Определение № 3093 от 19.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3093 гр. София, 18.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002100794 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 33805/19.12.2022г., подадена от И. А. М. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.Г. И. от АК-Пловдив, срещу решение № 1458/21.11.2022г. по в.гр.д. № 1437/2022г. на Окръжен съд-Пловдив, ІХ състав в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от И. А. М. срещу А. И. М., С. И. М. и Б. З. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено и предаване на владението върху Ѕ (една втора) идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда - къща, многофамилна, с №501.2580.1, със застроена площ от 102кв.м., построена в поземлен имот №501.2580 с площ 381кв.м., за който е отреден УПИ №...... в кв. 125 по регулационния план на [населено място], с административен адрес [улица].

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните правни въпроси:

1.Лицето живеещо на съпружески начала в имот, изключителна собственост на другия партньор, в т.ч. и с оглед отглеждане на общите им деца, осъществява ли владение върху същия имот или осъществява „търпимо действие“ със съгласието на партньора-собственик?

Според касатора на този въпрос следва да се отговори в светлината на липса на каквито и да са собственически действия и абсолютно никакви претенции от страна на другия партньор за владение как той демонстрира това пред партньора-собственик.

2.При положение, че партньорът-несобственик осъществява търпимо действие, необходимо ли е да е налице промяна на намерението му към владение с цел своене и тази промяна на намерението следва ли да достигне до партньора-собственик?

1

Касаторът поддържа, че при отговора на този въпрос следва да се вземе предвид, че партньорите през целия период до 2018г. са обитавали жилището на партньора-собственик, който е бил принуден да напусне жилището от началото на 2019г. въз основа на съдебно решение по закона за домашното насилие.

Посочва, че поставя този въпрос в контекста на практиката на ВКС-решение №76 от 15.06.2022г. по гр.д.№4761/2021г. на І г.о.

Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като въззивният съд се е произнесъл в очевидно противоречие с процесуалните и материални закони, при наличие на явна необоснованост, грешна интерпретация, неправилност и незаконосъобразност, като освен това счита решението и да явно несправедливо.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК А. И. М. чрез процесуалния се представител адвокат А. К. И. изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК С. И. М. чрез процесуалния си представител адвокат А. К. И. изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Б. З. Д. чрез процесуалния се представител адвокат А. К. И. изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е взел предвид, че между страните не съществува спор по отношение на някои обстоятелства, които се установяват и от събраните пред районния съд писмени доказателства, а именно, че с договор №13 от 04.04.2018г. за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, ищецът М. е закупил на търг правото на собственост върху поземлен имот №501.2580 с площ от 381 кв.м., за който е образуван УПИ №...... в кв. 125, отреден за жилищно строителство по регулационния план на [населено място], както и че с н.а. №144, том ІІІ, н.д.№477/2019г., съставен на 20.12.2019г., нотариусът е удостоверил в полза на ищеца И. А. М. правото на собственост върху сградата в закупения имот на основание представени писмени документи поради покупко-продажба на общински недвижим имот и извършено в имота строителство.

За безспорен е приет и фактът, че имотът се владее изцяло от ответниците А. И. М., С. И. М. и Б. З. Д..

Посочено е, че между страните е спорен въпросът дали къщата е построена от ищеца И. А.

2

М. и ответника Б. Д. общо, като всеки от тях е участвал в построяването и с лични средства и труд и дали ответникът Б. Д. е станала собственик на Ѕ идеална част от построената в имота къща по силата на осъществено от нея заедно с ищеца И. А. М. давностно владение.

Съобразено е, че според ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща само на официалните свидетелстващи документи за факти, като при оспорване на признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Посочено е, че в случая е установено, че общинският парцел, на който е била построена къщата, е бил закупен от ищеца И. А. М., много след построяването на къщата, но не се доказва за построяването на сградата да е имало издадено строително разрешение и отстъпено право на строеж. Поради това е прието, че законовата презумпция на чл. 92 ЗС не е оборена и построената сграда е станала собственост на собственика на терена, а именно [община], по приращение. Съобразено е, че с договора за покупко-продажба на общински имот, частна собственост, И. А. М. е придобил само парцела, като сградата не фигурира в договора, съответно за нея не е заплатена цена и правото на собственост върху сградата не е част от закупените права на собственост.

