Решение № 1513 от 17.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120104513 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Х. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. ***, чрез процесуален представител адв. С. К., съдебен адрес: гр. Б.

***, за осъждане на Прокуратура на Република България, код по БУЛСТАТ 000695064 адрес: гр. С., ***, да му заплати сумата от 3579,04 евро /7000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, продължило петнадесет години, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на присъдената главница. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че между него и „Рейдес“ ЕООД, представлявано от С. Р. управител, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на апартамент, по силата на който ищецът в качеството си на купувач по предварителния договор, е заплатил в периода 2007-2008 г. на дружеството общо 17 931 лв. Строежът на сградата не е започнал, поради което са сезирани компетентните органи за осъществената измама, като е образувана преписка вх. № 10557/2009 г. по описа на РП - Бургас.

Посочва, че двукратно е направен опит делото да бъде внесено в съда с обвинителен акт - НОХД № 909/2018 г. и НОХД № 647/2021 г., но поради допуснати съществени процесуални действия, делото е било връщано на Прокуратурата. Сочи, че в края на м. декември 2023 г. е изтекъл срокът за наказателно преследване, поради което на 11.01.2024 г. досъдебното производство вх. № 743/2011 г. по описа на РП - Ямбол, е било прекратено.

Сочи, че е сезирал Инспектората към ВСС за обезщетение поради нарушено право на 1 разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но му е отказано, тъй като ищецът не е спазил 6-месечният срок от прекратяване на досъдебното производство.

Навежда твърдения за причинени отрицателни емоции и неоправдани разходи, вследствие на допуснатото неоправдано забавяне на делото повече от 15 години от органите на Прокуратурата. Ангажира доказателства.

Правното основание на предявения иск е чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, представляван от прокурор Г. П., с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен.

Сочи, че искът е недопустим, тъй като не е проведена задължителната административна процедура по гл. IIIа от ЗСВ, а от друга, защото нормата на чл. 2б ЗОДОВ е неприложима, тъй като тя е в сила от 15.12.2012 г. и няма обратно действие. Излагат се и подробни съображения за неоснователността на иска, в т.ч. и по отношение на неговия размер.

„Разумният срок“ по смисъла на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС няма легална дефиниция, нито конкретно фиксирано времево изражение. Този срок следва да се преценява с оглед всеки процес и адекватното поведение на органите на съдебната власт и страните при упражняване на процесуалните права и задължения като участници в процеса по делото.

Като се съобразят изброените конкретни обстоятелства в ал. 2 на чл. 2б ЗОДОВ, времето, през което са извършвани законосъобразни действия, не следва да се квалифицират като неоснователно забавяне в контекста на чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС.

Недоказани са твърденията за претърпени от М. неимуществени вреди. В тежест на ищеца е да докаже обективно забавяне на разследването в резултат на действията или бездействията на органите на Прокуратурата на Република България, както и вида, размера, характера и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и неразглеждането на делото в разумен срок. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за действително търпени неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от релевантното нарушение на правото за разглеждане на наказателното производство в разумен срок. От приложените към исковата молба доказателства не се съдържат такива, които да доказват неизпълнение или забавено изпълнение от страна на самата прокуратура. Ако ищецът е търпял вреди, то те произтичат и са свързани с извършеното престъпление - измама. Вредите са последица от трето за спора лице, причинило на ищеца непозволено увреждане чрез нарушаване на негови права. Оспорва се иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, като предявената претенция от 7 000 лв. за обезщетение на претърпени неимуществени вреди е силно завишена.

Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По възраженията за недопустимост на иска вече се е произнесъл ВКС, който е приел иска за допустим и го е върнал на първата инстанция за продължаване на 2 съдопроизводствените действия.

Видно от констатациите в констативния протокол от 20.05.2025г. на състав на специализираното звено на Инспектората към ВСС, производството по пр. вх. № 743/2011 г. по описа на РП - Ямбол, приобщена към ДП № 05-348/2010 г. на 05 РУП - МВР - /Бургас, преминало - в НОХД № 2997/2015 г. по описа на PC - Бургас, е приключило на 08.04.2024г., когато е изтекъл срокът за обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Проверяващият състав е проучил и проверил ДП № 05-348/2010г. по описа на 05 РУП-Бургас, пр.пр. № 10557/2009г. по описа на РП-Бургас, пр. вх. № 743/2011г. по описа на РП-Ямбол, НОХД № 29971/2015г. по описа на PC-Бургас, ВЧНД № 881/2015г. по описа на ОС-Бургас, НОХД № 3105/2018г. по описа на PC-Бургас, ЧНД № 719/2018г. по описа на ВКС, НОХД № 909/2018г. по описа на PC-Ямбол, ВЧНД № 376/2018г. по описа на ОСЯмбол, НОХД № 2503/2021г. по описа на РС-Ямбол, ЧНД № 499/2021 г. по описа на ВКС, НОХД № 647/2021г. по описа на РС-Ямбол.

По подадена на 10.05.2010г. в 01 РУП-Бургас жалба от Х. М. срещу С. Р., управител на „Рейдес” ООД, Бургас, с твърдение за измама с имот, е образувана пр. вх. № 4948/2010г. по описа на РП-Бургас. С постановление от 11.05.2010г. прокурор Д. Н. при РП-Бургас е разпоредил на 01 РУП-Бургас извършване на проверка по преписката. С докладна записка (ДЗ) от 11.06.2010г. ПИ при 01 РУП-Бургас е изпратил резултатите от извършената проверка.

