Определение № 36823 от 08.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36823 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110153908 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 175029/02.06.2026 г. на ответника „К.“ ЕАД, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 8549/09.05.2026 г. в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъдените разноски за заплатен адвокатски хонорар в полза на ищеца до сумата от 150,00 евро.

Молителят излага конкретни доводи за прекомерност на присъдените в полза на ищеца разноски за платен адвокатски хонорар, при доводи за ниска фактическа и правна сложност на делото, обусловена от предмета на делото, наличието на обилна съдебна практика по процесния казус и обстоятелството, че делото е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание.

В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от насрещната страна, с доводи за недопустимост и неоснователност на искането на ответната страна по чл. 248 ГПК.

Софийски районен съд, Гражданско отделение, въз основа на изложените в исканията по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Подадената молба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

В тази насока съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за недопустимост на искането по чл. 248 ГПК поради липса на представен от ответника списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представянето на последния съставлява предпоставка за допустимост единствено на искане на молителя за изменение на собствените му разноски, но не и за изменение на разноските на насрещната страна, какъвто е разглежданият случай.

Разгледана по същество, подадената молба е неоснователна.

С постановения по делото краен акт съдът е признал за установено в отношенията между П. И. Х., ЕГН **********, и „К.“ ЕАД, ЕИК **********, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 2959960/18.04.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК; е осъдил „К.“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на П. И. Х., ЕГН **********, по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 457,60 евро, с левова равностойност 894,98 лева – платена при начална липса на основание сума по нищожния Договор за потребителски кредит № 2959960/18.04.2024 г. При този изход на делото и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК право на разноски в първоинстанционното производство има ищецът.

Последният е претендирал присъждане в своя полза на разноски за платен адвокатски 1 хонорар в размер на 900,00 лева с вкл. ДДС. Своевременно от ответното дружество е релевирано възражение за прекомерност на така претендирания хонорар.

Като е отчел конкретиката на разглеждания казус и е съобразил практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът е присъдил в полза на ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение за защита по двата разгледани и уважени иска в общ размер на 240,00 евро с вкл. ДДС, за което са изложени подробни съображения в мотивите на съдебния акт, които е ненужно да бъдат преповтаряни и към които съдът препраща. Единствено за пълнота следва да се посочи, че при определяне на следващите се на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съдът е отчел всички изтъкнати от молителя в молбата по чл. 248 ГПК обстоятелства – в т. ч. липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от вида на предявените искове и ангажираните доказателства в процеса, обстоятелството, че се касае за защита по предявени две искови претенции, но произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел съответно да се признае нищожността на договор за кредит, респ. да се върне сума, заплатена от ищеца по нищожния договор, определяща и сходния предмет на доказване по делото по всеки иск, конкретно извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия и обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на 1 съдебно заседание без лично явяване на адвоката, а по спорния въпрос е налице трайна и непротиворечива съдебна практика. Настоящият състав не намира основания за ревизиране на становището, изразено в крайния акт по делото, като счита определеният адвокатски хонорар за справедлив, поради което молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 175029/02.06.2026 г. на „К.“ ЕАД за изменение на Решение № 8549/09.05.2026 г. по гр. д. № 53908/2025 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2