процесното ПТП, вследствие на непредпазливост е причинил смъртта на сина на ищцата-Г. К.. което по

Със събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен начин се установява, че ответникът със своето действие е осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - налице е противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство, в нарушение на правилата за движение по пътищата и след употреба на алкохол, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.

В същност горните обстоятелства са установени с влязлата в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая е задължителна и относно установената употреба на алкохол, доколкото същата е съставомерна и е елемент от състава на престъплението, за което ответникът е признат за виновен.

Основният спор между страните, пренесен с въззивната жалба и пред настоящата инстанция е: налице ли е валидно възникнало правоотношение между страните по делото по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, предвид погрешно вписания номер на рама на процесния автомобил в застрахователната полица.

На първо място следва да се посочи, че така въведеното възражение от ответника е недопустимо, тъй като както е посочил и във въззивната си жалба, същият е участвал в производство по гр.д. № 8961/2016 г. Съдът след извършена служебна справка констатира, че е налице влязло в сила Решение № 7649/15.11.2017 г., постановено по гр.д. № 8961/2016 г. по описа на СГС, І19 състав, частично потвърдено в осъдителната му част с Решение № 2908/11.12.2018 г., в.гр.д. № 2705/2018 г. по описа на САС, І състав. С това решение е уважена частично претенцията на М. С. К. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина й Г. В. К., починал при ПТП, виновно причинено на 15.05.2015 г. от Г. Р. Г.. В това производство последният е бил конституиран и е участвал в качеството му на 6 трето лице помагач на страната на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, поради което и на основание чл.223, ал.2 от ГПК, това което е установил съдът в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношения му със страната, на която помага или която го е привлякла, т.е. за него е задължително и установеното с решението на съда валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на управляваното от него увреждащо моторно превозно средство. В този смисъл ответникът не може да оспорва съществуването му в настоящия процес.