Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3644 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14759/2021
Вид
Решение № 3644
Подписан
09.08.2023
В сила
21.09.2023
Състав
Михаела Светлозар Боева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3644 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330114759 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от П. Д. П., ЕГН ********** против „Албена“ АД, ЕИК 834025872, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД

В исковата молба се твърди, че през м.юни 2021 г. чрез изявления по ел. поща били проведени преговори, във връзка с ползването на хотел „********“ в к.с.

„******“. Съгласно оферта за ползването на три апартамента, всеки с две отделни помещения, в реновираната част, на втори етаж, с изглед към море, на база „all inclusive” за периода 19.07.2021 г. – 24.07.2021 г., следвало да се платят 5899,50 лева.

На 03.06.2021 г. платила на ответника сумата от 1179,90 лева във връзка с направените резервации. При пристигане на място се установило, че в резервираните стаи са настанени други гости, поради което били предложени студия, с по едно помещение, на по- високи етажи, с изглед към реката, които били в крайно лошо състояние – непочистени, с мухъл по стените и пр. Горното представлявало неизпълнение на поетите задължения от ответника. Уведомила устно служител, че не е съгласна условията по резервацията и видът на стаите да бъдат променяни, но получила отговор, че нищо не може да се направи, при което заявила, че анулира резервациите, напуска хотела и желае възстановяване на платения аванс. Нямала интерес от последващо изпълнение. Въпреки отправената покана за връщане на аванса, с изявление за 1 разваляне на договора, такова не последвало.

Предвид изложеното се моли за присъждане на сумата от 1179,90 лева – подлежаща на връщане по разваления договор, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 17.09.2021 г. до погасяването. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Нямало основание за разваляне на договора, респ. неизпълнението било незначително с оглед интереса на кредитора. Налице били хипотезите на първите две точки от чл.9.2.

ОУ. Въпреки проведена кореспонденция, не бил поеман ангажимент за резервиране на стаи на конкретен етаж. Изискването за изглед към морето не било обозначено в съдържанието на приетата оферта.

При пристигането, бил прегледан само един от апартаментите на 3 етаж, като гостите отказали да разгледат другите два, както и да се насТ.т. Посочили за основна причина – неизпълнение на поето според тях задължение за осигуряване на 3 ап., разположени в съседство на 2 етаж. Такива задължения обаче не били поемани.

Оспорва в резервираните стаи да са били настанени други гости, както и условията в хотела и на предложените заместващи ап. да не са съответствали на договореното. Твърди анулирането на резервациите да е извършено във връзка с поведението на гостите, а не поради причини, за които отговаря дружеството. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже – наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за предоставяне на хотелски и ресторантьорски услуги със сочените в ИМ конкретни параметри на предложена и приета оферта, по който е платил аванс в размер на исковата сума; отправяне на изявление за разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на ответника да осигури резервации, според предложената и приета оферта.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи – точно изпълнение на задълженията по договора, за което е получил плащане, респ. наличието на основание за задържане на претендираната сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и 2 ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен твърденият договор за предоставяне на хотелски и ресторантьорски услуги, във връзка с който ищцата е платила, а ответникът получил аванс от уговорената цена в размер на 1179,90 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3850/07.04.2022 г. – л.4950/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като прецени и събраните по делото доказателства.

Няма спор, че договорът касае направена резервация за почивка, с условия за три апартамента, с изглед към морето, при пълно изхранване.

По делото, въпреки разпределената док. тежест, както и изричните указания до ответника по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада, не са ангажирани доказателства, от анализа на които да се направи извод за изпълнение на поетите от хотела задължения.

В тази връзка са налице само приобщени гласни док. средства, чрез разпит на св. Д. Р. – ********** към релевантния момент. Същата заявява в показанията си, че – апартаментът в хотела представлява съвкупност от две помещения, в който се влиза през един вход и оттам се разделя на две отделни стаи. В едната има спалня или две единични легла, а в другата, обособено място за спане на децата, за да могат да спят 4 души. По нейни думи, изискване на гостите в случая, било апартаментите да са на нисък етаж. В този смисъл е и изявлението на приемащия резервацията от името на хотела, видно от водената тел. кореспонденция /според заключението на ВЛ по СТЕ/.

Св. посочва, че – лично не е видяла, нито е отишла с гостите при насТ.ването им, за да провери – дали на същите са били предоставени именно апартаментите, които са били обект на резервацията. С гостите не се е качвала до апартаментите или други стаи.

Въпреки че била уведомена от тях за проблем, не ги попитала защо и какво не е наред.