Изложени са съображения, че съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, когато не е налице добросъвестно владение, както е в процесния случай, като фактическият състав на придобивната давност включва два елемента - владение на имота и изтичане на определен срок, при което владението включва обективен елемент - упражняване на фактическата власт и субективен - намерение за своене на вещта. Посочено е, че при преценката дали е установено владение следва да се прецени доколко то е било непрекъснато, спокойно и явно, несъмнено и упражнявано в предвидения в закона срок.

Съобразено е също така, че според установената практика на ВКС когато две или повече лица владеят съвместно един недвижим имот, върху този имот е установено съвладение, респ. тези лица са съвладелци и по отношение на тях на общо основание важи презумпцията на чл. 69 ЗС, според която се предполага, че всеки държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Посочено е при това, че законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние и чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективният признак на владението (animus domini) - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението (corpus) - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съобразено е, че съдът е длъжен да приложи презумпцията точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, до които се отнася, както и че презумпцията задължава съда да приеме, че щом е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване предполагаемият факт. Посочено е, че при тази презумпция, както при 3 всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.

Прието е, че в конкретния случай от разпитаните по делото свидетели се установява, че къщата е била строена за дом на ищеца И. А. М. и ответника Б. З. Д., в който да живеят със своите деца; че те заедно са се нанесли в къщата и заедно са живели там с двете си деца; заедно са владели имота, като след сключване на брак от сина им А. И. М. той и ответника С. И. М. са заживели на втория етаж на жилищната сграда по съгласие на страните.

Посочено е, че според приетото от първоинстанционния съд сградата е строена изцяло със средства на ищеца И. А. М. и такива, дадени му от неговата майка, като не е доказано участието на ответника Б. З. Д. в построяването на сградата със собствени средства и ответникът Б. З. Д. е била допусната от И. А. М. в тази къща, осъществявала е търпими действия и не е владяла сградата за себе си заедно с ищеца.

Прието е, че този извод не кореспондира на събраните по делото доказателства. При това е посочено, че свидетелите доведени от И. А. М., а именно Р. М. и А. Ш., са заявили, че къщата е строена с помощта на майката на ищеца, която давала средства за построяването й, но е прието, че тези показания не са достатъчни да оборят презумпцията на чл. 69 ЗС, което е в доказателствена тежест на ищеца. Според въззивния съд това, че не са доказани конкретни средства, които Б. Д. е вложила в построяването на сградата, не оборва презумпцията, че е владяла жилището за себе си заедно с ищеца И. А. М.. При това е взето предвид, че според свидетелите Л. и М. И. М. и Б. Д. са построили къщата заедно с помощта на приятели и роднини, както и с финансовата помощ на майката на И. М., като винаги са били заедно и са постигнали заедно построяването на дом за семейството си.

Въззивният съд е приел, че показанията на свидетелката М., които са най-конкретни относно начина на построяване на къщата и намерението на страните, следва да бъдат кредитирани, независимо от роднинската връзка с И. М. като негова сестра, доколкото са дадени под страх от наказателна отговорност, последователни са, кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, както и с показанията на свидетеля Л., логични и безпротиворечиви са. Посочено е, че според свидетеля М. къщата е строена с общи средства от брат й и снаха й, които заедно строили сградата с финансовата помощ на нейните родители, като майка й давала парите на снаха си Б. Д., а тя с тях плащала на майсторите, за да имат дом, където да живеят с децата. Прието е, че тези показания не противоречат на показанията на останалите свидетели, доведени от ищеца, според които И. М. се нанесъл в къщата заедно с жена си и двете си деца, но къщата била изградена със средства на ищеца и неговата майка. Изложени са съображения, че влагането на лични средства и труд на Б. Д. в построяването на къщата съвместно с И. М. е индиция за нейното намерението за своене, като липсата на конкретни доказателства за размера на средствата и труда, с които Б. Д. е участвала в строителството на сградата, не доказва недвусмислено, че не е налице съвладение върху къщата от живеещите на съпружески начала страни и не оборва по категоричен начин законовата презумпция за това, че е държала имота за себе си. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин Б. Д. да е била допусната от И. М. да обитава къщата заедно с децата им, а напротив е установено, че счита къщата за свой дом, 4 построен заедно с И. М., като при изграждането и нанасянето в къщата И. М. и Б. Д. са установил съвладение върху жилищната сграда.