С постановление от 21.06.2010г. прокурор Д. Н. е отказал образуване на наказателно производство. С постановление от 03.09.2010г. прокурор О. С. при ОП-Бургас е отменил постановлението за отказ за образуване на наказателно производство и е върнал преписката на РП-Бургас за извършване на допълнителна проверка, с указания. С постановление от 24.09.2010г. прокурор Д. Н. е разпоредил извършване на допълнителна проверка по преписката. С писмо от 18.11.2010г. 01 РУП-Бургас е изпратило преписката на РП-Бургас, ведно с ДЗ. На 13.12.2010г. прокурор Д. Н. е изпратил пр. вх. № 4948/2010г. по описа на РПБургас за присъединяване към пр. вх. № 9627/2010г. на РП-Бургас. С постановление от 10.02.2011г. Д. Д., зам. апелативен прокурор при АП-Бургас, е обединил преписки №№ 9627/2009г.; 10313/2009г.; 10596/2009г.; 13218/2009г.; 4948/2010г.; 6479/2010г. и 7464/2010г. по описа на РП-Бургас, приобщил е тези преписки към ДП № 10557/2009г. по описа на РПБургас, ДП № 05-348/2010г. на 05 РУП-МВР-Бургас и е изпратил ДП № 05-348/2010г. на 05 РУП- МВР-Бургас, ведно с гореизброените преписки, на Главен прокурор на Р България с молба, на основание чл. 195, ал. 4 от НПК, да определи районна прокуратура извън района на ОП-Бургас (Ямбол или Сливен) за наблюдаваща на производството по делото. С постановление от 22.02.2011г. Главният прокурор на Р България е възложил на РП-Ямбол осъществяването на надзор и решаването на ДП № 05-348/2010г. по описа на 05 РУП-Бургас.

С постановление от 09.03.2011г. прокурор Е. Г. при РП-Ямбол е присъединил към ДП № 05-348/2010г. по описа на 05 РУП-Бургас (пр. вх. № 743/2011г. по описа на РП-Ямбол) материалите по преписки с вх. №№ 9627/2009г.; 13218/2009г.; 6927/2009г.; 6479/2010г.;

7781/2010г.; 4948/2010г.; 7464/2010г., всичките по описа на РП-Бургас; 1333/2009г.;

15724/2010г. по описа на ОДМВР- Бургас; 1300/2009г. по описа на РП-Карнобат и 3

1169/2010г. и 1228/2010г. по описа на РП-Айтос в едно общо наказателно производство no ДП № 05-348/2010г. по описа на 05 РУП-Бургас.

По внесен обвинителен акт от РП-Ямбол е образувано НОХД № 2997/2015г. по описа на РС-Бургас. С разпореждане от 10.08.2015г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по НОХД № 2997/2015г. по описа на PC-Бургас и е върнал делото на РПЯмбол за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. По частен протест на прокурор при РП-Ямбол, с определение от 29.09.2015г., постановено по ВЧНД № 881/2015г., ОС-Бургас е потвърдил разпореждане от 10.08.2015г. на съдията-докладчик по НОХД № 2997/2015г. по описа на РС-Бургас.

По внесен обвинителен акт на 05.07.2018г. е образувано НОХД № 3105/2018г. по описа на РС-Бургас. С разпореждане от 06.07.2018г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по НОХД №3105/2018 г. по описа на PC-Бургас и е изпратил делото на ВКС с предложение за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. На 11.07.2018г. е образувано ЧНД № 719/2018г. по описа на ВКС. С определение от 12.09.2018г. ВКС е изпратил НОХД № 3105/2018г. по описа на PC-Бургас за разглеждане на РС-Ямбол. На 14.09.2018г. е образувано НОХД № 909/2018г. по описа на РС-Ямбол. В р.з. на 12.11.2018г. РС-Ямбол е прекратил съдебното производство по делото и е върнал делото на РП-Ямбол за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. По постъпил на 19.11.2018г. частен протест от РП-Ямбол, на 05.12.2018г. е образувано ВЧНД № 376/2018г. по описа ОС-Ямбол. С определение от 18.12.2018г. ОС-Ямбол е потвърдил определение от 12.11.2018г., постановено по НОХД № 909/2018г. по описа на РС-Ямбол.

По внесен на 26.05.2021г. обвинителен акт в PC-Бургас, на същата дата е образувано НОХД № 2503/2021г. по описа на съда. С определение от 27.05.2021г. съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на НОХД № 2503/2021г. по описа на PC-Бургас, прекратил е съдебното производство по делото и го е изпратил на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. На 02.06.2021г. е образувано ЧНД № 499/2021г. по описа на ВКС. С определение от 14.06.2021г. ВКС е изпратил НОХД № 2503/2021г. по описа на PC-Бургас за разглеждане на РС-Ямбол. На 16.06.2021г. е образувано НОХД № 647/2021г. по описа на РС-Ямбол. В р.з. на 11.07.2022г. съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 647/2021г. по описа на РС-Ямбол и е върнал делото на РП-Ямбол за отстраняване на констатираното процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт.

С постановление от 09.01.2024г. прокурор К. е прекратила наказателното производство по ДП поради погасяване на наказателната отговорност по давност на 12.12.2023г. В периода от 17.01.2024г. до 30.03.2024г. са връчени съобщенията за прекратяване на наказателното производство по ДП на страните. Производството е приключило на 08.04.2024г., когато е изтекъл срока за обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

От приложеното към настоящото дело наказателно производство се установява, че същото действително е приключило с постановление за прекратяване от 09.01.2024 г.

4

Първоначално досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Състава на престъплението предвижда, че „който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години“. В хода на разследването е установено, че се касае за продължавана престъпна дейност по чл. 211 във вр. чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, която е довършена на 12.12.2008 г. Предвид наказанието по чл. 211 от НК абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК е 15 години и следователно наказателната отговорност е погасена по давност на 12.12.2023 г.