Подчертава неколкократно, че не е отивала с клиентите на място, за да види точно какво им е предложено. Говорила много за кратко с тях. Не ги попитала какъв е конкретният проблем – те си искали капарото. Тя не видяла лично картите, които им били предоставени от рецепция за помещенията за насТ.ване, нито точно какво физически им е било дадено. Определено било да се предоставят апартаменти, но дали това е така не посочва, а допълва, че по нейно мнение – от рецепция нямало как да сгрешат. Поддържа, че не е била физически в момента на насТ.ването. След като станало ясно, че има проблем с насТ.ването, попитала на рецепция, но оттам нищо не й казали. Те били млади момичета, казали „Няма нищо!“.

Показанията относно дадено мнение на свидетелката /“би следвало да са дадени“; „няма как да сгрешат“ и пр./, не се кредитират с док. стойност, т.к. представляват субективно становище, без реално позоваване на констатирани лично обстоятелства, като съгл. чл. 156, ал. 2 ГПК – св. дават показания за факти, които след това да бъдат анализирани и подложени на преценка от съда, т.е. личните им изводи и 3 то за изгодни обстоятелства, които не се подкрепят от никакви други доказателства, не се възприемат като годна док. опора за застъпена теза. Свидетелката е ясна и последователна в разказа си, че не е възприела непосредствено нито един релевантен факт относно изпълнението на задълженията по договора, при което показанията й не служат в подкрепа и не установяват тезата на ответника в ОИМ.

Предвид изложеното и липсата на каквито и да е допълнителни доказателства в насока изпълнение на договорните задължения от страна на ответника, искът се явява основателен. В процеса не се установи при лежаща върху същия док. тежест, съобр. чл.

154, ал. 1 ГПК – дали изобщо на гостите са били предложени именно резервираните апартаменти с изглед към морето, за да се коментира наличие на основание за задържане на платената сума. Не се установява предоставяне именно на хотелиерската услуга, за която е извършено авансовото плащане.

Не само, че не се установява пълно и точно изпълнение на поетите задължения, в производството са събрани доказателства, че е налице неизпълнението им.

В тази насока са приобщените показания на св. С., която посочва, че – при насТ.ването, жената на рецепция им казала, че резервираните помещения са заети, но ще им дадат идентични. Направило й впечатление, че на нейното семейство, били предадени две различни карти, за две различни стаи, една до друга. На място се оказало, че те не касаят апартамент, а две отделни стаи, с два отделни входа, т.е. стаи за по двама души, а те били с децата си. Другото притеснително била изключително лошата хигиена – над една от спалните имало шупнала мазилка, която падала върху нея, а по земята в общите части имало остатъци от храна, било прашно и много топло.

В една от баните на стаите вратата не се отваряла докрай, защото поради влага, се била подула. Свидетелката лично видяла и стаите на ищцата, които били идентични.

Допълва, че нито едно от предоставените помещения, не било с изглед към морето, каквото изрично изискване било прието според резервацията, а с такъв към реката.

Поднесли оплакванията си на рецепция, оттам предложили замяна със студиа, но те отново не били апартаменти, тоест – това, за което е имало постигната уговорка с хотела. Извикали управителката, която казала, че това са помещенията, които могат да им осигурят. На въпрос дали е наясно, че общите части са мръсни, отвърнала: „Правим това, което можем!“. Казали, че при създалата се ситуация и невъзможността да им бъдат предоставени именно апартаментите с изглед към морето, за които направили резервация, желаят да я анулират, при което да им бъде върната платената авансово сума. Получили отговор да напишат възражение по имейл и да посочат банкова сметка.

Сумата не била върната.

Показанията се кредитират и при съобразяване изискването на чл. 172 ГПК, тъй като са непосредствени, ясни, последователни и логични, житейски обясними, като 4 няма док., които да им противостоят, нито причина да не бъдат ценени.

С оглед изложеното и доколкото не се установи изпълнение на поетите задължения, респ. за наличието на основание за задържане на платеното от ищеца, за последния като изправна страна е възникнало правото да инициира разваляне на договора поради неизпълнение. Предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД са налице, при което договорът следва да се счита за развален. В хода на процеса ответникът не доказа погасяване.

Съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани, а ответникът не установи основание за задържане на претендираната сума.

Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък и док. за сторени такива от: 50 лева – ДТ и 360 лева – платено адв. възн., съгл. ДПЗС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „Албена“ АД, ЕИК 834025872, със седалище и адрес на управление: с. Оброчище, общ. Балчик, обл. Добрич, КК „Албена“ – Административна сграда да плати на П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *************************, следните суми: 1179,90 лева /хиляда сто седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ - представляваща платена на 03.06.2021 г. и подлежаща на връщане сума по развален договор за предоставяне на хотелиерски и ресторантьорски услуги, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 17.09.2021 г. до окончателното погасяване и общо 410 лева /четиристотин и десет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищеца, съгл. чл.

236, ал.1, т.7 ГПК /л.53/:

IBAN: *******************

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5